Качественото образование – въпрос на национална сигурност

Текстът е публикуван в бр. 9 (49) на сп. Business Global

Текст Люба Йорданова, Траян Траянов, фондация „Заедно в час“

„Ако неприятелска чужда сила се беше опитала да наложи на нашата държава днешното посредствено ниво на образование, може би щяхме да го разглеждаме като акт на война. Но сами позволихме да ни се случи.“

Цитатът от доклада „Нация в риск: необходимостта от образователна реформа“, публикуван през 1983 г. от американската Национална комисия за високи постижения в областта на образованието, с пълна сила може да важи и за България днес. Докато останалият развит свят бере плодовете на поредната технологична революция, повече от половината български младежи излизат от училище функционално неграмотни, без да са развили ключови за съвременния свят умения. Системата е хронично недофинансирана, а наличните средства се разходват неефективно. Родителите с финансови възможности компенсират дефектите на държавното образование с паралелната система на частните уроци и в голямата си част подготвят децата си за емиграция. По данни на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) сериозни проблеми с намирането на кадри имат 70% от работодателите. Икономиката на България буксува, а обществото ни е реактивно и податливо на дезинформационни кампании. 

Ефектите от всичко това представляват огромен, но силно подценен риск за националната ни сигурност. И въпреки това политиците и държавните институции година след година замитат проблемите на образованието под килима в гонене на дребни политически сметки.

Липсата на умения на XXI век: поколения деца излизат неподготвени от училище

Международно утвърденият тест PISA 2022 показа, че половината от българските ученици са функционално неграмотни. Това означава, че нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. Когато след три години 15-годишните ученици, включени в извадката на PISA, излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии. Няма да могат да се съревновават с връстниците си от ЕС – България е на последно място сред държавите в Съюза по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки (преди Кипър). А учениците от страните, които заемат челните места в цялата класация на PISA – източноазиатските държави, Естония, Швейцария, Канада, Нидерландия, Ирландия и др., са с цели учебни години по-напред в уменията си от българските 15-годишни.

Тези резултати не се отразяват само на учениците и бъдещата им реализация. Отразяват се и на обществото, в което живеем и което след няколко години напразно ще чака в него да се влеят активни граждани с желание и умения да променят средата около себе си към по-добро. Отразяват се и на икономиката ни, която страда от липса на качествен човешки ресурс. 

На фона на намаляващото население на България, вместо по примера на други държави да мислим как да произвеждаме продукт с висока добавена стойност и да инвестираме в образованието, ние правим обратното. Обричаме половината от всяко поколение българи да работят на нископлатени работни места и затваряме достъпа им до икономиката на бъдещето. Представеният в началото на септември доклад „Поглед върху образованието 2024“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за пореден път доказва пряката връзка между образованието и реализацията на пазара на труда. Данните сочат, че повече от половината от младите хора без завършен втори гимназиален етап (11. – 12. клас) не работят.

Липсата на критическо мислене прави обществото ни и много по-податливо на фалшива информация и хибридни атаки, а оттам и на опити за отдалечаване на България от демократичните ценности. Страната ни е на последно място в ЕС и НАТО по устойчивост на дезинформация. Умения като аналитичното мислене, разпознаването на фалшиви или подвеждащи новини и четене с разбиране предопределят резултатите от изборите и посоката, в която страната ще поеме. Неслучайно прибалтийските държави – Естония, Литва и Латвия, които от началото на своята независимост са постоянен обект на хибридни атаки от чужбина, инвестират сериозно в медийната грамотност на своите граждани и третират образователната политика като част от концепцията им за национална сигурност.    

Учениците, които не говорят български: изгубен потенциал за България

По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) между 25% и 30% от децата, които през 2019 г. са постъпили в първи клас, имат майчин език, различен от българския. В голямата си част те или изобщо не разбират български език, или сериозно се затрудняват да го използват. Влизат в класните стаи, слушат учителите си и не разбират какво им говорят те. Вкъщи рядко имат близък, който да им помогне с учебния материал. Живеят в малки езикови анклави, където дори разговорите с приятели и онлайн забавленията се случват на език, различен от българския. 

Така тези деца губят ден след ден ценни възможности за учене, докато един ден просто повече не прекрачват прага на училището и попадат в огромния брой отпаднали от образователната система ученици. Ако не успеят да намерят по-добър живот в чужбина, необразованите деца, вече пораснали, стават част от други статистики – тези за безработните лица или, още по-лошо, за извършилите престъпления. 

Неговорещите добре български граждани на България получават информация за политически и други процеси на чужд език или пък не получават информация изобщо. А когато хората в една държава не говорят на един и същи език и не боравят с една и съща информация, трудно можем да говорим за обществена солидарност и здрава обществена тъкан.

Изходът от тези лоши не само за отделните деца, но и за България сценарии е образованието. Учителите трябва да получат подкрепа и ресурси за преподаване на ученици с различен майчин език. Държавата трябва да инвестира в медиатори, които помагат на училищните екипи да стигнат до децата в риск от отпадане. Училищата и цялото общество трябва да се отворят към децата от уязвими групи и да им помогнат да излязат от цикъла на бедност и изолация, в който са се родили.

Нужда от спешни действия: цялостна реформа на образованието

Ефектите от лошото качество на българското образование ще продължават да се задълбочават. Институциите отдавна вече закъсняват с адекватния отговор на предизвикателствата пред сектора – включително и по отношение на финансирането му, макар и през последните години да продължава тенденцията за увеличаване на възнагражденията на учителите. По данни на ОИСР от доклада „Поглед върху образованието 2024“ през 2021 г. България изразходва 3,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за образователни институции от начално до висше образование (това включва и научноизследователската и развойна дейност). Това е много по-малко от средната стойност за ОИСР – 4,9% от БВП. Стартовите заплати на учители в прогимназиален етап са с близо 40% по-ниски от средната стойност за ОИСР, показва докладът.

Необходимото и справедливо финансиране на образованието е само първата – дори може би най-лесната, крачка. Заедно с нея трябва да се извърви и трудният път на смелите реформи.  

- Университетската и продължаващата подготовка на учителите и директорите има спешна нужда от осъвременяване и от повече практическа част. 

- Учебните програми и начините за изпитване и оценяване на учениците също трябва да влязат в крак с времето, в което живеем. 

- Качествено образование трябва да бъде достъпно за всеки един ученик в страната – а не само за тези, чиито родители могат да си го позволят. 

- Училищата трябва да получават повече ресурси, подкрепа и автономия в работата си, но и да носят повече отговорност за ангажираността, постиженията и реализацията на учениците си. 

- А от МОН и неговите звена трябва да се изисква много повече отчетност за резултатите на образователната система, както и за инвестираните ресурси.   

Отговорност всичко това да се случи имат най-вече политиците. В този смисъл липсата на визия, аналитичен капацитет и предложения за решения от страна на партиите е особено обезпокояваща. Роля имат обаче и работещите в системата на образованието, бизнесът, гражданското общество, родителите, учениците – всички те могат да направят така, че гласът им да се чуе ясно и истинската реформа в образованието да дойде на дневния ред на властимащите. 

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.