Генно модифицирани мухи ще ”спасяват” селскостопански продукти

Вид генно модифицирана муха, която в крайна сметка се самоунищожава, може да бъде ефективен метод за контрол на вредителите, твърди ново изследване. Тези мъжки променящи се мухи имат смъртоносен ген, който прекъсва развитието на женския вид. Те са били тествани в оранжерия и са дали резултат за "спад на популацията".

Ако бъдат пуснати в дивата природа, те биха могли да предотвратят увреждането на културите по начин, който е евтин и щади околната среда, твърдят изследователите. Но други се противопоставят на технологията и казват, че разпространението на генетично модифицирани мухи в природата би могло да доведе до непредвидими последици.

Средиземноморската плодова муха е световен селскостопански вредител, който заразява над 300 култури, включително диви плодове, зеленчуци и ядки, причинявайки големи щети. Сега, техниките за контрол на вредителите включват стерилизация и инсектициди. Въпреки това, стерилните мухи не се чифтосват в дивата природа, тъй като процесът, който ги прави стерилни, ги отслабва. Инсектицидите също създават проблеми, тъй като мухите могат бързо да развият имунитет към тях.

Мъжките генно модифицирани мухи, произведени от биотехнологичната компания Oxitec могат да създават поколение само от мъжки пол.Те имат това, което Oxitec нарича "пред-какавидена женската смъртност". С други думи, специфичен женски ген убива женските зародиши, преди те да се развият. Това означава, че след няколко поколения мухите се унищожават, тъй като мъжките вече не могат да си намерят женски.

За да отглежда мухите в лабораторията, компанията може да "отслаби" смъртоносния ген с помощта на антибиотик, наречен тетрациклин. Той работи като химически превключвател, който потиска фаталния ген. Когато химичното вещество бъде отстранено, женските вече не могат да оцелеят.

"Това ви позволява да получите хиляди или милиони мъжки насекоми - всички преносители на този ген... Много бързо можете да получите популация само от мъжки индивиди, която не е устойчива", обясни водещият автор Филип Лефтуич от Университета на Източна Англия и Oxitec.

"В областта, където извършвате този процес, нивото на популацията бързо се свива, като размера на щетите по реколтата значително намалява," каза той пред Би Би Си. Следващата стъпка, добави той, ще бъде проучване на открито, за което ще е нужно одобрението на правителството.

Oxitec вече е приключила с широките полеви опити с генетично модифицирани комари в Бразилия, за да се предотврати разпространението на треската денга, убивайки 96% от комарите, които разпространяват болестта. Те ще искат и да пробват насекомите и в Европа, за да се преборят с маслиновите мухи в Испания, които са основен вредител за производството на маслини.

Хелън Уолъс от GeneWatch - организация, която следи за използването на генетичните технологии, има основна роля в работата. Тя каза, че дългосрочните последици от пускането на милиони генно модифицирани мухи няма как да се предскажат. Тя се опасява и, че ларвите на мъртвите мухи могат да останат в културите.

"Отглежданите плодове с помощта на генно модифицираните мухи на Oxitec ще бъдат заразени с генно модифицирани личинки, които са генетично програмирани да умрат във вътрешността на плода, който се очаква да защитават. Замърсените плодове няма да бъдат приемани на пазара и могат да бъдат вредни за здравето. Мъжките генно модифицирани мухи ще оцелеят в продължение на няколко поколения и може да се разпространят по целия свят чрез транспортирането на плодовете", казва Уолъс.

Тя добави, че механизмът за генетично убиване може да се провали в дългосрочен план, тъй като генетично модифицираните мухи развиват резистентност или се размножават в места, замърсени с антибиотика тетрациклин, който е широко използван в селското стопанство.

В отговор на опасенията, д-р Лефтуич каза, че мухите са подробно изследвани и няма причина да мислим, че ще доведат до неблагоприятни последици. "Всъщност модификацията на мухите се състои в това, че те ще могат да създават само мъжки насекоми. Ако спрем създаването на тези индивиди, те бързо ще бъдат премахнати от генетичния фонд", твърди ученият.