„Временно прекратено, съкратено или ограничено.“ Тези три неприятни варианта грози плащането на средства от европейския бюджет за онези държави от ЕС, които не спазват принципите на правовата държава. Ако, разбира се, мине точно това предложение на Европейската комисия за бюджетната рамка на Съюза в предстоящия програмен период. С други думи, Брюксел, зад който доста откровено наднича Берлин, иска да въведе ред в експанзиращите спорове за човешки права и върховенство на закона с отделни държави членки и да подчини тези спорове на финансовата сметка. Офертата добива вида „пари срещу ценности“. Който не следва ценностите, рискува да се окаже с изтънял европортфейл.
Едва ли е изненада, че лансираната мярка има за цел да компенсира горчивия привкус на безпомощност, останал след скорошните заплахи на Комисията да накаже Полша по сходни причини. Никакво наказание не произтече преди всичко защото липсваше механизъм, който би стимулирал полското правителство да преразгледа реформите си. И тъй като онзи механизъм, свързан с отнемане правото на глас, е дълъг, сложен, бюрократично обременяващ и политически нереалистичен, сега на дневен ред идва един по-простичък, насочен към отнемане правото на пари. Често слушахме съжаленията, че Варшава прави каквото си иска против европейското единство, само че с европейски средства. Унгария също. Висши фигури на ЕС се възмущаваха, че Орбан говори срещу европейския проект, но няма нищо против да пълни бюджета си с европейски фондове. Поговорката „храни куче да те лае“, както загатнаха други, би могла да се приложи и спрямо България и Румъния. Накратко, почвата под Централна и Източна Европа започна да пари.
На този етап изобщо не е ясно ще станат ли промените. Ако вземат че станат, още по-несигурно е кой ще ги прилага, и най-важното, как ще преценяваме какви са престъпленията, доколко достойни за наказание са и колко голямо трябва да е то самото. Въпросите са повече от отговорите. При всяко положение истина е, че в онази по-западната част от континента постепенно израства една коалиция на нежелаещите да се разделят със значителна част от своите евровноски за благото на по-бедните братовчеди от Изток. От доста време насам се търсят форми, които биха направили кохезионната политика кохезионна само за ефективните и конкурентни компании от запада. Върховенството на закона като мотив за допълнително стягане на кесията изглежда и като още един инструмент по пътя към многоскоростна Европа. Сякаш посланието е очертано: ако и когато решим, няма да получите нищо от обещаното.
Парадоксът е, че тук се сблъскват две, за съжаление, еднакво валидни тенденции. Първата засяга все по-видимия възход на двойните стандарти в политиката на „ядрото на ЕС“. Понеже тръгнахме с поговорки, ето една от латинския свят – което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола. На Германия например е позволено да работи за „Северен поток – 2“ и да контактува свободно с руснаците по различни проекти, на Централна и Източна Европа се размахва пръст всеки път, когато пробва същото. И още, на испанската полиция са разрешени много неща в Каталуния, за които една полиция пò на изток незабавно би получила обвинения в самоуправство и произвол. Втората тенденция обаче засяга реалния и еднопосочен процес на сриване на правовата държава в почти цялата централно- и източноевропейска периферия на Съюза. Нищо не е измислено и нищо не е фалшива новина: натискът над медиите, неофашисткият ренесанс, авторитарните централизации, корупционното блато, олигархичното тържество.
Първата тенденция стана безспорна, след като Централна Европа реши да се еманципира и да направи заявка за равна със западните си партньори тежест в европейските дела. В този момент илюзията за равноправие потъна. А втората тенденция набра още повече инерция от факта, че на по-късно приетите членки на ЕС не се предлагат същински и работещи стимули за върховенство на правото. Олигархичният модел разрушава институциите и изважда на политическата сцена актьори, които експлоатират разочарованите надежди и желанието за повече сигурност. Двете неща са взаимносвързани. Предложението на Брюксел едновременно посочва един сериозен и болезнен проблем на Европа и води към задълбочаването му. Полша, Унгария, България се саморазобличават с негативните си реакции. По-важното е, че за първи път те открито оспорват значението на правните регулации като елемент от европейската принадлежност. Дали ще стигнем до коалиция на застрашените, е рисковано предсказание. Дори и така България навярно по стар навик ще се отметне и присъедини към по-силните. Но от това проблемите, в чието засилване участват и от Запад, и от Изток, няма да се решат, а ние все по-активно ще си говорим именно за „по-силни“ и „по-слаби“ в една игра, за която някога ни казваха, че е игра на солидарност.
Текстът е публикуван в брой 19 / 2018 г. на списание "Икономист" от 11 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
