Съюзниците, които Америка се закле да защитава, се сблъскват със заплахи от други региони, пише в статията си за The Financial Times Франсис Фукуяма, автор на книгата „Политическият ред и политическият упадък”.
Днешната дискусия трябва да се съсредоточи върху приоритетите по отношение на заплахите към САЩ и колко сериозни са всъщност те. Тази година станахме свидетели на редица събития, от присъединяването на Крим към Русия до амбициите на Китай да присъедини Южнокорейско и Източнокитайско море и краха на иракското правителство.
Въпреки скорошния успех на групировката ИДИЛ, тероризмът е най-маловажният от днешните предизвикателства от гледна точка на ключовите интереси на САЩ.
Това, което виждаме в Ирак и Сирия, е бавното разрастване на конфликта между сунити и шиити, в който местните сили действат от името на Саудитска Арабия и Иран. Назрява хуманитарна катастрофа. САЩ едва успя да удържи религиозната ненавист, когато окупира Ирак със 150-хилядна армия. Трудно е да си представим как сега Америка ще действа решително.
Присъединяването на Крим към руска територия, от друга страна, премина много важни граници. Целият европейски ред след края на студената война се крепеше на факта, че Русия признаваше, че етническите руснаци, оказали се в съседните страни ще си останат там. Руският президент Владимир Путин постави всичко това под съмнение и последствията ще бъдат осезаеми в териториите от Молдова до Казахстан и Естония.
Силата на Русия, обаче, се основава на непълноценния икономически модел, който с времето отслабва позициите на страната. Което не важи за Китай – това, че страната вече разполага с втората по сила икономика в света и е способна в близките години да задмине САЩ. Китай малко по малко заявява правото си на територия, докато вниманието на останалия свят е обърнато към по-важни събития. Китай иска да господства в Азия и да измести САЩ от регионите, в които те смятат, че имат влияние.
Коментирайки речта на американския президент в Уест Пойнт, Фукуяма отбелязва: „Обама подреди приоритетите си неправилно, допусна същата грешка, както и Буш, когото толкова много критикуваха. Но дори в този случай той се държи крайно пасивно и не обръща внимание на влошената ситуация в страни, като Либия и Египет. Обама не отдели достатъчно време и сили за укрепяването на съществуващите институции и създаването на по-широки структури за борба с дългосрочните предизвикателства в други райони.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
