
Писмото е написано през 1964 г., от заместник на Дж. Едгар Хувър (шефа на ФБР). Изглежда писмото е жесток опит да накарат Кинг да отнеме собствения си живот. Вече прословутата бележка, известна като „самоубийственото писмо” била щателно цензурирана при първата си публикация, като премахнали жестокия език.
Въпреки това пълното съдържание на бележката вече е направено публично достояние след като Бевърли Гейдж, историк от университета в Йейл откри нередактирано копие в Националния архив, докато проучвала книга за Хувър.
Става ясно, че в опита си да подтикне Кинг, Уилям Съливан, агентът посочен като автор на писмото, прибегнал до употребата на почти истерични сексуални обиди срещу вече почитания водач, който бива убит три години по-късно.
Писмото било придружено от запис на касета, съдържаща доказателства за вече добре документираните извънбрачни връзки на Кинг, които ФБР получило чрез подслушване на домовете и хотелските му стаи.
Използвайки умишлени правописни грешки и странни конструкции, писмото гласи: „Чуй със сексуално психотичното си ухо записите. Ще се видиш в цялата мръсотия, зли и глупави приказки, записани за всички времена. Ще видиш в увековечените записи как твоите долни, мръсни и зли спътници материализират заедно с теб злите ти (болни) ненормалности. Всичко е записано, твоите сексуални оргии. Чуй се мръсно, ненормално животно. Записан си. Записани са всички твои блудни действия, всички твои сексуални оргии, простиращи се далеч в миналото. Това е само една малка извадка. Ще разбереш това. Да, от различните си зли другарчета на източния бряг до (редактирано име) и други на западния бряг и извън страната, записан си. Свършено е с теб Кинг”.
Писмото започва чрез сравнение на Кинг с Хенри VII, продължавайки в част, която не бе показвана на обществеността до сега: „... и неговите безброй актове на прелюбодеяние и неморално поведение, по-низки от тези на звяр”.
Бележката завършва с явен призив за Кинг да отнеме живота си в рамките на 34 дни – което е препратка към датата, на която той трябвало да приеме Нобеловата награда за мир в Швеция.
„Има само един начин да се измъкнеш. По добре го вземи преди мръсната ти, ненормална, измамна натура да бъде разкрита пред нацията”.
В случая писмото било отворено от съпругата му Корита, и Кинг не е чел писмото до своето завръщане. Той след това показал писмото на своите съветници, които се съгласили, че това е явна работа на ФБР и безочлив опит за изнуда да отнеме собствения си живот.
През 1976 г. на изслушване в Сената за кампаниите с мръсни трикове, поведени от ФБР и други разузнавателни агенции, сенаторите заключили, че писмото „ясно намеква, че самоубийството ще бъде подходящ курс на действие за д-р Кинг”.
Бележката била част от личното отмъщение на Хувър срещу Кинг, след като той обвинил ФБР че не защитава чернокожите на юг.
Изглежда писмото е било краен и отчаян опит да се възползват от записите, които вече са били предлагани на няколко вестника. За огорчение на Хувър, те отказали да ги публикуват.
В статия относно откритието си в New York Times Magazine, проф. Гейдж заяви: „Една странност от кампанията на Хувър срещу Кинг е, че тя се е провалила. ФБР никога не успяло сериозно да увреди имиджа на Кинг. Половин век по-късно, ние гледаме на Кинг като модел на морална смелост и човешко достойнство. Хувър, от друга страна, е почти универсално хулен. В този контекст може би най-изненадващият аспект на тяхната история не е това, което ФБР се е опитало, а това, което не е успяло да направи”.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.