Трансплантираха ”мъртво сърце”. Пациентът се чувства ”с десетилетие по-млад”

Хирурзите в Австралия заявиха, че са извършили първата трансплантация на сърце с помощта на "мъртвo сърце".

Донорните сърца обикновено идват от хора, които са с потвърдена мозъчна смърт, но сърцето им все още бие.

Екип на болница „Сейнт Винсент” в Сидни съживил и след това трансплантирал сърца, които са спрели да бият до преди 20 минути.

Първият пациент, който получи такова сърце, каза, че се чувства с десетилетие по-млад и сега е "друг човек".

Все още биещите сърца обикновено се взимат от хора в мозъчна смърт, държат се в лед за около четири часа и след това се трансплантират на пациентите.

Значително развитие

Непознатата досега техника, приложена в Сидни, включва използването на сърце и съживяването му в машина, известна като "сърце в кутия".

Сърцето се държи на топло, сърцебиенето е подновено и подхранваща течност помага за намаляването на риска от увреждане на сърдечния мускул.

Първият човек, който претърпя подобна операцията беше 57-годишната Мишел Грибилас, която е страдала от вродена сърдечна недостатъчност. Тя се подложила на операцията преди повече от два месеца.

"Сега съм изцяло различен човек", каза тя. "Имам чувството, че съм на 40 години. Много съм щастлива".

След това са направени още две успешни операции.

Професор Петер Макдоналд, началник на отдел сърдечна трансплантация в болница „Сейнт Винсент”, заяви: "Този пробив ще се отрази положително за намаляване недостига на донорни органи".

Смята се, че „сърцето в кутия”, което се тества по цял ​​свят, може да спаси до 30% повече човешки животи чрез увеличаване броя на наличните органи.

Пробивът бе приветстван по цял свят.

Морийн Талбот, старши медицинска сестра, заяви пред Би Би Си: "Много се радвам да видя тези хора, възстановяващи се толкова добре след сърдечна трансплантация. Без това развитие, те може би все още щяха да чакат за донор".

Подобни методи за затопляне и подхранване на органи преди трансплантация са били използвани, за да се подобри качеството на белодробни и чернодробни трансплантации.

Очаква се тази практика да стане все по-често срещана, за да се определи въздействието ѝ върху увеличаването на броя на органите, които могат спокойно да бъдат използвани за трансплантация и за подобряване на качеството на тези органи.

Все още е твърде рано да се предскаже колко човешки живота могат да бъдат спасени чрез трансплантация на година ако тази технология се приеме като стандартна практика в бъдеще.