Съвременните робовладелци също маркират ”стоката” си

Точно под ключицата си 17-годишната Адриана има татуирано име – името на собственика ѝ.

Когато била едва на 14 години, тя – както и много от всички 800 000 сексуални роби в САЩ днес – била „заклеймена” от човек на име Крийм, който ѝ обещал да ѝ даде всичко, ако тя "свърши малко работа".

Освен физическото и емоционално насилие, този постоянен белег ежедневно напомня на стотици хиляди жени за насилието, страха и потисничество, което изпитват заради тираничните си сводници.

Полицейските сили вече знаят как да разпознават определени "белези", които отличават жертвите на търговията с роби. Често момичетата имат татуирана корона с инициалите на техните притежатели. В повечето случаи татуировката се намира над слабините им, по ръцете или върху шията им. Някои дори са татуирани с уникален бар код.

Адриана споделила пред Си Ен Ен: "Наричам татуировката си рана от война".

Отвратителният ритуал е спомогнал за създаването на “Сървайвърс инк”(Survivor’s Ink) – организация за набиране на средства в помощ на избягалите жертви на трафика на хора, които искат да премахнат или прикрият татуировките.

"Това е психологическа форма на робство", казала Дженифър Кемптън - основател на организацията и жертва на трафика на хора.

Сега тя помага на други жени да прикрият татуировки си (както тя е прикрила своите четири).

Кемптън станала жертва на трафика на хора заради мъж на име "Салем". Тя повярвала, че той ще я защитава, след като тя била изнасилена, когато била на 12 години от приятел на брат ѝ в дома им в Кълъмбъс, щата Охайо.

През следващите пет години тя претърпяла безброй нападения и изнасилвания, и ѝ били направени няколко татуировки. "Собственост на Салем", пишело над слабините ѝ, "Крал Мунк" - името на бандата - било татуирано на врата ѝ - а другите мъже оставили имената си по ръцете и гърба ѝ.

Според Кемптън, никое момиче или жена не е успяла да се отърве от това без татуировки.

На два пъти тя се опитала да се обеси. Когато въжето се скъсало, решила, че това е знак, че трябва да се опита да избяга.

Сега, по тялото ѝ има изрисувани цветя, надписи и нежни рисунки.

"Толкова е освобождаващо чувството да знам, че името му вече не е там", казала тя.