От днес, 1 юли 2026 г., в Швеция влиза в сила закон, който задължава хранителните магазини и аптеките – с предвидени изключения – да приемат плащания в брой на физически места за продажба с обслужвани каси. Банките също получават по-ясни ангажименти да осигуряват достъп до услуги за внасяне и обработване на пари в брой. Решението е показателно: една от най-дигитализираните платежни икономики в Европа не се отказва от кеша, а се опитва да го запази като част от критичната инфраструктура.
Швеция от години е символ на „безкешовото“ общество. Карти, мобилни портфейли и местни решения като Swish изместиха банкнотите от ежедневието на много потребители. Но войната в Украйна, киберрисковете, прекъсванията на електрозахранването и въпросът за финансовото включване промениха политическия тон. Днешният дебат вече не е дали дигиталните плащания са по-бързи и удобни – те са. Въпросът е дали една икономика може да си позволи да остане без работещ аналогов резерв.
Данните на шведската централна банка показват защо този обрат изглежда логичен. В проучване сред малки фирми 92% приемат дебитни карти, 74% – Swish, а 67% – пари в брой. Но сред фирмите, които приемат кеш, само около 7% от клиентските плащания реално се правят в брой. Тоест кешът не е водещият платежен канал, а застраховката: удобен за част от хората, незаменим при технически проблеми и важен за устойчивостта на системата.
Еврозоната: кешът намалява, но остава първи по брой плащания
Подобна двойственост се вижда и в еврозоната. Според последното проучване SPACE 2024 на Европейската централна банка парите в брой все още са най-често използваният платежен инструмент на физически места за продажба. Делът им е 52% от POS транзакциите по брой, въпреки че спада от 59% през 2022 г., 72% през 2019 г. и 79% през 2016 г. Картите вече доминират по стойност: 45% от стойността на плащанията на POS са с карта, докато кешът е 39%. Това означава, че потребителите все по-често пазят банкнотите за по-дребни покупки, а картите – за по-големи сметки.
Погледът по държави показва, че „Европа“ не е единен пазар на платежни навици. В Нидерландия само 22% от плащанията на POS са в брой, а във Финландия – 27%. В другия край са Малта със 67% и Словения с 64%. Франция е под средното за еврозоната – 43% от POS транзакциите са в брой през 2024 г., като за първи път картовите плащания изпреварват кеша във френските магазини. В Гърция кешът остава над средното – около 54% от транзакциите по брой.
Зад тези числа стоят различни фактори: плътност на банковата и ATM инфраструктура, навици на малките търговци, равнище на сива икономика, туристически потоци, възрастова структура, банкови такси и доверие в институциите. Затова регулаторният отговор също не е еднакъв. Част от страните насърчават моментални плащания и национални картови схеми, други въвеждат лимити за кешови разплащания с цел борба с укриването на доходи, а трети – като Швеция – укрепват правото на достъп до банкноти при основни покупки.
България: бърз ръст на картите, но кешова култураБългария вече е част от еврозоната от 1 януари 2026 г., но в последното SPACE 2024 проучване на ЕЦБ страната все още не е включена като член на еврозоната. Затова за нея трябва да се използват няколко различни индикатора, а не едно напълно съпоставимо число. По-стари стратегически документи за дигиталната трансформация на България посочваха, че около 80% от всички транзакции все още се извършват в брой. Това не бива да се чете като актуална, хармонизирана статистика от типа SPACE, но е добър ориентир за изходната кешова култура на пазара.
В същото време българският пазар се дигитализира бързо. По данни на БНБ броят на наредените картови плащания в България нараства от 123,1 млн. през 2018 г. до 459,7 млн. през 2024 г. Стойността им за същия период се увеличава от 6,7 млрд. лв. до 27,2 млрд. лв. Това показва, че потребителите и търговците все по-често използват карти и POS инфраструктура, но не доказва автоматично, че кешът е изместен в ежедневието – особено при малки покупки, услуги, пазари, квартални търговци и плащания между физически лица.
Какво означава това за бизнесаЗа търговците посоката е ясна: клиентите очакват избор. Само картов терминал вече не е достатъчен за всички сценарии, но и само касова наличност не е конкурентна. Бизнесът трябва да мисли за плащанията като за част от обслужването, а не като за техническа подробност. Ако клиентът не може да плати по предпочитания от него начин, продажбата може да бъде загубена.
Кешът има реални разходи – инкасо, касови наличности, риск от кражби, време за броене, фалшиви банкноти. Дигиталните плащания също имат цена – такси, зависимост от комуникационна свързаност, терминали, договори с доставчици, риск от технически откази и измами. Затова „най-евтиният“ модел не винаги е този, който елиминира единия канал, а този, който балансира удобство, сигурност и устойчивост.
Шведският закон е важен сигнал именно в това отношение. Той не връща Европа към миналото и не спира дигитализацията. Напротив, признава, че модерната платежна система трябва да има резервни слоеве. В нормален ден потребителят може да плати с телефон за секунди. В ден на прекъсване, кибератака или личен проблем с достъпа до банкова сметка банкнотите се превръщат в инфраструктура.
За България въпросът ще стане още по-видим след еврото. Новите банкноти и монети улесняват трансграничните плащания и туризма, но едновременно с това ще ускорят сравненията с останалата еврозона. Ако България иска повече прозрачност, по-нисък дял на сивата икономика и по-добра събираемост, тя ще трябва да продължи да стимулира електронните плащания. Ако обаче иска финансова устойчивост и включване, не може да третира кеша единствено като анахронизъм.
Изводът е по-малко идеологически, отколкото практичен: Европа не избира между кеш и дигитални плащания. Тя избира колко резервност, достъпност и свобода на плащане да запази в една все по-дигитална икономика.
Текстът е написан с помощта на AI
