Размислите на американски писател, гледал една седмица само руска телевизия

Както разказва американският писател Хари Щейгарт в своята статия за „Ню Йорк Таймс“, на 31 декември 2014 година той е седял в нюйоркския хотел „Четири Сезона“ и е гледал руската държавна телевизия, и по-точно предаването, в което „жената играела ролята на мъж, играещ роля на брадата жена“. Това била комедийната актриса Елена Воробей в образа на Кончита Вурст, изпълняваща песен по мелодията на хита на Глория Гейнор „I’ll Survive“. По мнението на автора в това изпълнение се съдържало директно послание: ако Европа е отритнала хомофобията, то Русия никога няма да се подаде на съблазънта на слабоватата толерантност.

Щейгарт пояснява, че провел експеримент: заселил се за седмица в хотела и през цялото време, с почивки само за да спи и да посещава басейна, гледал „контролираната държавна руска телевизия“ на три монитора едновременно. Той можел да си кани гости, но без да изключва телевизорите.

Авторът пояснява: по данни на „Център Левада“ 90% от руснаците научават новините главно от телевизията.

Щейгарт решил да изясни: „Какво ще се случи с мен, американизираният прозаик, говорещ руски, който в детството си е емигрирал от СССР, ако се поровя в съзнанието на моите бивши съотечественици, промити от телевизора? Ще се науча ли да обичам Путин така, както го обичат, по собствените им думи 85% от руснаците? Или ще полудея?“. За всеки случай той се запасил с успокоителни, сънотворни и обезболяващи препарати.

Ден първи

Ето как започва разказът за първия ден на експеримента: „Гледам ту първия монитор, ту втория, заглушавам звука на Първи канал, увеличавам звука на „Россия-1“, а на НТВ го правя две идеи по-тих“. Щейнгарт видял няколко малки хора с азиатски вид, които се стреляли с конфети, номер на атлетични танцьори в чест на руските победи на Олимпиадата в Сочи, двама мъже в костюми на мечки, които танцували брейк.

„Руската телевизия любовно е съхранила всички ери на американската и европейската поп-култури и безкрайно ги комбинира по нов начин – колкото по-абсурдно, толкова по-добре“, счита авторът. Той чул кавъри на хитовете на Roxette и Том Джоунс.  

Авторът отбелязва, че не напразно е избрал хотел „Четири Сезона“. В антрето е пълно с руснаци. Баби в дрехи и аксесоари на Louis Vuitton и Chanel и техните разголени внучки. Прозорците на стаята гледат към строящия се кондоминиум 432 „Парк Авеню“. Щейнгарт очаква, че до година в него ще се заселят и руски олигарси.

По мнението на Щейнгарт през 2014 година Русия за пореден път се променила и най-вече Путин направил по-решителна крачка: станал завоевател.

Наистина, годината трябваше да свърши по друг начин. Олимпиадата в Сочи имаше за цел да покаже, че Русия е напълно способна да се конкурира със Запада.

Но през февруари Украйна „се изплъзна от кремълската орбита, а Путин изпрати руски войски, за да заеме, а по-късно и да анексира украинския Крим“, се казва в статията. Щейнгарт отбелязва: загубата на Крим е една от най-сериозните рани от разпадането на СССР и неговото вторично завоюване повиши рейтинга на Путин до ниво, което доста превишава популярността на останалите европейски лиери за последните 100 години.

Следващата крачка на Путин – подкрепата за проруските въстаници в Донбас – доведе до война, гибелта на над 5 хиляди души и нови западни санкции. Но понастоящем режимът отслабва заради падането на цените на нефта, счита авторът. „В същото време, по което цената на нефта Brent и курса на рублата падат, интензивността на пропагандата по руската телевизия расте“, казва той.

Водещите на Панславянския концерт причислиха руските поп-звезди, на които е забранено влизане в Украйна. „Ние нямаме такива черни списъци“, увериха те.

Авторът си мисли, че водещите негодуват искрено. Тази геополитика би била типична за първокласници: Русия, която е амбициозен младеж, иска да я забелязват и уважават едновременно. „Нахлуването в Крим и кървавият конфликт в Източна Украйна привлякоха вниманието на целия свят, но сега другите страни не канят повече Русия на гости, а с нея с пишат само Ким Чен Ун и Раул Кастро“, се казва в статията.

Ден втори

Щейнгарт забелязал, че водещите и на трите федерални канала говорят с такъв тон, все едно Путин сам се изказва публично. Този тон, който може да се опише с думите „от моите уста звучи неоспорима мъжка истина“, понякога е примесен с леден сарказъм.

Въпреки падането на рублата и липсата на нови теми, популярността на Путин като цяло си остава същата. „За това способстват медиите, които водят двойна стратегия. Първо, вината за икономическото положение се възлага на Запада и неговите санкции. Второ, новородената украинска демокрация се изобразява като движение на нацисти и фашисти с факли, пряко подчинени на западните си повелители“, пише авторът. Почти всички руски семейства са пострадали от Хитлер, и образът на нацизма се споменава често, за да не заздравяват историческите рани.

Ден трети

По НТВ показват филма „Идеална двойка“. Той се струва на автора „продължителен, с много думи и чак смешно целомъдрен, каквито са болшинството руски романтични комедии“. По мнението на Щейгарт, руското общество има крайно противоречиво отношение към секса: „нов консерватизъм, в авангарда на който влиза Руската православна църква, през цялото време се сблъсква с някакви прогресивни понятия, внушени от СССР“. Днес във филмите, подобни на „Идеалната двойка“ почти няма откровен секс, „но когато гледаш по телевизията танцувални номера, ръката сама се пуска да ти надене един презерватив, така, като предпазна мярка“, признава авторът.

Ден четвърти

„Пълзя по снега в Киев, търся мобилен телефон, откраднат от неонацистите-фашисти“, пише Щейнгарт, след което пояснява, че това е бил сън. „Друг път съм идвал в Русия на гости и по време на тези пътувания съм се будел посред нощ с мисълта: „Ами ако затворят границите? Ами ако ми се наложи тук да изкарам остатъка от живота си?“, пише Щейнгарт. Тази нощ той не можа да спи от притеснение.

В новините показаха катастрофа на 35 автомобила в Ню Хемпшир и съобщиха, че Великобритания е шокирана от секс-скандал, в който участват принц Андрю и непълнолетна, твърдейки, че е била държана като „сексуална робиня“.

„Руснаците, на обратно, водят образцов нефашистки живот“, пише авторът. „В Северна Русия се запознаваме с Алексей Тряпицин, „солта на земята“, пощальон от малко градче, който поради някаква причина не пие и не пуши. Той е герой на новия документален филм „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“. Жена му също е напълно „солта на земята“. „Аз съм най-обикновена жена. Всичко умея да правя: стрелям с пушка, ловя патки“.  

По мнението на Щейгарт, това е очевиден урок за всички руснаци, особено изнежените московчани: „идат трудни дни, учете се да стреляте с пушки и да ловите патки“.

Ден пети

Психоаналитик отива при Щейнгарт. На екрана на единия монитор се вижда как арестуват украински наркотърговец в Москва, на другия - „двама безчувствени мъже на тревата, а между тях – празна бутилка водка“.

„Представяте ли си, ако родителите ми не ме бяха извели от Русия. Къде щях да съм сега? Всичко това щеше да е моята перманентна реалност“, сочи с пръст авторът трите екрана.

„Тук вие преживявате виртуално детство“, казва психоаналитикът. „Това са регресивни чувства“.

Ден шести

Щейнгарт гледа предаването „Мъжко/Женско“, което се смята за аналог на шоуто на Джери Спрингър. Героиня е селянката Татяна, която иска да узнае кой е баща на детето ѝ. Десетки съселяни дават материали за ДНК анализ.

Татяна, за разлика от подобните ѝ героини в шоуто на Спрингър, не дава отпор, когато водещите и зрителите я унижават. „Тя по свой начин е идеалната гражданка на новата Путинова Русия. Умее да си държи езика зад зъбите, когато постоянно и викат представители на властта“, счита авторът.

Щейнгарт разбира, че просто не може да гледа новини, без да изпие поне две малки бутилки „Абсолют“. „Разтварям се в абсурда и опасната атмосфера, сякаш току-що съм се прибрал след труден ден под гнета на крадливи шефове и крадливи катаджии някъде в Томск или Омск. Как изкусно тази телевизия комбинира носталгията, злобата, параноята и ленивия хумор; как бързо едновременно притъпява сетивните органи и повдига негодуванието ти“, се казва в статията.

Ден седми

Два канала показват коледното богослужение в пряк ефир. Внезапно камерите се местят от храм „Христа Спасителя“ на малка скромна църква в някакъв малък скромен град. „Облечен в прост пуловер, спокойно и прямо гледайки пред себе си, Владимир Путин празнува Рождество, обкръжен от няколко момичета в бели рокли. В това тържествено религиозно съзерцание изражението на лицето на Путин, както винаги, е непостижимо“, пише авторът.

„Путин си седи, явявайки се централна фигура от жива картина. Той е доволен човек. Ето защо е великолепна руската телевизия, ето защо бе така мъчително да я гледам цяла седмица. Ако не си искрено вярващ, безкрайният грохот на руската телевизия просто ти напомня, че си сам в сравнение със замислите на друг човек. Този човек е Владимир Владимирович Путин. Това са неговите телевизионни канали, неговите предавания, неговите мечти и вяра“, пише авторът.

Щейнгарт си спомня, че преди няколко години в Москва го е возил пиян таксиметров шофьор, който казал, че не може да изхрани семейството си и че иска да емигрира в САЩ.

Щейгарт го посъветвал да избере Канада. „В Канада? Никога! Мога да живея само в свръхдържава“, възкликнал шофьорът.

„Не е важно, че истинският път на Русия минава от нейните нефтени кладенци директно към небостъргача 432 „Парк Авеню“. Когато гледаш „Шоуто на Путин“, ти живееш в свръхдържава. Ти си въстаник в Украйна, който храбро унищожава с оръжие, доставено от Русия, уж свръхсъвременното летище в Донецк. Ти си рускоезична баба, която стои до своята разрушена къща в Луганск и ругае фашистите-нацисти, точно като майка си, вероятно, когато оттук преди над 70 години са минали немците. Ти си свещеник, който ръси със светена вода фотогеничен конвой с руски хуманитарни помощи, който пътува към фронтовата линия. Да страдаш и да оцеляваш: това трябва да е смисъла да се наричаш руснак. Така е било в миналото и така ще бъде вечно. Това е фантазията, която всяка вечер подучват от Първи канал, от „Россия-1“ и от НТВ“, казва Щейнгарт.

Авторът предполага, че когато се смени поколението, новините на Първи канал ще се струват смешни, а младежите ще се дивят колко глупости са понесли техните родители, но въпреки това са успели да станат достойни хора. „А аз – аз отново бягам от Русия“, пише Щейнгарт. Той с удоволствие изключва мониторите.