Автор на статията - Ан Епълбаум, която пише за вестник The Washington Post статии, свързани с въпросите на външната политика. Тя е и директор на Програмата за глобална промяна в института "Легатум" в Лондон.
Отново и отново - през целия ми съзнателен живот, или поне така го чувствах, ми бяха показвани фотографии от Полша от красивото лятото на 1939 г.: децата, които играят на слънце, модерните жени по улиците на Краков. Дори съм виждала снимка от сватбата на родителите ми, която се състояла през юни 1939 г. в градината на полската селска къща, която сега е моя. Всички тези снимки изразяват чувство на обреченост, тъй като знаем какво се е случило след това. През септември 1939 г. започва нашествие от изток и запад, а с него и окупация, хаос, унищожение, геноцид. Не след дълго, повечето от хората, които са присъствали на сватбата през юни, са били мъртви или в изгнание. Нито един от тях не се е върнал в къщата.
В ретроспекция, всички те сега изглеждат наивни. Вместо да празнуват сватби, трябвало е да зарежат всичко, да се мобилизират, да се подготвят за война, докато все още е възможно. И сега би следвало да попитам: Трябва ли украинците, през лятото на 2014 г., да направят същото? Трябва ли Централна Европа да се присъедини към тях?
Осъзнавам, че този въпрос звучи истерично и безразсъдно за читателите от САЩ или Западна Европа. Но ме изслушайте, дори и само защото това е разговор, който много хора в източната половина на Европа в момента водят. През последните няколко дни руските войски, носещи флага на неизвестна досега страна, Новорусия, са марширували през границата на Югоизточна Украйна. Руската академия на науките наскоро обяви, че ще публикува историята на Новорусия тази есен, като най-вероятно ще проследи произхода ѝ до Екатерина Велика. Говори се, че в Москва се разпространяват различни карти на Новорусия. Някои включват Харков и Днепропетровск, градове, които все още са на стотици километри от сраженията. Някои поставят Новорусия по крайбрежието, така че тя да свързва Русия с Крим и в крайна сметка с Приднестровието – окупираната от Русия провинция на Молдова. Дори и да се появява като непризната останка от държава, Абхазия и Южна Осетия, "държави", които Русия създаде от Грузия са образците тук, Новорусия може да нарасне с течение на времето.
Новорусия няма да бъде стабилна, докато е обитавана от украинци, които искат тя да остане тяхна. Но и за това има решение. Преди няколко дни, Александър Дугин, краен националист, чиито възгледи са помогнали за оформянето и на тези на руския президент, даде извънредно изявление. "Украйна трябва да бъде пречистена от идиоти", написа той - и след това призова за "геноцида" на "расата на копелетата."
Но Новорусия трудно ще се установи стабилно, ако има противници от Запада. Възможни решения на този проблем също са в процес на обсъждане. Не много отдавна, Владимир Жириновски - руският член на парламента, който понякога казва неща, които другите от властта не могат - заяви по телевизията, че Русия трябва да използва ядрени оръжия, за да бомбардира Полша и балтийските страни - "държави джуджета", както ги нарече той, и да покаже на Запада, кой наистина държи властта в Европа: "Нищо не заплашва Америка, тя е далеч. Но страните от Източна Европа сами ще се изложат на опасността от пълно унищожение", заяви той. Владимир Путин отвърна на тези коментари: "Изявленията на Жириновски не са част от официалната политика на страната ни", каза руският президент.
Далеч по-сериозен човек, руският анализатор Андрей Пионтковски, който е на противното мнение, наскоро публикува статия, в която твърди, заедно с редовете, които кънтят от заплахите на Жириновски, че Путин наистина преценява възможността за ограничени ядрени удари - може би срещу една от балтийските столици, може би срещу полски град, за да докаже, че НАТО е фалшива, безсмислена единица, която няма да посмее да отвърне на удара заради страх от по-голяма катастрофа. В действителност, по време на военните учения през 2009 г. и 2013 г. руската армия открито "практикува" ядрена атака срещу Варшава.
Дали всичко това не е нищо повече от бълнуването на лудите? Може би. И може би Путин е твърде слаб, за да направи каквото и да било от това, може би е просто тактика за всяване на страх, може би олигарсите му ще го спрат. Но "Моята Борба" също изглеждаше истерична на западната и немска публика през 1933 г. Заповедите на Сталин да се "ликвидират" цели социални групи в рамките на Съветския съюз биха ни изглеждали също толкова налудничави по това време, ако можехме да ги чуем.
Но Сталин удържа на думата си и осъществи заплахите, не защото е бил луд, а защото е следвал логиката на своите крайни изводи с много силна отдаденост - и защото никой не го е спрял. Точно сега, никой не е в състояние да спре и Путин. Така че, истерично ли е да се подготвяме за цялостна война? Или е наивно да не го правим?
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
