Защо ислямът трябва да бъде реформиран

Авторката на текста - Аян Хирси Али - е холандска феминистка и политически деец, дъщеря на сомалийския вожд Хирси Маган Иссе. Тя е известен и често полемичен автор, критик на исляма. Али се изявява и като кинодеец. Член е на Втората камара на холандския парламент - Генералните щати на Холандия, от Народната партия за свобода и демокрация (VVD) от 30 януари 2003 г. до 16 май 2006 г. Спор около нейното холандско гражданство непряко води до падането на Втория кабинет на Балкененде. Хирси Али понастоящем е постоянен член на Американския предприемачески институт — десноцентристки научноизследователски център.

За да бъдат победени екстремистите веднъж и завинаги, мюсюлманите трябва да се откажат от тези аспекти на религията, които подтикват някои вярващи към крайности – потисничество и Свещена война.

„Границите на исляма са кървави“, написа през 1996 г. покойният американски политолог Самюъл Хънтингтън, „но такава е и вътрешността му“. Сега, близо 20 години по-късно, Хънтингтън е по-прав откогато и да било. По данни на Международния институт за стратегически проучвания, поне 70% от всички смъртни случаи във военни конфликти през изминалата година са били в ислямския свят. През 2013 г. са били регистрирани близо 12 000 терористични атентата в световен мащаб. На този етап обаче, и то безспорно, най-многобройните жертви на мюсюлманско насилие – включително екзекуции и линчуване, които не са включени в статистиката – са самите мюсюлмани.

Не цялото насилие е религиозно мотивирано, но голяма част е. Вярвам, че е глупаво да настояваме, както правят западните лидери, че зверствата в името на исляма са някак си несвързани със самата религия. Вече повече от десетилетие аз поддържам мнението: ислямът не е религия на мира.

Като казвам това, нямам предвид, че ислямската вяра превръща всички мюсюлмани в зверове. Това определено не е така – по света има милиони миролюбиви мюсюлмани. Това, което имам предвид, е че в свещените текстове на религията са залегнали идеи и идеали, които превръщат някои от тях в такива. Наказанията за вероотстъпничество, прелюбодеяние, богохулство и дори нещо толкова многозначно и неясно, като опетняване на името на някое семейство или самата религия, са изключително сурови.

 „Ал-Каида“ и „Ислямска държава“ не са единствените, които показват зверското лице на тази религия. Говорим за цял Пакистан, където всякакви критични коментари по адрес на пророка се считат за богохулство и са наказуеми със смърт. Говорим за Саудитска Арабия, където строежът на църкви и синагоги е забранен, и където обезглавяването е честа форма на наказание. Говорим за цял Иран, където бесят хомосексуалисти, а убийството с камъни е ежедневна гледка.

Аз виждам нещата така – фундаменталният проблем е, че мнозинството, от иначе миролюбивите мюсюлмани, отказват да признаят, още по-малко пък да се откажат от, теологическите причини за всичкото това насилие. Причини, залегнали дълбоко в свещените им текстове.

Просто оправданието на мюсюлмани, че екстремисти са „изкривили“ религията им не минава. Главорезите от „Ислямска държава“ и „Боко Харам“ четат същите текстове, които и всеки друг мюсюлманин по света.

Това са петте аспекта от исляма, които се нуждаят от промени:

1. Полубожественият статут на Мохамед, както и буквалното тълкуване на Корана. На пророкът не трябва да се гледа, като на безгрешен, още по-малко пък, като на източник на свещена мъдрост. Той трябва да бъде разглеждан, като историческа фигура, обединила арабските племена в контекст, които не може да бъде повторен през 21 век. И макар исляма да счита Корана за думата на Аллах, книгата всъщност е била написана от човешка ръка. Големи части от Корана чисто и просто отразяват племенни ценности и идеали на отдавна изчезнали времена.

2. Величаенето на живота след смъртта Призивите за мъченичество могат да стихнат единствено тогава, когато мюсюлманите започнат да ценят даровете на живота, а не обещанията за блага след него.

3. Шариата, като институция на религиозното законодателство Мюсюлманите трябва да възприемат динамичните, постоянно развиващи се закони, създадени от човешка ръка и да загърбят агресивните, насаждащи нетърпимост, архаични правила на шариата.

4. Правото на всеки мюсюлманин да налага ислямски закони В съвременния свят няма място за религиозна полиция, дейци в сянка и духовници с политическа власт.

5. Джихада За да се превърне в истинска религия на мира, ислямът не трябва да налага своето с меч.

Наясно съм, че аргументите ми ще подразнят много мюсюлмани. Някои несъмнено ще бъдат и обидени от предложените промени. Други просто ще спорят, че не съм квалифицирана да обсъждам комплексните въпроси на религиозния закон.

Искам да изясня две неща. Първо – не се опитвам да разпаля никакви конфликти и насилие в името на исляма. Второ – аз не съм ислямофоб. В различни етапи от живота си, аз самата съм била три различни вида мюсюлманка: фундаменталистка, отшелница и отцепница. Моят житейски път е започнал от Мека, през Медина, та чак до Манхатън.

Аз просто не виждам начин да съчетая първоначалната си вяра със свободите, на които съм свикнала да се радвам на запад. Оставих вярата, въпреки смъртните заплахи. Бъдещите поколения мюсюлмани заслужават нещо по-добро. Те трябва да влязат в час, да приветстват съвремието, а не да се ограждат със стена, построена върху трупове.