Повече приложно образование, с по-малко влияние на държавата

Текстът е публикуван в бр. 3 (31) на сп. Business Global.

Как гледате на идеята университетите у нас да се разделят на  изследователски и приложни, г-н Наков? Това би ли направило по-адекватно висшето образование в страната?

Напълно подкрепям тази концепция, така е в по-напреднали държави като в немския свят – Германия, Австрия, Швейцария. Това е пътят, защото в момента оценяват университетите по критерии за научни постижения, а студентите и бизнесът очакват от тях образование, което е приложно насочено. 

Но нали образованието и науката вървят заедно?            Светлин Наков е предприемач, разработчик и съосновател на Софтуерен университет („СофтУни“). Завършил е природо-математическата гимназия във Велико Търново. Започва с приложния софтуер в 6-и клас, в 8-и продава първия си софтуер, а в 10-и клас работи в софтуерна фирма за заплата. Става бакалавър по информатика и магистър по разпределени системи и мобилни технологии в СУ „Св. Климент Охридски“, където по-късно получава докторска степен по компютърни науки. През 2005 г. създава Националната академия по разработка на софтуер (НАРС). Наков е сред водещите фигури в създаването и развитието на софтуерната Академия на „Телерик“, която напуска в края на 2013 г., за да стартира „СофтУни“. През 2018 г. съосновава частна професионална гимназия за дигитални умения „СофтУни Светлина“.


Донякъде да, донякъде – не. Подходящи за наука обикновено са 5 – 10% от студентите. Не става всеки за наука.

Дори и преподавателите на Запад, които правят наука, често са в конфликт, защото постоянно трябва да защитават мястото си или да се борят за място в по-престижен университет, като постоянно трябва да имат публикации в престижни научни издания. И са в конфликт между това да работят повече за себе си и своите публикации, или за обучението на студентите си.

Да, така е. Смятам, че трябва да има малко на брой научни университети, които да са на високо ниво. Просто в България нямаме толкова хора, които да правят наука. Институтът INSAIT и още един се опитват по правилния начин, въвличайки индустрията и вземайки финансиране от нея, да правят наука. В „СофтУни“ концепцията е: дайте преподаватели, дайте обратна връзка, а ние ще ви произведем служители, които да назначите при вас. И сме като приложните университети, макар че формално не сме университет. 

В научните университети концепцията е да се решават сложни проблеми – например трябва ви батерия с по-голям капацитет за колите, трябва ви тор, който не се произвежда с газ заради войната в Украйна и промените в газовите доставки. Т.е. решават се научни задачи с много по-висока степен на комплексност и сложност, които изискват много повече талант и изследователски усилия. Това трябва да правят университетите, да изобретяват, да патентоват. И вече съвместно с индустрията да правят стартъпи, да получават финансиране и пр. У нас в университетите и в БАН правят наука, но стартъпът е непозната дума за тях. Колко стартъпа има от БАН? А там има стотици изобретения, които стават за стартъп. И е тъжно и жалко, когато някой каже – ама те българските учени са некадърни. Това не е вярно, само част от тях са наистина некадърни и са в институтите и университетите по наследство или до живот. А има толкова много гениални хора, които обаче понятие си нямат за бизнес. Те не знаят дори какво е фактура. 

Това не е ли работа и на държавата, която да наложи модели на финансиране?

Необходима е цялостна промяна на системата. Не съм сигурен обаче, че държавата е добрият партньор. Подобна е системата и в здравеопазването. Къде получаваме по-добро качество – в частна или в държавна болница? Да, има държавни болници, които са на ниво, но това е по-скоро изключение. В общия случай те са пълна развалина – недоволни лекари, калпаво обслужване. Аз лично съм привърженик на това държавата да има по-малко влияние в образованието, в здравеопазването – навсякъде, където е възможно. Този модел го виждаме в някои западни държави, където цялата администрация е от 1000 души. Това, разбира се, си има и минуси.

Но бизнесът сякаш още не е склонен да инвестира в наука, по правило чака готов продукт от научните институции, връзката между науката и бизнеса е слаба.

Да, защото българският бизнес е много малък. За да инвестираш в наука, трябва да си голям като Google. Не може да си компания от 20 души и да правиш изкуствен интелект, който в Google и Microsoft се опитват да правят. Така че трябва на 95% да се насочим към приложните университети. Едно избрано малцинство студенти да се насочат към науката, а останалите – към професии, и то такива, които се търсят. Защото, ако доскоро в ИТ сектора имаше недостиг на кадри, то в момента има недостиг във всякакви области – в ресторантьорството, в строителството, в земеделието – навсякъде има недостиг на добре подготвени хора. И в световен мащаб има такава тенденция – хората не искат да работят по-обикновени професии, като шофьор, багерист, строител, а се насочват към по-технологични, по-съвременни професии. И всички се надяваме този проблем да бъде решен с роботите. Да има едни роботи, които бачкат, пък ние, хората, да работим като техни надзиратели, шефчета. 

Постепенно, по малко и не във всички професии, точно това ще се случва. В някои западащи заради автоматизацията професии човешкият труд почти ще изчезне. Това вече се случва в промишленото производство, дори травъл агенциите всички са онлайн. Виждаме какво се случва дори в юридическите услуги с чатботовете – чатбот може да ви направи елементарен договор. След като дигитализацията вече е в ход навсякъде – и в медицината, и в индустриите, и в земеделието, следващата стъпка е изкуственият интелект, който ще навлезе навсякъде.

Но той „ще изяде“ много професии.

По-скоро ще ги направи много по-продуктивни. Вместо например един адвокат да се занимава с всяка запетайка на договора, ще мисли върху основните принципи – как да защитава клиента си, кои са конфликтните точки между двете страни по договора, кои случаи трябва да се предвидят в него, познавайки бизнеса на клиента. А евтиния „фастфууд“ договор може да напише чатботът, който ще е само помощник. Ако имаш добър бюджет и искаш да направиш нещо стойностно, вземаш професионалисти – ще ти излезе скъпо и бавно, но ще получиш качествен продукт. Така че хората от професиите ще използват изкуствения интелект, за да си улеснят работата, но професиите им няма да изчезнат. Работата ще е по-малко оперативна и повече стратегическа – да измисляме  нещата, да насочваме бота. Някога хората са перяли на ръка на реката и целият ден им е отивал за това да изперат и сготвят. После се появява пералнята, сушилнята. Следващата стъпка е робот да сгъне дрехите, да ги подреди в гардероба, да сменя чаршафите, да облича възглавниците и пр. Тези устройства ще стават по-умни. Ще има прогрес във всички професии. Но аз си представям изкуствения интелект като помощник, като инструмент, като допълнение, а не като заместител на човека. 

Какви нови професии биха се появили, за които сегашните ученици дори не подозират?

Нещо като треньори на роботи. Всичко, което се случва с изкуствения интелект, е, че ти всъщност го учиш на различни неща. Чатботът как генерира договорите? Той е „видял“ много на брой договори, някой му ги е подготвил и му е посочил – това е добър, а това – лош договор за наем, а това не е изобщо договор за наем. В някой момент, когато се създаде генерален изкуствен интелект, с който можеш да си говориш като с малко дете, може един робот, който мете пода, да го научиш да чисти и прозорци – тук натискай повече, тук изцеждай парцала… Нашият живот тогава няма да бъде обвързан толкова с това как да свършим дадена работа, а как да използваме инструментите по най-умен начин, за да свършим тази работа. Не знам колко бързо ще се случи това, но ползите от дигитализацията, която виждаме навсякъде, са безспорни – електронно управление, електронно банкиране, електронно здравеопазване, и връщане назад не може да има. Изкуственият интелект е следващата главозамайваща промяна. 

Изкуственият интелект няма ли все повече да ни изправя пред философско-етичните проблеми за самата граница между изкуствения и естествения интелект? 

Неизбежно. Постоянно ще се прехвърля топката от тези, които измислят технологията към онези, които налагат регулациите и законите, през потребителите, които постоянно ще търсят решение на проблеми. Това и сега се случва под някаква форма. Например алгоритъмът, който решава какви реклами да ти се показват в социалните мрежи, може да прави големи поразии – както виждаме напоследък, да блокира съдържание, без това да е оправдано. Ще е още по-неприятно, когато алгоритъм започне да шофира и да има ударени хора и смъртни случаи.  

Това вероятно ще промени и хуманитаристиката. Философията например ще се изправи по нов начин пред въпроса за човешкото съзнание. Ако човешкият мозък стане хибрид, в който изкуствено ще могат да се складират спомени, чувства, данни, тогава може би ще имаме и ново антропологическо разбиране за човека?

Моята надежда е, че скоростта, с която ще настъпват тези промени, ще е достатъчно бавна, за да можем да се адаптираме. Дано! До момента така се случваше. Появяват се мобилни телефони, за 2 – 3 години хората се научават да ги ползват. После мобилни приложения – по същия начин. Ако това става по-бързо, по-изпреварващо, би имало огромна фрустрация. Ако компютрите станат по-умни от нас, ние ще се чувстваме глупави, безполезни същества. Но ако това се случва постепенно, ще свикнем и ще се адаптираме. Аз съм за постепенната еволюция и засега като че ли няма индикации за нещо, което радикално да се появи изведнъж. Чатботът, който се е научил да пише договори, не е чак такава промяна. Драстична промяна ще е, ако в рамките на месец всички таксита и автобуси станат автономни и шофьорите станат излишни. Но ако се случва с години, ще се напаснем.

България позагуби ли лидерството си на Балканите в ИТ сектора, Румъния май вече доста напредва?

В дигиталния сектор България продължава да е сред лидерите и не очаквам да тръгне надолу. На нас просто ни липсва обем, не можем да се мерим по обем нито с Полша, нито с Украйна.

Не можем ли да бъдем ИТ хъб, който да привлича компании и специалисти от близки до нас страни?

Защо ние да ги привличаме, а не основният работодател? Ние все пак в основни линии сме място, където се разработват и развиват чужди продукти. Мнозинството работодатели в технологичната индустрия у нас не са български фирми. Да, продуктът до голяма степен е български, но те са американски, английски и пр. фирми. Затова не виждам защо един специалист от трета държава да дойде при нас, а да не отиде директно при тях. 

За да станем атрактивни, ние трябва да станем привлекателни като социална среда, като добро място за живеене. Има други страни, които са по-атрактивни – като започнем с климата, например Гърция е по-топла и по-морска, продължим с условията за децата, градоустройството, покупателната способност и т.н. За стартъпи, за хора, които правят иновации, България, и по-специално София, е утвърден център – както Берлин, както някои места в Испания. Тук има талант, цивилизовани хора и приятна среда за живот. А Гърция по никакъв начин не е стартъп епицентър. 

Но в Гърция отиват големи технологични компании.

Зависи какво се търси – стартъпите търсят малък брой високоталантливи хора, големите компании търсят голям брой служители средно ниво. Защо например автомобилната индустрия е около Пловдив и Стара Загора, а не около София? Защото там има повече такъв профил висококвалифицирани работници. Докато в София, заради многото университети и прочие условия, повечето висококвалифицирани не са тип работници. 

Доколко сериозно е изоставането на България в електронното управление и как може то бързо да бъде преодоляно?

Нещата са забатачени заради забатачването на цялата държава – поради корупцията, партизанщината, а интересът на гражданина е на последно място. Масова практика е некадърни и корумпирани хора да управляват тези процеси – за мен това е основната причина за забавянето на е-управлението. Но натискът е прекалено силен и тези хора ще се сгънат, неизбежно е. 

Просто скоростта, с която го правим, е много по-бавна. Ето, Украйна е във война, но всичко им е електронно, там дори не им хрумва, че за да си регистрираш колата, трябва да ходиш в КАТ, или за да си платиш данъците – да отидеш на гише. Бях учуден, че успях да направя адресна регистрация на жена си в София, без да ходя в общината. Дори си казах – ама това работи така, сякаш не го е правила държавата. До такава степен сме свикнали на некадърност, на лошо управление, че когато видим нещо, направено нормално, както би го направила частна фирма, не можем да повярваме. Трябва да започнем да мислим, че това е просто нормално. 

При смяната на поколенията новите в администрацията, дори да са пак некадърни и корумпирани, за тях поне това ще е нормалното – услугите да са електронни. Пък и България все повече се цивилизова като цяло, все повече прихваща западния модел. Аз деля страните на две – на източни и западни блокове. Източните – Русия, Китай и пр., са базирани на диктатура, където шепа хора колят и бесят, държат целия ресурс на държавата и не оставят човека да е свободен. А когато не е свободен, той не извлича максимума от себе си. И затова всички искат да избягат от тези държави – както ние бягахме при социализма на Запад. Защото знаеш, че ако си направиш фирма, тя няма да зависи от местния деребей, който може  и да ти я открадне, както стана с „Али Баба“ и с какво ли не. Система, в която, когато работиш повече и вземаш колкото другия, е нечестна и накрая всички работят по-малко.

Какво е мястото на България в индустрията на знанието?

България се е позиционирала много добре в индустрията на знанието тъкмо заради ИТ и подобни професии. Вече казах, че нашият капацитет е малък, но качеството, което даваме, е много високо, не е по-ниско от това в Западна Европа и САЩ. Освен това като процент от хората, които се занимават с технологии, сме много напред. В САЩ 4 – 5 на сто от населението е в технологичната индустрия, в България – 1,3%. Имаме около 70 000 програмисти, отделно и заетите в други високотехнологични сектори. Т.е. нашият показател е само 3 пъти по-малък от този в САЩ, но в Турция е 10 пъти по-малък. Така че не сме зле. И тук трябва да отбележим ролята на частното образование като „СофтУни“ и другите академии.


Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!