Текстът е публикуван в бр. 3 (43) на сп. Business GlobalМилен ЛюбеновДоц. д-р Милен Любенов
е преподавател в катедра „Политология“
на СУ „Св. Климент Охридски“.
Преподава „Политически партии и движения“, „Партийни фамилии и системи“, „Партийната система в България“, „Европейски партии и партийни системи“ и „Основи на политологията“.Европа е изправена пред ключови избори, които ще променят партийния пейзаж в Съюза, и това няма да бъде изненадваща новина. Така или иначе партийните системи на почти всички страни членки претърпяха сериозни промени с популистките вълни през последните години и растящата фрагментация. Изборите за Европейски парламент този юни обаче са по-важни от друг път, защото ще бъдат проведени в преломен за Европа момент. Войната в Украйна промени из основи европейския дневен ред. Руската агресия превърна темата за сигурността и отбраната на континента в централен фокус на дебат. Предстоящата кампания дава възможност за аргументиран разговор, който ще покаже посоката, в която ще се движи Съюзът – дали ще запази единството и солидарността, или ще надделеят сувернистките тенденции.
Проблем номер едно за европейците продължава да бъде повишаването на цените и инфлацията. Данните на Евробарометър от края на 2023 г. показват, че близо една трета от гражданите на страните членки поставят тази тема като основен проблем. На второ място – повече от една четвърт разглеждат като предизвикателство международната ситуация, по-конкретно войната в Украйна и последиците за Европа. Проблемът с миграцията е основен за 17% от европейците – ниска стойност в сравнение с пика през лятото на 2015 г., когато близо 60% от гражданите на Съюза определяха този въпрос за най-съществен. Въпреки това темата ще бъде водеща, особено в програмите на крайната десница, с оглед и на предстоящото гласуване на новия пакт за миграция и ефективното прилагане на мерките след влизането му в сила.
Последните данни за електоралните нагласи (виж карето) показват, че трите традиционни европейски семейства – Европейската народна партия, социалистите и либералите, които са движещите сили на европейската интеграция от десетилетия, ще запазят абсолютното си
Къде сме ние
България с нейните 17 представители в Европейския парламент също ще се нареди в новата парламентарна конфигурация. Моментната картина на нагласите показва, че партиите, членки на Европейската народна партия, ще имат най-много представители в българската делегация особено след решението на „Да, България“ да се присъедини към най-голямото десноцентристко семейство. Вероятно избраните за евродепутати, представители на „Продължаваме промяната“, ще се присъединят към групата на „Обнови Европа“, където е и ДПС. БСП остава в сложни отношения в рамките на Партията на европейските социалисти. „Възраждане“ по всяка вероятност ще стане част от групата „Идентичност и демокрация“. Друга сред новите партии – „Има такъв народ“, засега не дава индикации в каква посока ще поеме, ако изобщо нейни представители намерят място в Европейския парламент. мнозинство в парламента. Това дава надежди за по-голяма предвидимост и гаранции, че поне рязка промяна на курса не би била възможна. От друга страна обаче, новото съотношение на силите ще направи по-трудни стъпките за реформи, включително и по отношение премахването на правилото решенията в Съвета, засягащи външната политика и сигурността, да се вземат с единодушие. Да не говорим за по-съществени промени на договорите, които са наложителни, особено при бъдещите вълни на интеграция, които на този етап остават в по-далечна перспектива.
Социалистите – вероятният голям губещОсновен губещ на предстоящите избори се очертава групата на социалистите. В Германия и Франция, които изпращат и най-много евродепутати, социалистите са със силно отслабени позиции. Във Франция това отдавна е тенденция, като към момента социалистите се подкрепят едва от 10% от избирателите. В Германия правителството на канцлера Шолц става все по-непопулярно, като и трите управляващи партии губят подкрепа, но най-значима е тя при социалдемократите, които са едва трети с 16%.
В Испания управляващата социалистическа партия изостава с близо 10% от Народната партия. В източноевропейските страни членки социалистите са в още по-незавидни позиции. В Полша, Чехия, България, Гърция и Словения те се превърнаха в малки формации с отлабена политическа роля. В Словакия в края на миналата година Смер и Хлас бяха изключени от Партията на европейските социалисти заради популисткия завой на новото словашко правителство.
Ще има ли крайнодясна вълнаОсновната интрига на тези избори е дали ще се състои очакваната крайнодясна вълна и какви ще са последиците от това за европейската политика.
Най-големият пробив за крайната десница като брой мандати ще дойде от Франция и Германия. „Националният сбор“ във Франция, формално ръководен от младия Жордан Бардела, засега води с 30%, като разликата с партията на Еманюел Макрон, която остава втора, вече надвишава 10%. Правителствената промяна, която направи френският президент, поне на този етап не обръща тренда. Възходът на „Алтернатива за Германия“, която преди няколко месеца достигна до 23%, като че ли се пречупи, като последните данни показват подкрепа в границите на 18 – 20%. Една от причините за това може да бъде потърсена в създадената от Сара Вагенкнехт нова крайнолява партия, който достига до 7%, привличайки гласове от представители на работническата класа в източните провинции, които бяха насочили подкрепата си към „Алтернатива за Германия“.
Крайната десница в Европа спечели и нови територии. Само преди десетилетие парламентарното представителство на крайнодесните в националните парламенти на страните членки бе по-скоро изключение, а днес е даденост. Ако доскоро в Испания и Поругалия липсата на крайнодесни партии се обясняваше с историческата обремененост на авторитарното им минало, то днешният възход на „Вокс“ и „Чега“ събуди позабравените призраци на Франко и Салазар, чиито портрети могат да се видят на митингите на двете формации. Португалската „Чега“, която за първи път влезе в националния парламент през 2019 г., печелейки само един мандат, на последните парламентарни избори в началото на март 2024 г. стана трета политическа сила с 18% и 48 депутати.
Победата на Герт Вилдерс в Нидерландия разтърси европейския естаблишмънт и засили опасенията, че вълната на популистката крайна десница в Европа застрашава европейския консенсус, основан на десетилетия интеграция. Тези опасения, макар и в известна степен основателни, поне засега не показват драматична промяна в политическия курс на страната. Дори напротив, успехът на Партията на свободата може да бъде обяснен със смекчената реторика на Вилдерс, който преосмисли редица свои радикални позиции. Той се отказа от идеята да стане премиер на страната в името на съставяне на десноцентристко правителство заедно с Народната партия за свобода и демокрация, оглавявана доскоро от Марк Рюте, движението на фермерите и християндемократите от „Нов социален договор“.
Ако разгледаме други подобни примери, ще видим една обща тенденция – повишаването на електоралните резултати за крайната десница може да бъде обяснено с избягването на радикални послания и по-умерени позиции, привличайки така по-широки слоеве от населението, които вероятно биха били загубени при нова радикализация. Типичен пример за това е Джорджа Мелони в Италия и нейната партия „Италиански братя“. Страховете, че партия – наследник на неофашисткото Италианско социално движение, ще оглави италианското правителство, не се оправдаха. Мелони показва прагматичен лидерски стил – твърдо стои зад подкрепата на Украйна и изпращането на оръжия за страната, смекчи някои от крайните си антиимигрантски позиции, намери път за сътрудничество с другите европейски лидери и дори получи предложения за членство в Европейската народна партия.
ЕНП завива надясноЕвропейската народна партия ще затвърди позицията си на първа политическа сила и за пореден път ще излъчи председателя на Европейската комисия. Гласовете за завой надясно в ЕНП се засилват особено сред немските християндемократи. Лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер не изключи сътрудничество с проевропейски консервативни формации, което по думите му е също толкова възможно, колкото и съвместната работа със зелените. Миналата година Вебер дори допусна възможността „Италиански братя“ да се присъединят към ЕНП, което бе не просто опипване на почвата, а по-скоро истинско предложение.
Отворената врата на Европейската народна партия към партии от консервативния и крайнодесния спектър е стратегическа. Кооптирането на крайната десница в управлението обикновено отслабва нейния антисистемен характер и същевременно отваря електорално пространство за партиите от ЕНП. В епохата на Ангела Меркел Европейската народна партия и немските християндемократи в частност стояха в центъра, държейки с политическата си тежест либералите и социалдемократите в общ съюз, с цел да консолидират проевропейските сили за повече интеграция и федерализация. Неслучайно три от четирите правителства на Меркел в Германия бяха големи коалиции с участието на социалдемократите.
Причините за завоя надясно, който Европейската народна партия опитва да направи, се дължат и на промяната на стратегическите цели пред Европейския съюз и страните членки, свързани най-вече с войната в Украйна и опасността от руска агресия в средносрочен и дългосрочен план. Това означава засилване на отбранителните способности на ЕС и увеличаване на средствата за въоръжаване. Тази задача изглежда безалтернативна особено при евентуална победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ наесен.
Дори европейската левица осъзнава необходимост от радикална промяна на курса. Датският премиер Мете Фредериксен заяви наскоро, че Европа трябва да съкрати редица социални програми за сметка на повече средства за отбрана. Тази перспектива обаче крие и големи рискове. Засега европейските икономики се справят, но в периоди на рецесия неизбежно ще се стигне до още по-голям натиск за социална държава, което може да засили общественото недоволство и левицата да поеме по-радикален политически курс.
Това е още една причина Европейската народна партия да търси други съюзи вдясно. ЕНП обаче не трябва да забравя с кого си има работа и да не отстъпва от своите основни ценности и принципи. Разбирането, че десният избирател предпочита радикално дясното като алтернатива на центристките политики на традиционната християндемократическа десница, е само отчасти вярно. Десетилетното сътрудничество на ЕНП с левицата както на европейско, така и на национално ниво стоеше в основата на европейската интеграция и изграждането на държавата на благоденствието. Затова и ЕНП ще бъде внимателна в опитите за сътрудничество с крайната десница, което ще бъде по-скоро тактическо, на принципа „разделяй и владей“.
Най-големият страх на ЕНП остава потенциалният съюз между двете крайнодесни политически групи в Европейския парламент. Ако сумираме прогнозните резултати на европейските консерватори и реформисти и „Идентичност и демокрация“, ще видим, че това почти би ги доближило до резултата на ЕНП. Обща парламентарна група между тях обаче е малко вероятна. Причината за това са не само разногласията по определени теми, но и политическата стратегия на Джорджа Мелони. Нейната тежест като председател на европейските консерватори и реформисти сега е много по-голяма, отколкото ако дели политическата власт с френския „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“. Затова офертата на ЕНП към италианския премиер ще важи с още по-голяма сила след евроизборите, което ще повиши цената на „Италиански братя“ в цялостната политическа конфигурация на европейско ниво. Още повече че Мелони търси начин да позиционира Италия като балансираща тежест на френско-германската ос.
Разпределение на постовеРезултатите от изборите за Европейски парламент са изключително важни, но те показват само една част от бъдещия политически пъзел на Съюза. ЕС се характеризира с многостепенно управление на национално и наднационално ниво и изборът на бъдещата Европейска комисия, както и съотношението на силите в Европейския съвет ще покажат реалното прегрупиране на политическите сили. Предстои да видим дали ще се запазят досегашните баланси между Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и Алианса на либералите и демократите за Европа при разпределението на най-големите постове. По правило това става при договаряне между европейските партии и лидерите в Европейския съвет.
Въпреки недоволството на някои партии в ЕНП засега кандидатурата на Урсула фон дер Лайен изглежда безалтернативна и вероятно тя ще бъде избрана за втори мандат. Постът върховен представител по външната политика и сигурността досега е бил заеман само от социалисти. Ако бъде създадено ново портфолио с комисар по отбрана, това ще раздели отговорностите. ЕНП ще настоява да получи новия ресор и така социалистите ще имат аргументи да задържат позицията на върховен представител. Въпреки че ще получат по-слаби резултати от преди пет години, либералите ще опитат да запазят поста на председателя на Европейския съвет. Това обаче може и да не се реализира поради отслабените позиции на „Обнови Европа“, дължащи се най-вече на по-ниските резултати, които се очаква да получи партията на президента Макрон.
Тази година остава да се проведат национални парламентарни избори в пет страни членки – Белгия, Хърватия, Австрия, Литва, Румъния. Резултатите от тези избори ще покажат дали ще се пренареди партийното съотношение в Европейския съвет. Най-любопитни ще бъдат изборите в Австрия, защото за първи път в следвоенната история крайнодясната „Партия на свободата“ е напът да спечели парламентарните избори. А това засяга пряко и България във връзка с Шенген.
Европейските избори винаги са били възприемани като второстепенни спрямо националните избори и това се вижда в по-слабия интерес към тях. „Повече от всякога Европа трябва да бъде обяснена“, каза преди три десетилетия Жак Делор. От това се нуждае и днес Европа. Кризите създават нови възможности и точно сега Европейският съюз трябва да покаже единство и ясна посока.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
.jpg)
