Мнение: Една Европа в криза, управлявана от посредствени хора

Статия на Даръл Деламейд от финансовия сайт Market Watch.

Жан-Клод Юнкер определя опита си да преструктурира тромавата Европейска комисия като „рационализиране”, но това би могло да отведе Брюксел още по-дълбоко в бюрократичното тресавище.

Добавянето на слой от пълномощни вицепрезиденти над комисарите с действителни задължения могат да съсредоточат енергията на теория, но в действително е много по-вероятно да доведе до бюрократично объркване, битки за влияние и размиване на отговорността.

Но това всъщност не е най-важното.

Новата комисия обявена тази седмица от Юнкер, определен за президент на главното изпълнително и законодателно звено на Европейския съюз, показва още веднъж, че германският канцлер Ангела Меркел всъщност е на чело.

Председателите, които ще ръководят политиките на независимите преди комисари са най-вече от малки северноевропейски страни от икономическата и политическата орбита на Германия.

Тяхната липса на политически позиции – не само защото са от малки държави, но и нямат разтегната бюрокрация, която да ги подкрепи – гарантира, че политическите решения се извършват от националните лидери, точно както Меркел го иска.

Въпреки, че новият френски комисар, Пиер Московиси, получи едно от апетитните места като комисар по икономическите въпроси, той ефективно бе изолиран, като се постави под ръководството на не един, а двама вицепрезиденти.

Бившият премиер на Латвия, Валдис Домбровскис, твърдолинеен политик подкрепящ политиките на строги икономии, продиктувани от Меркел, е вицепрезидент отговарящ за еврото и на теория ще има последна дума по отношение на политиките за укрепване на единната валута.

Вицепрезидентът за работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособността, Юрки Катайнен, бивш министър-председател на Финландия, ще бъде лицето оглавяващо смяната към стимулиране в ЕС, но поради факта, че той беше още по-яростен от Меркел в настояването за икономии в южноевропейските страни.

В действителност, целият слой на вицепрезидент – другите идващи от Словения, България, Естония и Холандия – изглеждат като бюрократичен буфер на малките страни, които да пазят комисарите от големи страни да определят политиката. (Между другото Латвия, Естония и Словения имат по-малко население, отколкото Шотландия, която ще гласува за независимост през следващата седмица, докато Финландия е почти равностойна).

Юнкер бе обещал да даде икономическите афери на политик от левицата, а Франция  бе запалена за идеята да получи добра позиция в Брюксел за финансовия министър на Франсоа Оланд, който нито възстанови нивата на дълг и бюджетен дефицит на Франция в параметрите на еврото, нито стимулира растежа във втората по големина икономика в Европа.

Други назначения също изглеждат предназначени за успокояване на лидерите на големите страни, вместо да дадат нов импулс на ЕС.

Италианският премиер Матео Ренци лобира успешно за неговия външен министър, Федерика Могерини, да я назначат като така наречения върховен представител за външни работи – също служебен заместник-председател на Комисията.

Въпреки относителната ѝ неопитност – тя държа своя пост в Италия само шест месеца и имаше малко реален опит във външната политика преди това – гарантира че ще има по-малко влияние, отколкото предшественичката си Катрин Аштън.

Великобритания много искаше поста на финансов регулатор, така че да предпази Лондон от всички обременителни нови регулации, и го получиха за един непознат член от Консервативната партия – Джонатан Хил.

Комисията, на кратко, е внимателно проектирана за посредственост. В най-добрия случай ще продължават да се препъват под ръководството на Меркел и други национални лидери, които ще дърпат конците.

А най-лошият развой на ситуацията е Брюксел да затъне в бюрокрация, далеч от това което европейците искат, както и подклаждането на евро-скептицизъм, който е във възход в страни, жертви на еврото.

Европейският парламент гласува за Комисията, преди да встъпи в длъжност през ноември, но може само да я приеме или отхвърли като цяло. Юнкер, опитен тактик на ЕС, се е погрижил да има малко неща за които да се противопостави парламента.

По-специално Юнкер обясни е обявяването на новата комисия, че той бил в състояние да повиши броя на жените комисари до девет (от 28 общо!) от първоначално номинираните три от правителствата на ЕС.

 „10-те приоритета” които Юнкер определи за неговата комисия включват стимулиране на работни места и стремежа към един по-справедлив валутен съюз – нацелиха правилните места, но бяха опровергани от играчите и структурата която даде на комисията.

На цялата презентация липсва чувство за неотложност, без да обръща внимание на нагласата „бизнес както обикновено” която изправи ЕС пред дефлационен вихър и икономическа и екзистенциална криза.

Изкушително е да цитираме бившия президент Джордж Буш, „Жан-Клод, справяш се чудесно”.