6 уникални суперавтомобила, произведени по поръчка

Конструираните само в един екземпляр автомобили влизат в историята на автомобилостроенето като платна на велики майстори в историята на изкуството. Ето няколко уникални суперколи, които са произведени по поръчка единствено за частни колекции. А всъщност мястото им е в музея.

GM Ecojet

Автомобил с двигател на вертолет. Не, това не е фантазия на някой начинаещ холивудски сценарист, а истинско оригинално творение на концерна General Motors и знаменития телевизионен водещ Джей Лено. Автомобилът е снабден с нестандартна за сухопътния транспорт средства за силова установка. Моделът е с модифицирана алуминиева платформа от Chevrolet Corvette Z06. Снабден е с авиационна газова турбина Honeywell LTS101, използвана за леки самолети и вертолети. Мощността на возилото е 650 к.с., съчетани с четиристепенна автоматична скоростна кутия на „Корвет”. Автомобилът може да бъде задвижван както с дизел, така и с ракетно гориво. Ecojet развива максимална скорост от 395 км/ч.

Lotec Mercedes-Benz C1000

През 60-те години немската фирма Lotec GmbH се е занимавала с модернизиране на автомобилите Porsche, а през 80-те години – със създаване на аеродинамични елементи за автомобили „Мерцедес”, с което и става популярна в бранша.

През 1990 г. към Lotec се обърнал един арабски петролен магнат и поръчал да му построят най- бързия автомобил в света. И обещал щедро възнаграждение за труда на германците.

Суперавтомобилът струвал на шейха $3,5 млн., а конструирането отнело 5 години. Купето на автомобила е изцяло изработено от карбон. Рамата е от материали, използвани при конструирането на космическа техника.

Lotec Mercedes-Benz C1000 е снабден с осемцилиндров двигател на „Мерцедес” с мощност 1000 к.с. и с петстепенна скоростна кутия. Автомобилът развива скорост от 100 км/ч за около 3,2 секунди, а 200 км/ч – за 8,08 секунди. Пределната скорост на возилото достига 431 км/ч.

Stoschek Lancia Stratos

През 2008 г. бившият немски състезател и бизнесмен Михаел Стошек решил да пусне модерна версия на рали иконата Lancia Stratos, за чиято разработка са били нужни няколко години и около три милиона евро. Външният вид на купето е създаден от дизайнерското студио Pininfarina, чиито специалисти са се постарали да дарят автомобила с чертите на класическия „Стратос”.

Автомобилът е построен върху шаси на Ferrari F430 Scuderia. От същия модел е взет и 4,3-литровият осемцилиндров двигател с мощност 450 к.с. Двигателят е съчетан с шестстепенна механична скоростна кутия. Първата „стотица” возилото набира за 3,3 секунди, а 200 км/ч – за 9,7 секунди, което го прави един от най-бързите автомобили в света тогава.

Стошек заявява, че главната задача на проекта е била не скоростта, а сигурността на автомобила. Той смятал да започне серийно производство на модела и дори получил около 50 поръчки, но Ferrari не подкрепя идеята и забранява на всички свои доставчици и партньори да продължат сътрудничеството си в проекта.

Ferrari SP12 EC

Явно Ferrari няма да започне да произвежда уникални поръчкови модели за свободна продажба. За целта италианците имат специално подразделение – Special Projects, чието може би най-известно творение е купето SP12 EC, изработено по поръчка на музиканта Ерик Клептън.

В основата на суперавтомобила, за чието построяване са били необходими две години и три милиона британски лири, е шасито 458 Italia. Купето е в стила на модела 512 Berlinetta Boxer от средата на 70-те години, която всъщност е любимата кола на Клептън.

Не всички желания на Клептън обаче били изпълнени заради особеностите на дизайна. Например, разработчиците трябвало да се откажат от овален фар и трябвало да го заменят със светодиоден фар на суперколата Enzo.

Освен това Клептън настоявал за 12-цилиндров двигател, като на модела 512 BB. Клептън твърди, че именно „музиката” на големия двигател на Ferrari е най-добрата за неговото ухо. В крайна сметка возилото било снабдено с 4,5-литров осемцилиндров двигател с мощност 570 к.с.

Самите италианци с несвойствено за католиците богохулство не пропуснали да се похвалят, че са създали „Ferrari за богове”.

Ferrari P4/5 и P4/5 Competizione

Точно преди десет години, през пролетта на 2005 г., представители на „Пининфарина” попитали американския милионер Джеймс Гиленхаус, дали не иска да си сътрудничи с тях в конструирането на ексклузивен автомобил. Предприемачът отговорил, че е заинтересуван от създаването на съвременна високотехнологична кола по мотиви от спортния прототип на Ferrari P Series от края на 60-те години.

В основата на автомобила е платформата на последния от 499-те екземпляра Ferrari Enzo, който принадлежи именно на Гиленхаус. От Enzo са взети 12-цилиндровият двигател и шестстепенната роботизирана трансмисия, като още 200 елемента са създадени специално за P4/5.

С проектирането на автомобила се заел Джейсън Кастриота, който използвал и компютърно моделиране, и изпитания в аеродинамичен тунел.

Получил се автомобил с коефициент на аеродинамично съпротивление 0,34, способен да се ускори до сто км/ч за три секунди. Максималната скорост на колата е 375 км/ч.

Конструирането на P4/5 струвало на Гиленхаус около $4 млн., въпреки, че бизнесменът признал, че изобщо не съжалява за изхарчените пари при положение, че е очаквал от „Пининфарина” по-малко.

McLaren X-1

А неизвестният поръчител на суперавтомобила McLaren X-1 преследвал не високите скорости, а дизайна на автомобила си. Той вече имал много и то от най-бързите коли в света. „Един от нашите значими клиенти, който вече притежава McLaren F1 и Mercedes-Benz SLR McLaren, поиска уникален автомобил” – с тези думи през 2009 г. започва тричасовата дискусия на новия проект между топмениджърите на британския производител на суперколи McLaren.

Купувачът поискал да „получи неподвластна на времето класическа елегантност”, за създаването на която били нужни три години и крупни суми. Накрая дизайнът на суперавтомобила съчетал множество и най-различни стилистични решения, заимствани от класически автомобили. В облика на X-1 може да се видят черти на Vega, Buick Electra, Mercedes-Benz 540K и дори Citroen SM.

Купето на автомобила е MP4-12C. Снабдена е с 3,8-литров осемцилиндров туин-турбо двигател с мощност 625 к.с. Изпитанията му са проведени от главният тестови пилот на McLaren Крис Гудуин.

Суперколата е демонстрирана за пръв и последен път на конкурс за дизайн в Пебъл Бийч, Калифорния, през 2012 г., след което поръчителят я прибавя към личната си колекция.