Филипа Дарби помни момента, когато изхвърля всичките си тоалетни принадлежности. Биохимикът от Университета Рединг чува как един от студентите споменава популярната градска легенда, че дезодорантите причиняват рак, разказва наблюдателят от „Таймс” Хелън Рамбелоу.
Заинтригувана, но все пак скептично настроена, както и други в официалната медицина, тя решава да провери гърдите си за наличие на консерванти, използвани в по-голямата част от козметиката, химическо вещество, което според козметичната промишленост е безвредно и не може да проникне в тялото. То се оказва там и тя първа го доказва.
През последното десетилетие учените си задават въпроса, не е ли свързан ръстът на онкологичните заболявания сред младите хора с използването на различни препарати. Ракът на гърдата при жени под 50 години в момента е рекордно често заболяване.
А що се отнася до химикалите, които влияят на околната среда? Сред тях биохимикът отличава парабените като най-често срещан консервант при тоалетните принадлежности, фталатите, които обикновено се използват, за да се придаде „гладкост” на продуктите, като при лака за нокти, течния сапун или завесата за душ, и бифенолите, които правят пластмасата по-здрава и основно се използват в бутилките за вода и за капачки за консерви.
Центърът за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ откри всички тези три вещества в урината на над 90% от американците, гласи статията. В урината на жените се съдържат повече парабени и фталати, отколкото при мъжете, тъй като те използват повече козметика, особено овлажняващи кремове и парфюми.
Но все още не е време за паника, отбелязва авторът. Центърът за изследване на рака във Великобритания заявява, че „не съществуват достатъчно научни доказателства, че някое от тези вещества може да доведе до рак”, но вреки от тези химикали има еднакъв ефект върху хормоните, макар и много слаб.
Наричат ги „ендокринни разрушители”, те могат да въздействат на естрогена и (тук правим още една крачка към нашите предположения) могат да станат причина за онкологични заболявания, върху които влияе естрогенът, като рак на млечните жлези и рак на простатата, пояснява Рамбелоу.
По думите на американския онколог Уилям Гудсън, участник в проекта „Халифакс”, който обединява 174 учени от цял свят, изучаващи влиянието на незначителните дози химични вещества върху развитието на ракови заболявания, има много водещи онколози, които казват: „Това е интересна идея, но вие никога няма да я докажете”. Но то отговаря, че „никой не е изучавал сериозно, дали са смесите от химикали могат да предизвикат проблем, чиято причина не могат да бъдат отделни химикали”.
На въпроса на Рамбелоу, която взема интервю и от други участници в проекта, какво да правим, Гудсън отговаря: „Старая се по възможност да не употребявам храна и вода в пластмасови опаковки. Не ям изкуствено отгледана сьомга. Когато зареждам колата, се обръщам с лице към вятъра”.
„Учените, които бих причислил към поддръжниците на старата школа, казват, че ако химическото вещество не вреди директно върху ДНК, то не може да причини рак… Така, че това е нееднозначно. Данните не са толкова изчерпателни, колкото ни се иска да бъдат, но от моя гледна точка, те са толкова забележими, че би било глупаво да ги игнорираме”, смята Дейвид Карпентър, още един участник от проекта „Халифакс”.
„Замислете се колко често използвате пестициди вкъщи. Когато нанасяте лак за нокти или го премахвате, правете го в стая с добра вентилация, в най-лошия случай пред вентилатор, насочен така, че да не вдишвате парите”, съветва той.
Дарби също така се безпокои от огнеупорния спрей, с който се полират повечето мебели и чието полагане се изисква от закона: и отново Центърът за профилактика на заболяванията на САЩ открива, че това вещество се съдържа в кръвта на 97% от американците и най-вече при подрастващите. В изследванията също така се предполага, че тези химикали са ендокринни разрушители, гласи статията.
„Нейната лична позиция се състои в ограничаване на средствата за грижа за тялото. Тя използва шампоан, но се отказва от овлажняващия крем и два пъти в седмицата се къпе с домашен сапун. Взех интервю от повечето изследователи от „Халифакс” и всички те използват дезодоранти, освен тя”, пише Рамбелоу.
„Главното, което се промени в мислите ми е, че започнах да обръщам внимание на химикалите. Ако чувствам мирис или вкус на „пластмаса” във водата, мирис на „нови мебели”, почистващи препарати или силни парфюми, мисля, че това вече е много”, заключава авторът.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
