Конкурентът на големия и масов вестник „Утро“ на медийния магнат Атанас Дамянов (за който писахме в бр. 49) е в. „Зора“ на Данаил Крапчев. В края на 30-те години „Зора“ се утвърждава като най-качествения български вестник, наричан у нас Българския Таймс и Вестника на интелигенцията. Крапчев се превръща в една от най-влиятелните публични фигури в периода между войните, а „Зора“, заедно с дружествата „Български печат“ и „Преса“ зад него, става второто по големина вестникарско предприятие в България след това на Дамянов.
Данаил Крапчев е роден през 1880 г. в Прилеп. Баща му Васил Крапчев се бори за независима църква и против сръбските попълзновения в Македония. Данаил завършва Солунската българска мъжка гимназия, а после история в Софийския университет. Изявява се като автор и редактор преди балканските войни в редица вестници с тематика Македония. Четник е на ВМРО заедно с Пейо Яворов. През Втората балканска война е редактор на органа на Демократическата партия "Пряпорец", а през Първата световна – военен дописник на "Военни известия", "Пряпорец" и "Добруджа".
На 18 май 1919 г. излиза първият брой на в. "Зора". Месец по-късно се учредява и търговското дружество „Български печат“ с капитал 3 млн. лв. и основни акционери, тютюнотърговците братя Крум и Александър Чапрашикови, а сред миноритарните акционери е Данаил Крапчев. Изследователят на дружествата и дейността на Крапчев – Тодор Панайотов от Нов български университет, пише, че той е трети по ранг редактор във вестника със заплата 900 лв., а главният редактор Пенчо Пенчев получава 1250 лв. Вестникът тръгва с 16 журналисти и 10 души административен персонал. Братя Чапрашикови бързо се оттеглят от управлението на дружеството, понеже това не им е основният бизнес, а Крапчев постепенно го овладява и става главен редактор на „Зора“. Вестникът се печата в печатницата на в. "Мир", после и в други печатници и излиза с тираж 10 – 15 хиляди.
През 1927 г. Данаил Крапчев вече е овладял напълно в. „Зора“ и като директор и главен редактор получава 12 000 лв., пише Тодор Панайотов. Но вестникът трябва да стане независим в отпечатването. Затова през 1928 г. Крапчев създава ново акционерно дружество с първоначален капитал 2 млн. лв. – „Преса“, което ще се занимава с печатарска и издателска дейност. В началото пак е миноритарен акционер. Но започва Голямата депресия и дружеството излиза на печалба едва през 1933 г., за да надхвърли 1 млн. лв. през 1936 г. и 2 млн. лв. през 1937 г. Освен „Зора“ неговата печатница произвежда вестниците „Труд“ и „Днес“, както и книги и брошури. Купуват се сгради и модерни германски печатарски машини "Вомаг", които вече могат да печатат вестник от 32 страници – дотогава "Зора" излиза в различните дни на седмицата в обем между 4 и 12 стр. Така тиражът на вестника през 1936 г. надхвърля 100 000 броя, като две трети се продават извън столицата. Крапчев става основен акционер в двете дружества и директор на вестника.
"Зора" е информационен, коментарен и културен вестник. Разполага със свои репортери в столицата и страната, прослушвачи на радиостанции, кореспонденти – дописници в основните европейски градове. Негови сътрудници, ангажирани на хонорар или заплата, са хора от културния елит на България – Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Александър Т. Балан, Йордан Бадев, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Чудомир, а Димитър Талев дори е акционер с 2000 акции. Вестникът е сериозно списван, стои на демократични позиции, използва книжовен език и заедно с това не противоречи на геополитическата ориентация на страната. Във Втората световна война Крапчев е на прогермански позиции просто защото и България е реваншистка страна „и чака тържеството на правдата“. След връщането на Южна Добруджа през 1940 г. Крапчев се надява и на присъединяването към царството на родната си Македония.
Както и конкурентът „Утро“, вестникът на Крапчев залага много на подлистниците – преводи на евтини романи и ухажване на женската аудитория, и абонатите да следят четива с продължение. Сериозно вдига тиража преводът в подлистник на „1001 нощ“, както и поредица за исторически процеси като делото „Драйфус“, спомня си племенницата на Данаил Крапчев – Рада Крапчева, която е превела от английски стотина романа за вестника на чичо си. Впрочем мнозина негови роднини са привлечени да работят и печелят от вестника. От една страна, това е типичната българска шуробаджанащина, но от друга, мнозина от тези хора са високообразовани и заслужават позициите си.
Журналистите и административният персонал в последните години на вестника наброяват 40 души. През 1939 г. оборотът на дружество „Български печат“ – от продажби, абонамент и реклама, е вече 23 млн. лв., а през 1943 г. – близо 49 млн. лв., сочи Тодор Панайотов. Оборотът на дружество „Преса“ през 1939 г. е над 6 млн. лв., а през 1942 г. – над 8 млн. То вече печата и вестниците „Дума“ и „Земеделска задруга“ и през 1944 г., до 9 септември, е отпечатало 57 млн. броя вестници. С налагането на качествен и печеливш продукт Данаил Крапчев се е превърнал в един от богатите хора в страната.
На 7 септември 1944 г. излиза последният брой на в. „Зора“, чийто живот е четвърт век и 7548 броя. На 9 септември Данаил Крапчев е арестуван, а на 10 септември – убит в завзетия от комунистите полицейски участък в Горна Джумая (Благоевград). Народният съд го осъжда постфактум на смърт, а Върховният съд отменя присъдата през 1994 г.
Данил Крапчев има син и две дъщери. Всичките умират на почти една и съща възраст – Живко Крапчев на 71 през 1995 г., Невена и Ружа – на по 70, през 1998 и 2000 г.
"40 всекидневника се издават редовно в България. Основните, разбира се, са тези, издавани в столицата, които са 16 на брой. Пет са на пазара сутрин, един на обяд и 10 вечерта.[...] Най-добрият сутрешен вестник е „Зора”, от който дневно се продават по 50 000 копия. Той предлага добра информация, избягва най-разпространените сензации, съдържа отлични, стегнато написани уводни статии, държи на вестникарския морал, включва може би малко вповече вицове за тъщи и жени и се чете от всички сериозни хора в страната."
• Из книгата "Запознайте се с България", издадена през 1931 г. от кореспондента за Балканите на бостънския в. "Крисчън Сайънс Монитор“ Рубин Маркам„България или ще бъде спасена от Народното събрание и чрез Народното събрание, или ще погине. Авторитетът на Народното събрание трябва да се издигне. Никой управник не може да се счита необходим за България. Необходимо е само Народното събрание. Трябва то да сочи кои управници са необходими в даден момент. Във всеки случай България може да бъде спасена само от своето Народно събрание, ако то стане истински господар и съдия на правителството. България ще бъде изкарана от сегашното си положение не чрез диктатури, които ще я опропастят, а чрез истински парламентаризъм и контрол над правителството."
• Из "Военна диктатура ли?", Данаил Крапчев, в. "Зора", 17 март 1924 г."Що се отнася до някакъв подкуп от германците, трябва да признаем, че в това обвинение има нещо вярно. Германците ни подкупиха с факта, че повърнаха Добруджа на България. Те ни подкупиха още повече, когато ни съдействаха да вземем Западна Македония и Беломорието. Действително това не е малък подкуп, това е най-големият подкуп, какъвто можем да си въобразим и за който в-к „Зора” ратува близо четвърт век. Що се отнася обаче до паричен подкуп, него получаваме от нашите читатели, служейки на техните разбирания.”
• Из "Подкупът е извънреден", Данаил Крапчев, в. „Зора“, 20 юли 1941 г.Текстът е публикуван в брой 51/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя
