Време и власт - политиката на часовите пояси

Тази събота в Северна Корея часовниците бяха превъртени с половин час назад съгласно решение на правителството за създаване на собствено „пхенянско време“. От "Би Би Си" разказват за това как времето и властта в дадени случаи вървят ръка за ръка.

Създаването на тази нова времева зона е символичен жест, който има за цел да приключи с наследството на японския колониализъм. Датата за това е също символична – 70-ата годишнина от освобождаването от японско владичество.

Наблюдателите също казват, че това е крачка, която цели да подсили имиджа на върховния лидер Ким Чен Ун.

„Лишавайки Корея от собствено време, зловредните японски империалисти са извършили непростимо престъпление“, се казва в декрета на висшия законодателен орган на страната.

Така Северна Корея попълва редиците на „времевите отцепници“ – нациите, които са решили да се отделят от географските и другите стандарти.

„Невъзможно е да начертае човек права линия по картата и да застави всички да ѝ се подчиняват. Страните сами могат да определят къде лежат границите на техните времеви зони, и това се превръща в чисто политически въпрос“, казва Рори Макевой , куратор на времето в Кралската обсерватория в Гринуич.

Грешка в изчисленията - Гринуичкият меридиан се намира на друго място

Но нека се върнем назад.

През 19 век градовете установявали собствено местно време по слънцето: слънцето в зенит означавало обед, което значело, че два града, които се намирали на разстояние 200 км един от друг имали различно време, което, например, представлявало истински проблем за железопътното разписание.

Промишлената революция и развитието на железопътните линии довело до създаването на международно стандартно време.

През 1884 година на Международната меридианна конференция било решено да се раздели земното кълбо на 24 часови зони – по количеството на часовете в денонощието. Всяка от тях има 15 градусова ширина, за да се покрият всичките 360 градуса.

За нулев меридиан бил избран Гринуичкия, а цялата система получила името Средно време по Гринуич (GMT), което по-късно било преименувано на Световно общо време (UTC).

А след всичко това дошла и политиката.

Вашето време е ваш избор

Политиката послужила за причина за това, че Земното кълбо се оказало поделено на повече времеви зони, отколкото били първоначалните 24: сега са над 40, и много страни отказват да приравнят своите часовници към световното унифицирано време, да не говорим, че следването на Гринуичкия меридиан е доброволно.

Афганистан и Иран, например, обхващат два часови пояса, и поради тази причина между тях съществува 30-минутна времева дупка.

Други страни се възползват от международното право за своите цели, за да се самоопределят, и времето на техните часовници показва къде е властта.

Например, Китай се шири на 5000 км и в 5 времеви зони, но властите държат в страната едно време – пекинското.

Така нареченото Китайско Стандартно Време било въведено през 1949 година, за да подкрепи националното единство в първите години на управление на комунистическата партия.

А реално това означава, че отдавна в Западен Китай жителите имат доста късен изгрев и доста късен залез.

С изключение на оказващите съпротива малки анклави. Например, Синцзян-Уйгурския автономен окръг си установил свое собствено, неофициално време, което с два часа изостава от Китайското стандартно време, което само по себе си праща ясен сигнал до централните власти.

Условно време

Индия също от момента на придобиване на независимостта си живее в една времева зона. Докато била под британско управление Индия била поделена на две части, но обединяването на обширната територия на страната под едно време било своеобразен способ да се приключи с колониалното минало.

На практика това означава, че някой в западната част на страната наблюдава изгрева час и половина по-късно от тези, които живеят на изток, но всички часовници в страната показват едно и също време.

Но някои вървят по свой си път: районите източно от щата Асам, където е съсредоточено основното производство на чай, живеят по свое „плантационно време“ – тоест изпреварват с час официалното време – за да удължат светлата част от деня.

Наскоро Венецуела направи нещо подобно.

През 2007 година предишният президент на страната Уго Чавес реши да премести стрелките на часовниците, за да удължи светлото време на деня и да подобри производителността на труда.

Тази смяна, по негови думи, трябвало да доведе до „по-справедливо разпределение на деня“. Но някои критици видяха в това поредна националистическа крачка на управника, който постоянно призовавал за международна диктатура; а други пък видели в това опит да се отличи на фона на предшествениците си.

Тук-там

Русия в този смисъл е фаворит, защото властите на страната неведнъж са изменяли количеството на часовите пояси за политическите си цели.

Един от скорошните примери: през март 2010 година Дмитрий Медведев (тогава президент на Русия) махна наведнъж два часови пояса.

Само година по-късно прокара план за отмяна на преминаването към лятното време, което се ползвало от съветски времена, и постановил да се живее само по зимното време.

Това решение ядоса много хора, особено в тези части на Русия, в които сутрин е още тъмно дори след 9:00.

Когато на президентския стол се върна Путин, и двата указа бяха отменени.

Но не се свърши с това: през 2014 година след анексирането на Крим Кремъл взе решение за изменяне на местното време на полуострова, за да съвпада то с московското, въпреки, че Крим се намира на два часови пояса разстояние от Москва.

За тези случаи няма географско основание. Няма такова и за други, като севернокорейския.

Получава се така, че това не е въпрос на география или въртенето на Земята: времето преди всичко е власт.