Предизвикателството тол система

Въвеждането на тол системата за електронно таксуване на автомобилите по българската пътна мрежа ще е едно от най-големите, ако не и най-голямото предизвикателство пред администрацията през 2019 г. Преходът от относително простата система за таксуване по време чрез винетките към високотехнологично електронно отчитане няма да е лесeн и държавата трябва да използва опита на другите страни, в които работят подобни системи.

Това е основният извод от организираната от Световната банка международна работна среща „Преходът на България към електронно пътно таксуване (e-tolling) и европейския опит“, на която присъстваха представители на националните тол системи на Унгария, Словакия, Словения и Белгия. Плановете на правителството са електронната тол система да заработи от началото на следващата година чрез въвеждане на т.нар. електронна винетка за леките автомобили и лекотоварните до 3,5 т. При тях на практика няма да има промяна в сравнение със сегашната система – остава таксуването по време, но стикерът отпада, а самата винетка ще представлява електронен код или бележка, който се получава при плащането на услугата. Това ще става в брой на електронни терминали, които ще работят денонощно, или през интернет.

Голямата промяна е при камионите над 3,5 т и автобусите. При тях таксуването ще става на изминато разстояние чрез базирана на сателитна връзка (GNSS) технология. За целта превозните средства трябва да разполагат с бордово устройство (on-board unit, OBU), чрез което ще се следи местоположението им, и на тази база ще се отчита таксата, която трябва да заплащат. Смисълът е, че така се таксува преходът на автомобилите, а не пътищата.

Тази система се използва в повечето европейски държави. Предимството ѝ е, че вместо да се изграждат скъпи тол терминали с бариери и пътни разширения за вход в платените участъци, на определени точки по пътната мрежа се монтират контролни „рамки“, които следят автомобилния трафик, като записват номерата на преминаващите автомобили и събират данни за тях. По този начин разширяването на обхвата на платените участъци може да стане много бързо – в системата само се въвеждат новите координати и се монтират контролни гейтове.



Основните предизвикателства пред тази система са свързани с това, че парите не се събират на определени за целта места, един вид тя се ползва „на кредит“. Всяка транспортна фирма ще трябва да оборудва камионите и автобусите си с бордови устройства и да сключи договор с компания, доставчик на тол услуги, която да поеме администрацията на услугата, като отчита приходите на база на изминатото разстояние, събира парите от превозвача, разплаща се с националното тол бюро и съответно предоставя фактура на превозвача. Такива компании могат да работят само на национално ниво или да оперират в различни европейски държави (виж интервюто на стр. 30). В Унгария например работят 23 различни доставчика на тол услуги.

Оттук идват и проблемите – бордовите устройства трябва да бъдат разпространени навреме, за да заработи системата, което се предвижда да стане в средата на август 2019 г. Съответно преди това трябва да има и сключени договори с операторите. Това едва ли ще стане лесно, а и проблемът не е местен. България е транзитна страна и през нея преминават камиони от цяла Европа, така че и чуждестранните превозвачи ще трябва да са влезли в час с изискванията.

„Необходимо е предварително разпространение на бордовите устройства. Не очаквайте, че транспортните компании сами ще дойдат. Някои ще го направят, но повечето няма. Ще го оставят за последния момент. Ние разпространихме 100 хил. устройства преди началото, а след старта на системата осигурихме 3 месеца гратисен период без наказания. И дори след изтичането му имаше много компании, които нямаха устройства“, казва Ян Оравик от словашката консултантска компания Process Management.

„Бъдете сигурни, че имате алтернатива в първите дни на въвеждане на системата, защото в началото ще има сериозни „тапи“ и задръствания“, предупреждава Оливие Даутребанде, старши технически съветник в белгийската тол система ViaPASS. Много важен е и изборът на пътищата, които ще се таксуват. Ако има възможност те лесно да се заобикалят, това ще натовари значително алтернативните отсечки. Даутребанде казва, че в Белгия е имало недоволство на жителите на тази райони.

В България все още не е определено кои пътища ще се таксуват, както и какъв ще е размерът на таксите. Също така не е ясно и дали бордовите устройства ще са задължителни за всички тежкотоварни автомобили, независимо дали ползват, или не платените пътища, каквото изискване има в Белгия. Необходими са и нови промени в законодателството, които да дадат право на контролните органи да спират на място нарушителите, които не са се регистрирали в системата и използват безплатно пътищата. В Белгия има специални екипи с мотоциклети, които ги отклоняват от трафика.

Но опростяването на „входа“ в системата и нейното администриране е от изключителна важност. „Не откривайте колелото. Всяка страна, която стартира нова система, иска да направи нещо специално. Трябва да направите нещата колкото се може по-прости както за потребителите, така и за сътрудниците и всичко това да бъде ефективно по отношение на разходите“, казва Ева Цонева, председател на AETIS – организация, която обединява доставчиците на електронни тол услуги в Европа. Тя обръща внимание, че все още в Европа не е изпълнена т.нар. EETS директива от 2004 г., чиято цел е в електронните тол мрежи на целия ЕС да се преминава само с едно бордово устройство. „Ако един шофьор направи курс от София до Лисабон, за разстоянието от около 4000 км компанията ще трябва да има 7 отделни устройства за отчитане.

В някои от страните издаването на такива устройства е свързано с проверка на кредитния рейтинг“, дава пример Цонева. Съществуващата регионална система, в която има съвместимост на различните устройства, включва само Австрия, Белгия, Дания, Франция, Португалия и Испания. През следващата година предстои присъединяването и на Германия.

Отделно всички експерти са единодушни, че комуникационната кампания по въвеждането на тол системата е изключително важна. „Не чакайте, а започвайте колкото е възможно по-скоро. Времето не достига“, казва Ян Оравик. „Необходимо е информиране, информиране, информиране. Подгответе се за различни сценарии – за преследване на нарушения, за опашки по границите, за задръствания по национални пътища“, съветва и Матей Краниц от словенския национален тол оператор DARS. „Колкото повече направите преди старта на системата, толкова по-малко затруднения ще имате след нейния старт. Комуникацията и обучението на потребителите е ключова“, категоричен е и Золтан Варга, директор в унгарската национална тол система Hu-Go.

Всъщност освен осигуряване на очаквания „милиард годишно“ за нови пътища системата ще предостави огромно количество данни, които могат да се използват за управление на трафика и повишаване на безопасността по пътищата. Стига да има воля и желание за това.

Текстът е публикуван в брой 40/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.