Защо Русия и Украйна се сблъскаха в Азовско море

Симеон Николов
Инцидентът в Азовско море с трите украински кораба, задържани от руската брегова охрана, едва ли би трябвало да бъде неочакван, да изненадва и да предизвиква такива реакции, защото напрежението се трупа още от май тази година и причините бяха ясни. В този период от украинска страна бяха задържани и руски петролен танкер, и риболовен кораб, като последният бе конфискуван, а екипажът му хвърлен в затвора. Но за първи път, когато украински военни кораби навлязоха без разрешение в руски териториални води и в продължение на цели 13 часа не отговаряха на предупрежденията на руската брегова охрана и извършваха опасни за гражданското мореплаване маневри, се стигна до сериозен инцидент.

Предпоставките за конфликта
Построяването на моста, съединяващ руската територия с анексирания Крим, който бе открит през май, допринесе най-много за още по-голямото влошаване на руско-украинските отношения. Причините са както от икономически, така и от военен характер.

Въведеният от април 2018 г. от руска страна по същество уведомителен режим и контрол над преминаващите морски съдове доведе до забавяне на морските товари за украинските пристанища, което ще причини загуби от 20 до 40 млн. долара годишно. Времето за изчакване струва на корабните компании между 5 и 10 хиляди долара дневно. През последните месеци през пролива са минали 150 украински и други чужди кораби. Засегнати cа поръчките за чужбина на групата заводи „Мединвест” на най-богатия олигарх в Украйна Ринат Ахметов, приближен на президента Порошенко. Руските мерки за контрол на преминаващите под моста кораби обаче произтичат от изключителната стратегическа важност, която има за Русия тази връзка с Крим, и от факта, че имаше многократни заплахи за неговото разрушаване.



В отговор на усложнените от руска страна административни условия за корабоплаване Украйна отговори с проведените от юни до септември тази година военни учения в Азовско море, целящи ограничаване на руското влияние върху украинските пристанища. През септември бе обявено, че се планира предислоциране на военни кораби в пристанище Бердянск, както и изграждане на военна база в същото пристанище. Интересна подробност е, че в доклад на американската фондация Jamestown се говори за доставяне на два кораба съгласно разпореждане на президента Порошенко от септември, което трябва да има за цел да се провери как ще реагира Русия. В допълнение на всичко това командващият сухопътните войски на Украйна обяви, че ще се строят нови съоръжения в близост до брега, предназначени за артилерия, ракетни установки и системи за противовъздушна отбрана.

Керченският пролив е единствената връзка между Черно море и Азовско море. Договорът между Русия и Украйна за правния статут на Азовско море и Керченския пролив е от 2003 г. и регулира съвместното им използване и въвеждане на определени ограничения за плавателни съдове на трети страни. А външната граница на териториалното море с ширина 12 мили се явява държавна граница на Руската федерация. Но след анексирането на Крим Украйна няма интерес да се запази действието на този договор и не крие желанието си да излезе от него, защото поради слабите си военноморски сили, с които не може да се противопостави на руския флот, ѝ остава да се надява единствено на подкрепа на военни кораби от страни – членки на НАТО. А прекратяване на договора автоматично би означавало придобиване на право кораби на натовски страни да влязат в Азовско море.

Опасността от ескалация
Ескалацията на отношенията между Русия и Украйна има потенциал да доведе до непредсказуеми военни действия и да въвлече и други страни в тях. Неслучайно американската агенция „Стратфор” прогнозира още през септември, че Азовско море може да се превърне в обект на руско-украинския конфликт, а след 25.11.2018 г. коментатори правят аналогии с авантюрата на Саакашвили срещу Южна Осетия на 7 — 8 август 2008 г. и последствията за Грузия.



Реакциите на международната общност обаче показват не само, че тя съзнава този риск, но и че никой няма интерес от една гореща война. В днешно време има много по-ефективни начини и хибридни форми за подчиняване или довеждане до колапс на една държава.

Изявленията на украински посланици в някои европейски страни само ден след инцидента в Азовско море много директно сочат какви са очакванията на украинската страна: много по-строги санкции срещу Русия и изпращане на бойни кораби на страни от ЕС и НАТО в Черно море.

След като украинският парламент в 5-часово закрито заседание смекчи предложението на президента Порошенко за въвеждане на „военно положение”, съкращавайки неговата продължителност на 30 дни и обхват – до 10 области, най-често задаваният въпрос в западноевропейските медии беше: Защо е необходимо по повод на един инцидент да се въвежда военно положение, когато такова не бе въведено нито през август 2014, нито през февруари 2015 г.? Отговорите могат да бъдат в няколко посоки, но най-общо, когато премиер на ядрена сила по повод криминално престъпление заплашва с ядрен удар друга държава, когато системно се нарушава международното право от други велики държави, какво можем да очакваме от сегашния елит на Украйна.

Политически решения
Твърде убедително звучи аргументът, че вътрешнополитическата компонента в мотивите на президента Порошенко за въвеждане на „военно положение” има голяма тежест. Действително само месеци преди президентските избори на 31 март 2019 г. резултатите от проучванията сочат едва около 6,5% подкрепа, което го нарежда на 5-о или 6-о място сред многото кандидати. Избраният патриотичен курс на защитник на украинската сигурност, антируска насоченост и военна решителност ще му помогне да отнеме част от електората на другите кандидат-президенти. Водещи засега са Юлия Тимошенко и Володимир Селенски. Друг е въпросът дали хвърлената от него искра сред крайнодесните националисти и паравоенни отряди, които подпалиха дипломатически сгради и коли на Руската федерация, ще могат да бъдат овладени по време на военното положение. От приетия указ не става ясно по какви критерии би могло да се продължи военното положение, но не е изключено изборите да бъдат отложени за есента на 2019 г.

От залегналите в становищата на ЕС и отделни страни членки призиви към Русия и Украйна неизпълними са единствено две неща: Русия не може да снеме контрола над плавателните съдове, минаващи под Кримския мост. Предлаганото френско-германско посредничество е логично, но основен играч на украински терен остават САЩ. Както Брюксел, така и Москва ще чакат промени от следващите избори в Украйна.

Текстът е публикуван в брой 48/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.