Чуждестранните работници в България остават пренебрежимо малък дял на пазара на труда и нито могат да изместят българските работници, нито могат да окажат натиск надолу върху заплатите. Това показва
анализ на Института за пазарна икономика.
По данни на Евростат към края на 2025 г. в България има около 29 хил. граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост – почти пет пъти повече спрямо 2020 г. Но дори при по-високите оценки – Агенция по заетостта отчита 49 хил. разрешителни за годината, над 18 хиляди от които са за сезонна заетост – чуждестранните работници са под 2% от общо 2,9 млн. заети в страната.
В същото време наличното предлагане на пазара на труда в България е много под потребностите на бизнеса. През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 хил. потенциални назначения през следващите 12 месеца. Въпреки че това е с около 12% по-малко спрямо предходната 2024-та, е много над наличното предлагане на труд. От средата на 2021 г. досега регистрираната безработица в страната се движи между 4% и 6%, или около 140 хил.–165 хил. души.
Концентрация на сезонна заетост в туризмаНай-подробни са данните за краткосрочната сезонна заетост на чуждестранните работници.
Общ недостиг, различни решения
Данните на Агенцията по заетостта от последните няколко години показват, че в София безработицата трайно остава под 2%.
В област Бургас туризмът създава силен сезонен пик на свободните места.
В област Благоевград се отчита едновременно висока безработица и високо търсене на работници – знак, че уменията на търсещите работа и териториалното им разпределение не съвпадат с нуждите на фирмите или че предлаганите условия и заплащане не привличат търсещите работа кандидати.
Изводът на анализаторите от ИПИ е, че недостигът изисква различни решения в различните региони и отрасли. През 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни. Повече от половината са в област Бургас – 8066, следвана от Варна с 3022. Най-често срещаните позиции са свързани с хотелиерството и ресторантьорството.
Регионалните данни не потвърждават хипотезата, че сезонните работници изместват местните. Областите с най-голям дял на заети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво. В област Бургас например, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната, а заетостта се възстановява след дъното през пандемията.
Без ефект върху нивото на заплатите
Между 2020 г. и 2-25 г. заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110 процента. Това е сред най-високите темпове по отрасли, макар че възнагражденията в сектора остават ниски. Динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и доходите на българските работещи.
До подобни изводи достигат и част от европейските изследвания, разгледани в анализа на ИПИ. В Чехия например големият приток на украински бежанци не води до съществена промяна в заетостта и безработицата на местните. В Дания имигрантите ускоряват преминаването на част от местните работници към по-малко ръчен труд и по-комплексни дейности.
Защо местният потенциал не е лесно достъпенАктивирането на местни лица на пазара на труда е важно, но свободният ресурс не може да се измерва само с броя на безработните или неактивните, според анализа. Обяснението - сред младите има значителна неактивност, но много от тях учат; други срещат здравни, семейни или регионални ограничения пред връщането към пазара на труд. Ситуацията ще се влошава още - прогнозите на НСИ сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. българи днес до 3,1 млн. през 2050 г. При тази тенденция недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите, които и сега вече трудно намират работници. В такава ситуация отпушването на процеса по привличане на работници от трети страни може да бъде част от отговора. Разбира се, наред с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал.
