Газова партия бридж

Опитните картоиграчи ще ви кажат, че в бриджа много по-важно е анонсирането, отколкото разиграването на ръката, защото при него се наддава, докато се постигне максимална ефективност при съществуващите карти. Дори кралските особи навремето само са обявявали цветовете, а после самото отиграване са оставяли на прислугата. В момента се раздават картите в партия, след която ще стане ясно дали България ще остане фактор на газовия пазар и ще може да се възползва от газовите потоци, които предстои да се влеят в региона. С тази идея във вторник парламентарната комисия по енергетика прие актуализираната енергийна стратегия, която предвижда страната да похарчи близо 3 млрд. лева за нова газова инфраструктура през следващите две години.

Осъвремененият документ има няколко опорни точки по отношение на снабдяването и транзита на природен газ. Те са: изграждане на газов хъб „Балкан“; разширяване на транзитната мрежа от турската граница до Сърбия с оглед транзитиране на газ от втората тръба на „Турски поток“; акционерно участие от страна на „Булгартрансгаз“ в плаващия LNG терминал край гръцкия град Александруполис; изграждане на газопровода ICGB, който свързва Комотини със Стара Загора и осигурява възможност за пренос както на азербайджански газ, така и на гориво от Тансанадолския и Трансадриатическия газопровод (ТАНАП и ТАП), както и от новоучредения от Кипър, Израел, Италия и Гърция „Ийст мед“ с капацитет между 10 и 15 млрд. куб. м годишно; и създаване на борсова платформа за търговия с природен газ.

Предвижда се газовият разпределителен център „Балкан“ да се захранва от втората тръба на „Турски поток“, от местен добив от България и Румъния, от ТАП и ТАНАП, а в бъдеще и от LNG терминалите в Гърция и Турция. Основна ще е ролята на руския природен газ, който трябва да постъпва от втората тръба на „Турски поток“, за която руският вестник „Комерсант“ твърди, че е решено да минава през България към Централна Европа. Очаква се тя да е с капацитет 15,75 млрд. куб. м годишно, от които приблизително 3 млрд. куб. м ще задоволяват вътрешното потребление на България, а останалите ще отиват през Сърбия и Унгария към Централна Европа. За целта е необходимо изграждането на нов транзитен газопровод от Провадия към Сърбия, който на практика повтаря сухоземното трасе на проваления „Южен поток“ на родна територия. До момента са направени два пазарни теста на трасето, които са показали, че има интерес от страна на фирми, като предстои от 3 до 31 декември да се проведе трета фаза, на която ще се събират обвързващи оферти.

Въпросителните
Крайъгълният камък на стратегията е убеждението, че втората тръба на „Турски поток“ ще премине през България, което все още не е официално потвърдено. Не трябва да се забравя, че до момента не е известно и кога Турция ще вземе решение за преминаване през нейна територия на втора сухоземна тръба на газопровода. Това поставя и един технически въпрос, без чието осъществяване е немислим нито транзитът, нито хъбът „Балкан“ - необходимостта от изграждане на поне още едно газохранилище за балансиране на системата и поддържане на налягането, посочи в понеделник енергийният експерт Васко Начев по време на дискусия по темата, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и фондация „Конрад Аденауер“. По думите му подходяща структура за това има в района на гр. Левски, при с. Борислав, като капацитетът може да е около и малко над 1 млрд. куб. м, а необходимата инвестиция не надвишава 60 млн. евро. Друг вариант е да бъде използвана концесията, която експлоатира „Петрокелтик“ край Галата. Но и да бъде решено втора тръба на „Турски поток“ да минава през България, има опасения, че ще се запази газовата зависимост на страната от руски газ, смята Мартин Владимиров от ЦИД. Според него допълнителните разходи за газотранспортна инфраструктура към Сърбия ще укрепят още повече тези позиции след 2022 г., когато ще бъде ясно дали Русия ще продължи да транзитира газ през Украйна, или тя ще бъде заобиколена. „Газпром“ ще постави в шах България и ако резервира всички количества на предстоящите тестове за събиране на оферти, което ще е в противоречие с третия енергиен пакет.

Не е за подценяване и въпросът за съдбата на Трансбалканския газопровод, по който в момента България транзитира газ, защото „Газпром“ обяви, че ще спре транзита през Украйна след 2020 г. България има дългосрочен договор за транзит до 2030 година, който очевидно трябва да се прекрати не по наша вина, което ще доведе до загуба на приходи в размер на над 1 млрд. лв. Според енергийния министър Теменужка Петкова, ако всичко от актуализираната стратегия се изпълни по план, „Булгартрансгаз“ ще реализира приходи в размер на 4,350 млрд. лева. Депутатите от енергийната комисия поискаха да разберат как страната ни ще бъде компенсирана, ако се откаже от транзитните такси, но се оказа, че този въпрос е засекретен, тъй като тези клаузи били конфиденциални. Според шефа на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов може след прекъсването на транзита на руски газ Трансбалканският газопровод да се трансформира в нов интерконектор, който да обърне посоката и да върви от юг на север към Украйна.

Важните „малки“ проекти
Както самата Петкова обясни, стратегията може да е изгодна само ако всичко в нея се изпълни в кратки срокове. Само така българската страна ще има козове в предстоящите преговори с „Газпром“ по всички въпроси, категорични са експертите. Връзката Комотини – Стара Загора, която е от ключово значение за бъдещите планове и която се бави повече от година, е пример за колебливата политика на България в тази област, посочва Мартин Владимиров. Българският директор на проектната компания за интерконектора „Ай Си Джи Би“ Теодора Георгиева призна, че операторът на азерското находище „Шах Дениз ІІ“, откъдето трябва да внасяме 1 млрд. куб. м годишно от 2020 г., е изразил притеснения дали този договор ще бъде спазен. Тя обяви, че най-късно през май 2019 г. трябва да бъде направена първа копка, за да бъдат спазени сроковете. Васко Начев каза обаче, че липсата на връзка с националната мрежа, поставя под въпрос ефективността на проекта.  Връзката е предвидена в 10-годишния план за управление на мрежата на „Булгартрансгаз“,  за периода до 2020 г., и сумата е 8,160 млн. лева, каза пред „Икономист“ изпълнителният директор на компанията Владимир Малинов.

На заседанието си във вторник парламентарната енергийна комисия най-после одобри участието на „Булгартрансгаз“ с 20 на сто от капитала в LNG терминала при Александруполис, който е в процес на изграждане и газът по него може да влиза в България през гръцката връзка. Не без значение е и връзката Русе – Гюргево, която е изградена от 2016 година, но не можем да внасяме румънски газ оттам, защото северните ни съседи все още не са изградили компресорна станция на тяхна територия, която ще направи възможно достигане на работно налягане на системата, за да може да заработи.

Реализацията на тези „малки“ проекти е важна по няколко причини. Без тях евентуална борса за газова търговия е безсмислена, и второ, докато ги няма, страната продължава да не изпълнява европейските изисквания за наличие на поне три входно-изходни точки за доставка на природен газ, както удачно припомни и председателят на регулаторната комисия доц. Иван Иванов. Най-важното обаче е, че реализацията на тези проекти ще даде силна позиция при предстоящите преговори с „Газпром“, при които освен счетоводна рентабилност страната трябва да извоюва и съвместимост с третия енергиен пакет, който да гарантира достъпа на трети страни до газопровода до Сърбия. Това е от ключово значение, защото властите трябва да защитават и пред ЕК проекта за трасе на „Турски поток“ през България. Изглежда, че времето за отлагане и забавяне привършва и е добре да сме много добре подготвени, защото знаем, че руснаците са изкусни играчи в газовия бридж.

Текстът е публикуван в брой 48/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.