Втори опит в Близкия изток

След фалстарта с Катар отпреди няколко години правителството прави втори опит да организира земеделски проекти в България с пазар в Близкия изток. В края на февруари е създадена Саудитско-българска инвестиционна компания за развитие – смесено дружество между Министерството на земеделието и храните и Саудитската земеделска и животновъдна инвестиционна компания (SALIC).

За начало компанията ще работи по общи проекти в овцевъдството, фуражите и розовото масло, посочиха пред “Икономист” от българското министерство, както и фермери, участвали в срещите. За разлика от грандиозното начало с Катар – емирството сложи $ 50 млн. на депозит в Българската банка за развитие, но София така и не успя да реализира общи проекти – сега компанията започва със скромните 400 000 евро начален капитал, разпределени поравно между българското министерство и SALIC. Със средствата ще се финансират консултанти, които да пресяват проектите.

“Компанията трябва да определи няколко водещи проекта, които и двете страни смятат за изгодни и печеливши, и да ги препрати за оценка на консултанти от ранга на PwC, KPMG и др.”, уточни механизма на работа експерт от ведомството на Румен Порожанов. След одобрен проект SALIC ще го предложи на държавен или частен инвеститор. Председател на борда на директорите на SALIC е самият аграрен министър Абдуррахман Абдул Мохсен Ал-Фадли. Компанията е собственост на Фонда за публични инвестиции на Кралство Саудитска Арабия и в своя устав е посочила, че ще развива дейност в областта на “инвестициите в земеделието и животновъдството в страни, които имат конкурентно предимство, като допринасят за производството на избрани хранителни стоки и тяхната наличност за експортни пазари”. В стратегията си компанията се фокусира върху 9 типа продукти -  пшеница, ечемик, царевица, соя, ориз, захар, растителни масла, зелен фураж, червено месо, млечни продукти, птици и аквакултури, става ясно от сайта на дружеството.


Аваси от България за Рияд


Един от конкретните проекти между България и Саудитска Арабия, който е представен през есента и който сега общата компания ще трябва да облече в конкретен бизнес план, е възможността България да произвежда за Рияд агнета и овце от породата “аваси”. “Бях на изложението Saudi Agro-food и имах среща с техния министър на земеделието. Деликатесът за саудитците са тлъсто-опашатите овце, порода тип “аваси”, наречени са така, защото едно агне може да има до 4 килограма лой(мазнина) в опашката си. България обяви, че може да произвежда тази високачествена порода овце и да я изнася за Саудитска Арабия. За начало можем да предложим около 50 000 животни годишно”, разказа пред “Икономист” Симеон Караколев, съ-председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Месото от тази “пустинна” порода овце е предпочитано по време на Хадж, поклонението в град Мека, който всеки мюсюлманин е призван да изпълни поне веднъж в живота си. В момента страната ни има малко бройки овце от тази породата, затова като първа стъпка при “зелена светлина” на проекта, ще е реализирането на внос на мъжки разплодни животни от Португалия и Испания от същата порода. От думите на Караколев стана ясно, че българските фермери са готови на два варианта. Първият, саудитците да осигурят средства, с които българските фермери да си закупят фуражи и да изхранват животните и след това да продадат на арабите си животните на преференциални цени. Друга опция е Саудитска Арабия само предварително да гарантират изкупуване на животните и да посочи изкупната цена. Ще се обсъдят и други варианти, предложени от потенциален инвеститор. В Саудитска Арабия се отглеждат между 16 и 18 млн. овце, има и масиран внос от Австралия и Нова Зеландия. Независимо от това дефицитът на агнета в страната се оказва между 700 000 и 1 милион. България ще се състезава именно да придобие парче от него, залагайки на най-предпочитаната порода овце. Отделно от това, Саудитска Арабия стартира пилотна програма със създаване на 300 овцевъдни ферми, в които да се отглеждат само породисти овце и България реално ще се опита да осигури агнета за част от тях, разказаха още източници на “Икономист”.


Люцерна и фуражи с фибри


Саудитска Арабия се интересува от отглеждане на люцерна и на фуражи с фибри в България. Заради интензивното овцевъдство тази страната от Близкия изток употребява много люцерна, като заради липсата на вода площите с културата намаляват. Един от конкретните проекти, по които се работи, е изграждане на общ завод за фуражи край Шумен, като по предварителни оценки инвестицията е за 2 млн. лв. Ако проектът се окаже печеливш, продукцията му освен за Саудитска Арабия ще може да се изнася и за трети пазари. Експерти коментираха пред “Икономист”, че е много възможно SALIC да придобие дял или изцяло да изкупи някой от българските специализирани фондове за земя, стига те да разполагат с уедрени парцели. Такъв е маниерът на компанията и в други части на света. В края на февруари т.г. SALIC направи първата си инвестиция и в земеделието на Австралия, като закупи ферма с 200 000 хектара земя от най-големия земевладелец там Джон Николети за 70 млн. долара. 50% от дейността на фермата е свързана с отглеждане на овце, а останалите с посеви. Все още сделката очаква одобрението на регулаторните власти за чужди инвестиции в Австралия. Огромният масив може да стигне за отдаване на земя за 30 ферми. През пролетта на м.г. SALIC придоби мажоритарния дял акции в "Мрия фермерс" АД. Това е английска компания, базирана в Украйна, която отглежда пшеница, ечемик, царевица и картофи на 150 хиляди хектара. Преди това SALIC бе закупила други 50 000 хектара в страната. В края на 2015 г. SALIC придоби и 19,95% от бразилската компания Minerva Foods SA за $188.4 милиона. Компанията е световен лидер при червените меса, изнася продукти за над 100 страни и осигурява висококачествени продукти, спазвайки изискванията на исляма за месо(Халал). През 2015 г. SALIC стана и мажоритарен акционер в G3 Global Holdings, джойнт венчър между американската земеделска компания Bunge и SALIC. Преди това съвместната компанията закупи 50.1% от Канадската организация за търговия с ечемик и пшеница за 250 милиона канадски долара. SALIC „свърши наистина хубава работа, като позволи на нашия екип да действа като независима канадска организация”, коментираха от компанията след сделката.


Интерес и към розата


SALIC проявява интерес и към българската роза и розово масло, издадоха още източници от Министерство на земеделието. Изненадващо се оказа, че и в Саудитска Арабия се отглеждат рози и се произвежда розово масло. “Площите им с рози са една четвърт от нашите, но климатът им позволява да ги разширят. Разликата произтича от това, че реализацията на тяхната продукция става главно на вътрешен пазар. Основно по време на Хадж, страната се посещава от милиони туристи, половината, от които си купуват розови продукти в крайни опаковки. Докато огромната част от розовите деривати на България, повече от 90%, отиват за износ”, разказа пред “Икономист” Иван Гинев, производител на продукти с розово масло, който миналата пролет е разгледал дестилериите на Саудитска Арабия. В България площите с рози са около 35 000 дка.

От разговорите Гинев е останал с впечатление, че за момента целта на арабите не е да изнасят българско розово масло за Рияд. Други производители коментираха, че по-скоро саудитците се интересуват да придобият розови масиви, от които сами да произвеждат розово масло у нас и след това сами да решат къде да го реализират. Най-вероятно то ще се представя като българско розово масло, нищо че производителят му като финансиране е от Саудитска Арабия. Интересът към розите в България идва и от стремеж на арабите да подобрят знанията си за процеса по производството на качествено розово масло. “В момента Саудитска Арабия има специална програма за диверсификация на стопанствата в страната, предпазна мярка, че някой ден нефтът вече няма да осигурява добър живот”, каза още Гинев.

Такива са първите проекти, по които започват да работят България и Саудитска Арабия в земеделието. Предстои и икономически форум в Саудитска Арабия за българския бизнес от 19 до 23 март, на който със сигурност ще бъдат набелязани още общи инвестиции. Дали Саудитско-българска инвестиционна компания за развитие ще даде берекет или ще остане празна структура с много думи, но без резултати предстои да видим. Също толкова любопитно е и как ще защитава и националните интереси и интересите на фермерите.

Текстът е публикуван в брой 10 /2019 г. на списание "Икономист" от 8 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя