Как така руските сили отиват към Сирия?

Автор: Мелик Кайлан, „Форбс”

Вдигна се доста медиен шум относно разполагането на руски войници в подкрепа на Сирия. И не само на земята, а също и въздушни сили. Три въпроса ми идват на ум. Защо сега? Дали ангажираността е пълна? Зле ли ще повлияе това на Запада?

Нека разгледаме първия. Ето една кратка хронология на последните събития: саудитските важни клечки се срещнаха с руските важни клечки през август, но въпреки многото медиен шум, саудитският крал остана резервиран към срещите на върха с Путин. Вместо това, саудитският крал се срещна с президента Обама и обяви, че Саудитска Арабия подкрепя ядрената сделка на Иран. Тогава Москва започна да изпраща руски танкове и може би 1000 войници в Сирия, както и евентуално някои водещи изтребители и противовъздушни ракети. Ето това се нарича "натрупване" - което повдига редица въпроси.

Времето ще покаже следното: Руско-Саудитските срещи просто не водят до правилния резултат за всяка страна. Среща на върха не последва. Няма съмнение, че саудитците са предложили да вдигнат цените на петрола в замяна на това Москва да се откаже от Асад. Москва отказа. Като нямаше към кого да се обърне, саудитският крал бин Салман отново приветства САЩ и дори сделката с Иран. Москва отвърна на този ход: увеличи подкрепата си към Асад. Москва изпращала оръжия и съветници в Сирия през цялото време – но така или иначе не можеш да направиш едното без другото. Това, на което станахме свидетели, допринася към незначителното повишение с предложението за нещо повече – тактически ход, който заплашва да се превърне в стратегическа игра.

Имало е и допълнителен медиен шум около войските, идващи от дяловете на "мръсната война", които нахлуват в Крим, създавайки впечатлението, че са страховити и закалени в битки. Те не са закалени в битки, тъй като не срещнаха никаква съпротива в Крим. Когато Путин започне да привлича ветерани от Донбас – тогава ще знаем, че той е сериозен относно присъединяването към наземната война в Сирия.

В същото време, той просто изпраща съобщение до саудитците, че оцеляването на Асад не подлежи на преговори и Москва може да влезе в битката по всяко време, за да наклони везните в негова полза. А за САЩ  заплахата включва въздушни сили и анти-въздушна отбрана. Путин казал на Обама: може да се изправим един срещу друг във въздуха и да нанесем случайни повреди на скъпия хардуер на ракетите. Москва може да действа като грабител или съюзник. Но трябва да се преговаря с нея. Във всеки случай, това е посланието – един вид блъф, но такъв, който е малко вероятно да проработи.

САЩ все пак не смята руското нахлуване за сериозна заплаха. Обама е направил всичко възможно в опита си да спре САЩ от повторно влизане във войни в Близкия Изток, защото е разбрал, че тази битка никога няма да свърши. Никой няма скоро да въведе ред там. Нямаше да стане дори и ако американските войски бяха останали в Ирак.

Както посочих вече няколко пъти, сунитските сили щяха да причинят неприятности в Сирия, тъй като те негодуваха срещу триумфа на демокрацията на Буш, шиитското мажоритарно управление в Ирак. Сунитските сили (Обединените арабски емирства, Турция, Саудитска Арабия) искали всичко да е по равно. Шиитите да вземат Ирак. Сунитите да вземат Сирия. Оттеглянето на американските войски от Ирак нямаше да разпали Арабската пролет в Сирия. Тя започна спонтанно и бързо бе потушена с подкрепа от Залива. Това означаваше, че американските войски в Ирак би трябвало да съдържат излишъка от гражданската война в Сирия. Може би е така – но на каква цена? А какво да кажем за Йемен, Либия, Египет и другите страни? Всичко това се е случило, без дори участието на „Ислямска държава”. Районът щеше да избухне. Дали американските войници ще са в или извън Ирак, няма никаква разлика.

Намесването на Путин не илюстрира слабостта на Обама или погрешна преценка в оттеглянето на войските. Но нека погледнем за момент цялостната картина. Москва нахлу в Афганистан и Съветския съюз се разпадна. САЩ нахлуха в Ирак и Афганистан в продължение на десет години и какво се случи? Китай се превръща в световна сила и Русия поднови своята империя. Така че дали наистина Путин ще се върне в същата катастрофална задънена улица, и ако го направи, наистина ли трябва да се разкайваме в деня, когато това се случи? Ако не друго, то ще бъде сигнал за първата наистина крайна грешка на Путин.

Но това няма да се случи.

Той е твърде хитър стратег. Руските войски са претоварени, тъй като подкрепят грузинските и украинските сепаратисти, заплашват Прибалтика и Северния полюс, дестабилизират Молдова и т.н.