Отиде си легендата Моузес Малоун - първият пропуснал колежа за да завладее НБА

В разгара на лятото през далечната 1974 г., баскетболният треньор от университета Мериленд, Лефти Дризъл, къса нерви по млад, изключително талантлив играч от Вирджиния на име Моузес Малоун.

Само 19-годишен, той е висок 2,08 м. тежи 100 кг. и е наричан от всички запознати с играта му „бъдеща звезда“. След множество предложения от различни отбори, Малоун в крайна сметка подписва с отбора "Терапин“ от Мериленд.

Точно преди първия си мач обаче, огромният център-нападател се мести в "Юта Старс", което се оказва огромен удар за Мериленд.

Дризъл твърди, че не ставало въпрос за предателство или спортсменство, а за нещо много по-голямо. За първият младеж, първият в историята, който обръща гръб на колежа и директно се гмурва във водите на професионалния баскетбол.

40-години по-късно, въпреки всичко това, Малоун, който почина от сърдечен удар този уикенд, оставя зад себе си следа, за която всеки професионален играч на НБА мечтае.

Моузес се опитва да блокира друг баскетболен гигант - Дарил Доукинс (Ню Джърси, 53), 20.04.1984 г.

Асоциацията бе разтърсена от смъртта на легендата, който си отиде малко след Дарил Доукинс, друга звезда на баскетболния небосвод.

Малоун е трикратен носител на приза за най-добър играч, сред 50-те приети в Залата на славата и само един от четиримата минали границата от 25 000 точки и 15 000 борби.

Той се нарежда на пета позиция във вечната ранглиста по овладени борби с общо 16 212, а при реализаторите е на осмо място с 27 409 вкарани точки.

Малоун е единствено дете, отгледан от самотна майка, която често страдала от здравословни проблеми и работела като касиерка в супермаркет за 100-тина долара на седмица. Мери Малоун прекратила образованието си след пети клас, за да помага на семейството, а бащата на Моузес изритала, когато започнал да пропива всяка стотинка.

Тя и синът и живеели в порутена къща в Питърсбърг, Вирджиния, и едва свързвали двата края. Моузес не бил ученик за пример – срамежлив и с оценки, доста по-ниски, отколкото на майка му ѝ се искало.

Малоун се извисява над играчи от Ню Йорк Никс, 28.12.1988 г.

Комбинацията от всичко това – бедност, недобри академични перспективи и невероятно умение на терена – значело само едно: момчето трябвало да следва сърцето (и краката си) и да се впусне в света на професионалния баскетбол.

През цялата си кариера, въпреки невероятния си талант, Малоун често е осмиван от колеги и журналисти, заради липсата си на образование и изразения си, леко провлачен южняшки акцент. Оттам той получава и прякора „Мънкащият“ Малоун.

Въпреки това, баскетболистът се издига високо в спортния небосклон и печели уважението на своите колеги, сърцата на феновете и безброй игри за Бъфало Брейвс, Хюстън Рокетс, Филаделфия 76ърс, Атланта Хоукс, Вашингтон Булетс, както и Сан Антонио Спърс. Екипът му с номер 24 бе изваден от употреба от Хюстън Рокетс специално в негова чест.

Всичко за баскетбола може да прочетете в BGbasket.com