Израел е поставен на кръстопът

По думите на Ювал Харари, професор от факултета по история на Еврейския университет в Йерусалим, Израел повече не се доверява на Запада, който го разочарова със своята политика по отношение на Сирия и Иран, пише Маурицио Молинари във вестник La Stampa. „Който и да е новия премиер, той ще се окаже пред най-тежките проблеми за Израел“, твърди 39 годишният историк, който е автор на популярното произведение „Разумен човек: кратка история на човечеството“, което е преведено на 30 езика.

„Очаква го кръстопът – заради различно насочените настойчиви изисквания да се защити от региона, заплашващ с насилие, и да се свърже с далечни страни за осъществяване на hi-tech революция“, прогнозира ученият. „Израелските граждани са уплашени. Не става въпрос за нова страна, на която и се налага да противостои на сериозни заплахи и екзистенциални опасности. Сега гражданите виждат как се разпадат съседните държави – Сирия, Ирак, Либия, как Иран се приближава до създаването на ядрено оръжие. Другите държави се оказаха на края на пропастта. Изчезват цели страни. Става естествено да се опасяваш от лошото и да разчиташ само на своята собствена сила“.

„В миналото Израел бе привикнал да мисли, че е в състояние да участва в мирни процеси със съседните държави, защото в случай на разрушителен военен конфликт Запада ще се намеси, за да се избегне катастрофа. Но сега Западът не се меси дори в ситуацията в Сирия, където вече са загинали над 200 хиляди човека. Западът не спира разпадането на Ирак и Либия, позволява на аятоласите да се приближат до създаването на ядрено оръжие. Израелтяните вече не се чувстват защитени от големите демократични държави в Запада. И това усилва страха, а с това и тенденцията да се крием зад своите все по-високи и здрави граници“, казва историкът.

„Израел е силен с това, че може да се открие пред другия свят, с който той съвместно развива нови технологии, внедрява поредни иновации, които предизвикват и най-смелите фантазии на хората. Израел е една от водещите технологично развити страни. Но това означава потребността от връзки с другите страни – както със Запада, така и с Изтока. Но на Израел му се налага да се затваря по отношение на съседните страни и да се отваря за тези, които са разположени далеч. Това противоречие е породено от това, което се случва в арабо-мюсюлманския свят: там не е имало индустриална революция, така, както сега не се осъществява технологична революция“, заявява Харари.

Новият премиер е длъжен „да намери равновесието или да направи избор между тези противоположни потребности“, разсъждава историкът.