Най-невъзможните градове по света, където все още живеят хора [галерия]

Хората са се заселили по целия свят и повечето от тях са предпочели комфортни и безопасни места. Но някои от нас живеят в доста необикновени условия. Най-горещите, най-студените, най-отдалечените, труднодостъпните, опасни и невероятни места на планетата - в обзора на руското онлайн издание „Моя планета”.

Най-сухото място на земята – пустинята Атакама в Чили

Най-сухата пустиня на Земята заема площ колкото остров Куба, и е разположена по крайбрежието на Чили. Тя има и второ име – Долината на смъртта. Валежите тук са исторически рядко събитие, а в някои райони не е валяло през последните 400 години нито веднъж. Това е безжизнен свят, където има само скали, камъни, глина, пясък, сол, лишеи и малки кактуси. Тук обаче живеят хора – около 1 млн. души. Те обитават крайбрежните градове до океана, малки зелени оазиси около река Лоа и миньорски селища, където се добиват сол и мед. Жителите са се научили да извличат вода дори от мъглата с помощта на влакнен филтър, който лови влагата от въздуха и я събира в съд. С помощта на това приспособление може да се събере до 18 л вода на ден. Селцето-оазис Сан Педро де Атакама е популярно сред чилийските туристи. Наблизо се намира откритото при разкопки древно селище Тулор, а в района на солните находища се отглеждат и фламинго.

Най-студеният град в света – Верхоянск, Русия

Наричат Верхоянск „полюс на студа” в Северното полукълбо. Средната годишна температура тук е -14,5 градуса по Целзий, а най-ниската измерена температура е -67,8 градуса. В нито един град в света не е толкова студено.

Населението на града е 1150 души, които се занимават предимно със селско стопанство – скотовъдство, еленовъдство, кожарство. Хората е трябвало да се приспособят към суровия климат и широките температурни амплитуди: през юли въздухът може да се нагрее до +37 градуса, а температурите през януари могат да паднат до -48 градуса. Дори летните нощи често са студени. Конкуренция на Верхоянск за званието „полюс на студа” е селището Оймякон.

Най-горещото място на света – Далол, Етиопия

В Етиопия, до кратера на вулкана Далол, който е все още активен и е изригвал преди по-малко от 100 години, живеят хора от народността афар. Това е полуномадски народ от Източна Африка, който в миналото се е занимавал с животновъдство. В наши дни жителите на най-горещото селище на Земята, Далол, са заети предимно в сферата на туризма. Въпреки, че районът е неспокоен, няма пътища и удобства, тук идват желаещи да видят извънземните пейзажи на кратера, които напомнят релефа на спътника на Юпитер Йо – именно с тези гледки местните си вадят хляба. Средната годишна температура тук е +34 градуса по Целзий. Тук има езера, но макар и красиви, те са източник на неприятни миризми, което в комбинация с жегата правят мястото подобно на ад. 

Най-високопланинският град в света – Ла Ринконада, Перу

Ла Ринконада е миньорско селище, което се намира в Андите на 5100 м надморска височина, което го прави най-високопланинският град в света. Също така той е сред най-труднодостъпните, дотам се  стига по тясна планинска пътека. Въздухът тук е много разреден, преобладават ниските температури, а животът тук като цяло е некомфортен. В Ла Ринконада няма нито канализация, нито водопроводи или други белези на цивилизацията, а всичко наоколо е отровено с живак. При тези условия сякаш тук не бива да живеят хора. Но да! Тук живеят 30 хил. души. Причината е златото. В местните мини желаещите да забогатеят добиват руда при най-тежки условия – те работят безплатно и само веднъж в месеца имат право да копаят. Никой не знае колко злато се добива в мините. Градът съществува сам по себе си, без полиция, медицински пунктове или пощи. Но пък е известно, че продължителността на живота тук е с 20 години по-кратка, отколкото в останалите части на Перу, заради отравянето с токсични вещества.

Най-отдалеченото населено място – Адамстаун, остров Питкърн

Какво е да живееш на малко късче земя с население под 50 души? На остворите Питкърн, които са морска територия на Великобритания, няма нито летище, нито пристанище – акостирали са само няколко катера. Единственото населено място е Адамстаун, който е и най-малката столица в света. Тук живеят 45 души, основно англополинезийци, потомци на британски и таитянски заселници от 18 век. Адамстаун се управлява от кмет, а Съветът на острова наброява десет души. Хората се занимават с туризъм, селско стопанство, произвеждат мед за износ, пощенски марки и сувенири, а също така развиват обществена дейност по поддръжка на пътищата и благоустройството на града. Основният транспорт на жителите са малки бъгита.

Обучението в училището се провежда благодарение на интернет връзка от учители от Нова Зеландия. Младежите, които растат там най-често заминават за Нова Зеландия, и броят на жителите почти не се променя. През 2004 г. седем мъже са осъдени на острова за изнасилване, включително и за блутство с малолетни. Заради случая, туристите, които искат да посетят острова с децата си, се нуждаят от специално разрешение от британските власти.

Град върху вулкан – Кахосима, Япония

Заради близостта си до вулкана и горещия климат град Кхосима е получил прозвището „Източният Неапол”. Животът на 606-те хиляди жители постоянно е в опасност, тъй като вулканът Сакурадзима не спи. Той редовно изхвърля пепел, която оставя града в полумрак. По изчисления на метеорологичната служба, само през тази година той е проявявал активност цели 500 пъти. Местните жители са свикнали, носят маски и постоянни са готови за евакуация (за това имат специални убежища, построени от местните власти).

Сакурадзима притежава мощен разрушителен потенциал. Преди сто години при изригване потоците лава са променили пейзажа, като са съединили отделен вулканичен остров с този, на който се намира вулканът. Понякога вулканът изхвърля пепел на височина няколко километра, но най-лошото е, че на 50 км от вулкана се намира атомна електроцентрала.

Столицата на мълниите – област Кататумбо, Венецуела

През 2013 г. област Кататумбо попада в Книгата на рекордите Гинес, тъй като в нея е регистрирана най-високата в света концентрация на атмосферен електрически заряд – 250 мълнии на квадратен километър всяка година. Местните власти веднага провъзгласяват региона за „световна столица на мълниите”. Според учените, в долината на река Кататумбо, която се влива в езерото Маракайбо, за една  година падат 1,2 млн. мълнии, които се виждат на разстояние 400 км, заради което явлението е наречено „фарът Маракайбо”. 

Мълниите в Кататумбо, колкото и странно да е, не са придружени с гръмотевици. Феноменът се обяснява с природните особености на местността: планинската верига на Андите блокира вятъра, благодарение на което обилните изпарения от метан от повърхността на езерото формират огромни облаци, които предизвикват мълнии. Кататумбо е наречена природна фабрика за озон, тъй като безбройните електрически заряди изхвърлят в атмосферата до 10% от общия обем озон на Земята. Предходният рекорд по брой мълнии принадлежеше на региона Кифука в Република Конго, където мълниите достигаха 152 за квадратен километър годишно.

Градът на смерчовете – Муур, Оклахома, САЩ

Най-много смерчове се образуват в централните американски щати. Зоната, където често има урагани, се нарича „Алеята на торнадото”. Според статистиката на Националния център за климатични данни, най-често торнадо се образува в щата Тексас, второ и трето място заемат Канзас и Оклахома. Ако се опитаме да определим най-опасния град от гледна точка на вероятност от торнадо – това е град Муур в щата Оклахома. От 1998 г. насам Муур е засегнат от десет смерча, три от които са нанесли значителни щети. Най-силният ураган в историята на човечеството се е случил именно тук през 1999 г. Торнадото е било със степен F5 по скалата на Фуджита, скоростта на вятъра е достигала 484 км/ч – рекордна скорост в целия свят. В резултат на бурята са разрушени около хиляда къщи, от града временно или завинаги са се изнесли близо 4000 души. Но въпреки заплахата в Муур живеят 58 хил. души.

"Горящият" град – Централия, САЩ

На три часа  път от Ню Йорк се намира град Централия – най-малочисленият в щата Пенсилвания. Именно той е послужил за прототип на играта „Сайлънт хил” и в него е сниман едноименният филм на ужасите. Градът е обхванат от подземни пожари вече повече от 50 години. Гъст дим се стели по улиците от 1962 г. насам, когато пожарникари доброволци не успели да загасят напълно промишлени отпадъци. Практически всички жители са се преселили през 80-те години заради вредната околна среда и опасността от взривове в района. Но служителите от местната църква „Дева Мария”, украински преселници, отказали да се преселят и сега те и техните семейства са единствените останали жители на града. В града официално живеят 7 души. По прогнози на учените Централия ще „гори” още над 250 години, докато не се изчерпат запасите от подземни въглища.

Колиби над водата – Малайзия, Филипините, Индонезия

В реките на Югоизточна Азия може да се срещне морският номадски народ баджо, които наричат морски цигани. Това е етнос, който практически живее над водата. Те строят колиби в реките, предвижват се само с лодки, хранят се с риба, продават я и рядко слизат на брега – например, когато трябва да се погребват мъртвите. Мъжете се научават да се гмуркат още от малки и умеят дълго да задържат дъха си. Понякога заради дълбоките гмуркания те повреждат тъпанчетата си. В последно време властите се опитват да преселят баджо на сушата, но някои морски селища все още съществуват. Едно от тях е на остров Борнео в малайзийския щат Сабах.

Вижте кои са най-корумпираните градове в България Кои са десетте най-безопасни градове в света? Класация на най-добрите градове за 2015 г. Как Италия вдъхва живот на призрачните градове