Който и да заеме мястото на Жозе Мануел Барозу като Президент на Европейската комисия неминуемо би искал да започне отначало, що се отнася до установяването на връзка с европейските гласоподаватели. След няколко години икономически несгоди Брюксел е обвиняван за много от проблемите пред Обединена Европа.
Поддръжници на ЕС обвиняват Комисията на Барозу, че се е провалила в адекватното насочване на политиката на съюза, докато с нарастващия евроскептицизъм все повече хора не се идентифицират с целите на ЕС.
Тази година, гласоподавателите за пръв път биха могли да имат някаква известна яснота относно кой би бил избран за президент на комисията, тъй като кандидатите се избират от основните политически групи в Европа. На теория, кандидатът с най-много гласове ще заеме поста, но не е напълно сигурно. Европейският съвет, състоящ се от главите на 28-те страни членки на съюза, също може да излъчи свой кандидат, макар и крайният резултат все пак да изисква ратификацията от Европарламента.
Откакто придоби допълнителни правомощия посредством Лисабонския договор, Европейският парламент не се е притеснявал да ги използва, най-вече когато през 2012 г. отхвърли търговското споразумение за опазване на интелектуалната собственост ACTA.
Въпреки това, парламентът често остава в сянката на Еврокомисията, особено по въпросите на икономиката и бюджета. Основните политически формации в Европарламента естествено се противопоставят на това, изисквайки повече правомощия, макар и шансът да ги получат е малък.
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
