Секс клубовете в Париж оборудвани по последния писък на модата

С делото за сводничество срещу известния политик Доминик Строс-Кан, премиерата на филма „50 нюанса сиво“, и най-вече настъпването на Свети Валентин – сексът е най-търсената услуга във Франция. За много хора най-желания начин да прекарат вечерта си е да се шмугнат през някоя от вратите на много секс клубове във френската столица и да се впуснат в нощ изпълнена със сексуална възбуда. В клуб „Quai 17“, в който приглушените светлини играят по интериора, декориран в чувствено червено и виолетово, счетоводители, инженери, бизнесмени и родители си изкарват страхотно.      Двойки като Натали и Антонио, Максим и Аврелия влизат в уж поредния нощен клуб, с голям бар, където е поставен разкошен бюфет и има огледален под.     Но по-близък поглед разкрива, че заедно с ледарките със шампанско и купите с ядки по бара, има стъклени буркани пълни с кондоми.     Този клуб е един от 500 подобни, или както им казват „суингър“ клубове, из цяла Франция. Този „начин на живот“ стана известен покрай делото с бившия шеф на Международния валутен фонд – Доминик Строс-Кан.     Той отрича да е организирал частни оргии с проститутки, но признава, че е абсолютен развратник, който се наслаждава на мъжете и жените, които „идват, за да се отдадат на секса“.      „Има много известни хора като него, които идват тук и в другите подобни клубове“, казва Бернард Крозас, собственик на клуба. „Тук идват хора, които виждате по телевизията – полицаи, адвокати, политици. Всеки си има скрита сексуална страна“, казва той.      „Става модерно“   Репутацията на Франция като Европейска секс-столица датира още от 16 век, когато хората са се опитвали да отхвърлят за пръв път моралните ограничения на църквата, издигайки такива развратни фигури като аристократът-новелист Маркис дьо Сад.     Стотици години по-късно всичко се свежда до еротиката и секс-клубовете – варирайки от сауна-центрове до шикозни клубове с крайно високи такси – хората търсят тези места, независимо от кой слой на обществото са, за да почувстват сексуалната тръпка.     Според Крозас, най-честите посетители са възрастни двойки, които търсят начин да направят своя застоял брачен живот по-пикантен. Често младежи се присъединяват към такива в търсене на приключение.     Той твърди, че поради разгула в Интернет и телевизията, и книги като „50 нюанса сиво“, цялата тази „култура“ е станала много модерна.   „Частица лудост“   Някои идват облечени като за официална вечеря, а други идват целите в прилепнала кожа или дантели и жартиери и високи токове.      Вечерта обикновено започва бавно, докато двойките си пийват шампанско, балони в бяло и червено летят над главите им, а те отделят поглед само за да огледат някой новодошъл.     Натали е 46-годишна счетоводителка, а Антонио е на 47 години и върти бизнес с доставки. Женени са вече 25 години и имат три деца, но са избрали да влязат в такъв клуб, за да „разчупят рутината“.     „Това те спира да гледаш за други партньорки и не е изневяра. Обичам жена си“, казва той. „Трябва да се наслаждаваме на живота“.

Натали, от друга страна, все още чувства, че начинът им на живот е табу и че има много погрешни схващания за него.

„Тук уважаваме хората“, казва Антонио.     „Ако кажеш не, значи не“, добавя Натали. „Някои вечери нищо не се случва“.     На бара седят 24-годишният Максим и неговата приятелка – психотерапевтката Аврелия (на 23 години), които са заедно от 3 години, и често са сред най-младите посетители.     За да не се ревнуват, те са поставили граници, като никога да не се прекалява с ласките и на моменти Аврелия си позволява да се наслади на женски ласки.     „Знаем си границите“, казва Максим.     Но за шест месеца те само два пъти са намирали някого, когото да счетат достатъчно подходящ, за да стигнат по-далеч.     „В цялата работа има частица лудост“, усмихва се Аврелия.

Жената решава   Голяма част от делото Строс-Кан се фокусира върху това дали той е бил наистина наясно, че жените на оргията са били проститутки.     „В такъв клуб на никоя жена няма да бъде платено да дойде за една вечер и да прави секс“, казва сексуалния терапевт Лорийн Цидзик.     Крозас твърди, че веднъж имало оплакване от клиент, че жена му поискала пари. Съответната гостенка била моментално изгонена от заведението.     По време на делото бяха изслушани показанията на бивши проститутки, които твърдели, че били безпомощни да откажат на Строс-Кан анален секс, защото им било платено.     Цидзик твърди, че това няма връзка със секс-клубовете.     „Там жената решава какво ще стане. Ако мъж иска да се докосне до жена и тя му откаже, защото не е привлечена от него, просто трябва да вдигне ръка и да каже не, и той ще се отдръпне“.     „В такива клубове цялата власт е в ръцете на жените, независимо какво си мислят хората“, довърши сексуалният терапевт.