Как да ръководим държава: 10 съвета за лидерите, които държат на думата си

Партийните лидери често правят големи предизборни обещания, но често, когато бъдат избрани нищо не се случва. Миналата седмица Дейвид Камерън се оплака от „огромна натовареност“, а Тони Блеър каза, че е „отегчен до болка“ да опитва да налага нови реформи.

Сега партиите преосмислят „,манифестите“ си, но знаят ли как да се справят с тази нелека задача?

Сър Майкъл Барбър твърди, че знае как да превръща обещанията в действия. Той е бил помощник на Блеър, а сега съветва главния министър на една от най-големите пакистански провинции по план за осигуряване на училища не седем милиона деца и за цялостно повишаване на образователните стандарти.

Ето топ 10 на правилата, които лидерите трябва да следват, за да им се получат нещата:

1. Малко на брой, но ясни, цели

Дори това да означава да сте като лорд Салисбъри – три пъти премиер на Великобритания между 1885 и 1902 г. – чиято основна цел била… „да не прави нищичко“, пише The Guardian.

„Каквото и да се случи – ще влоши нещата. Затова е в наш най-голям интерес да се случват, колкото се може по-малко неща“ – смята Робърт Гаскойн-Сесил, по-известен като лорд Салисбъри.

2. Целите са важни, но не те са идеята

Да, важно е на никого да не се налага да чака над четири часа, за да му бъде оказана медицинска помощ, но не това е идеята. Идеята е пациентите да получават висококачествено лечение бързо (и да се прибират у дома си, мислейки си колко добра данъчна инвестиция е здравеопазването). Подобно – преминаването на тест за грамотност от даден брой 11-годишни е нещо хубаво, но не е идеята. Идеята е всички деца, напускащи началното училище, да могат да пишат и четат, защото тези умения са от ключово значение, и защото ще променят живота им завинаги.

3. Звено за прилагане на реформите

Наречете го както щете, но такова звено е нужно. През 2001 г. Тони Блеър учреди подобно поделение, чиято цел бе да прилага вътрешните реформи и политики на премиера, без да занимава с това други институции. Това се оказа по-бързо и ефективно от обичайните методи, пише The Guardian.

4. Подходът към целите ще Ви направи по-добри

За съжаление е лесно да си добър. Величеството е това, което трябва да бъде пуснато на свобода.

5. Правете планове, които са достатъчно добри, за да бъдат започнати

Дуайт Айзенхауер, познат сред приятелите си като „Айк“ – главнокомандващ на съюзническите войски по време на Втората световна война – планира и осъществява ключовия десант в Нормандия. Години по-късно той си спомня: „Винаги, когато съм се подготвял за битка, съм стигал до извода, че плановете са безсмислени, но че планирането е незаменимо“.

6. Подреденото, добре мотивирано правителство

Разликите между спонтанност – рутина Всичко има значение – ясни приоритети Неясни стремежи – определени цели Предположения – добра информираност След дъжд качулка – навременни действия Фокус върху настоящето – фокус върху бъдещето Обещания – действия

7. Забравете всички оправдания

„Вече сме се заели“ „Искате от нас невъзможното“ „Много е рисковано“ „Вашите искания пречат на работата ни“

Ако някога сте чували комбинация с повече от едно от тези оправдания – излъгали са Ви. Няма как и двете да са верни.

8. Учете се от собствения си опит

Когато признаваме грешките си, позволяваме на хората да ги обсъждат свободно, което довежда до намирането на решения.

9. Ценете това, което ви се дава

Грешният подход е да твърдите: „Моят предшественик бе идиот, а моят наследник е предател“. Правилният начин би бил да се погрижите най-първо за две неща: да не правите големи грешки, особено що се отнася до лични скандали, и да не разрушавате нищо хубаво, което сте наследили от предходната управа.

10. Няма заместител на устойчивата и разумна политика