В авангарда

Текстът е публикуван в бр. 29 на сп. Business Global.

Един французин идва в България, за да изкара алтернативна военна служба. След това създава тук една от най-големите компании в нова индустрия, а сега се е насочил към храната на бъдещето. Това е Оливие Марсенак, инженер и мениджър по образование, който е сред най-успешните чуждестранни предприемачи в страната.

Оливие Марсенак си спомня точно деня, когато за първи път идва в България: „11 ноември 1991 г. Беше мрачно, типично за времето през този период на годината“. Във френското посолство в София работи две години като ИТ инженер, вместо да марширува в казармата. По време на престоя тук намира приятели, опознава и харесва страната. Така че, когато службата му приключва, решава да остане за по-дълго. Започва работа като одит мениджър за PwC България, но през 1998 г. кариерата му „прескача“ навън – 3 години е консултант в Ernst&Young в Лондон, след това 2 години изкарва в Париж като помощник на изпълнителния директор в германския индустриален холдинг Оtto Group.

В България се завръща през 2004 г., за да започне собствен бизнес. „Смятах, че ще има интересни възможности покрай разширяването на ЕС и факта, че България се придвижва към бизнес среда по западен образец“, казва той. Първата му компания е свързана с управление на документи – архивиране и сканиране. Успехът с дигитализацията му дава увереност и много скоро в сътрудничество с българина Филип Угринов, негов колега от PwC, същата година стартират компанията „Колпойнт Ню Юръп“, един от пионерите в индустрията с аутсорсинг услуги в страната. „Колпойнт Ню Юръп“ се разраства бързо – през 2017 г., когато е придобита изцяло от канадската технологична компания Telus, има 3500 служители.

След сделката с Telus Марсенак се насочва към коренно различен бизнес от този с колцентровете и отново създава компания в авангарда на своята индустрия – „Насекомо“. Нейният бизнес е производство на протеин, масла и други агропродукти от насекоми – в случая от ларвите на черната муха-войник (Hermetia illucens). Но освен развъждането на крилатите насекоми компанията му развива и собствени технологии за автоматизиране на процеса, които могат да помогнат за повишаване на ефективността на цялата индустрия.

„През 2017 г. потърсих нови предизвикателства и реших, че трябва да се заема с бизнес, свързан с устойчивостта“, обяснява Марсенак какво го е подтикнало да се насочи към тази област. Той разучава практиката на различни държави и открива зараждащата се индустрия с насекоми, в която Франция става лидер с производствени центрове, които набират десетки милиони евро капитал.

Липсват му научни познания и търси експерт, който да му помогне с проекта. Френският биолог Марк Болар, който междувременно се е установил в България, се оказва подходящият човек. Болар става партньор и водещ изследовател в „Насекомо“, която стартира през юни 2017 г. Сега компанията изгражда демонстрационен център край столичното село Лозен, по-късно планира да построи голям производствен комплекс в страната. Но има и пречки – проектът не се хареса на група хора от Лозен, които се страхуват от насекомите и организират протест срещу производството.

„Индустрията е нова и затова хората не я разбират напълно. Хората винаги се притесняват, когато един бизнес е свързан с животни, а отношението им към насекомите е направо фобийно“, смята Марсенак. Затова компанията му залага на откритата комуникация, обяснява какво прави и организира посещения в предприятието, за да видят хората с очите си, че производството е в затворено хале, оборудването е изолирано от външната среда, а въздухът, който излиза, преминава през озонираща система и UV филтри, за да не се отделя каквато и да е миризма.

Бъдещето на храната

Хранителната индустрия се опитва да намали въглеродния си отпечатък и да се справи със загубите. Числата са стряскащи – тя е „виновна“ за 24% от глобалните СО2 емисии, а между 30% и 40% от храната директно отиват в кошовете за боклук и така произвеждат допълнителни 8% от въглеродните емисии. Производството на протеини от насекоми решава много от проблемите – използва хранителните отпадъци, за да създаде висококачествени протеини, като потребява много по-малко ресурси, отколкото традиционното земеделие.

Но Марсенак не очаква протеинът от насекоми скоро да намери място на трапезата на европейците. „За използването му за човешка храна е рано – хората се гнусят от насекомите, а и самата продукция е малко“, казва той. Регулациите също са ограничаващи. В Европа за консумация като т.нар. нови храни (novel foods) са одобрени 5 насекоми – сред тях са брашненият червей (Tenebrio molitor) и домашният щурец (Acheta domesticus), но не за директно сервиране. Разрешава се протеиново брашно от тях да се използва като съставка в други продукти – протеинови барчета, протеинови смеси.

„В същото време в Азия, Южна Америка и Африка около 2 млрд. души консумират насекоми ежедневно, това е част от диетата им както за нас пиенето на мляко например“, дава пример Марсенак.

„Насекомо“ няма за цел да произвежда храна за хората. Продукцията ѝ е предназначена за фуражни смески за пилета , риба и свине,  както и за домашни любимци – кучета и котки. От милиони години всички животни са се хранили с насекоми, така че това е завръщане към природата им, казва Марсенак. При това много изследвания показват, че маслото от насекоми, добавено в хранителните смески, помага за засилване на имунитета им. Така фермерите може да не дават антибиотици на животните, които по веригата на храната се пренасят в хората и водят до антибиотична резистентност.

Успехът

Като една от причините за успеха на един бизнес Марсенак смята избора на подходящия момент (тайминг) – създаването на „Колпойнт Ню Юръп“ се радва на експоненциален растеж, защото заради кризата в Европа компаниите се стремят да намаляват разходите си и изнасят в държави с по-ниски разходи услугите си за обслужване на клиенти. „Изпълнението на проекта също е важно, както и изграждането на добър екип, да намериш точните хора, да ги мотивираш и да ги задържиш“, добавя той. Началото на „Колпойнт Ню Юръп“ е с 10 човека, но те работят усърдно и бързо привличат повече и повече клиенти. Но и след продажбата на Telus компанията се развива добре, което означава, че наложените през годините практики са валидни и до днес – сега хората в България са 5000, в Румъния има още 3000. „За бизнеса трябва да имаш и търпение – 13 години развивахме компанията, преди да я продадем. Не правиш бизнес за 6 месеца и го продаваш, не става така“, категоричен е Марсенак.

„Формулата за успеха е „упорита работа“, но ти трябва и малко късмет. Упоритата работа ти помага да намериш къде да инвестираш, да разбираш бизнеса, да го управляваш. Защото да си предприемач, не е работа от 9 до 17 часа, тя не спира. И по време на почивка трябва да работиш. Трудна работа. Трябва да си постоянен и никога да не се предаваш. Като маратон е. Не бързай, спазвай ритъма, постигай отправните точки и накрая стигаш до целта. Но отнема време“, казва французинът.

Средата

За България французинът казва, че харесва природата и особено много планините. „Лукс е да живееш в столицата и на 15 минути да имаш планина. Заради това живея в София“, отбелязва Марсенак. „Оценявам качеството на живот, което София ни предлага в сравнение с Париж и Франция. Да, градът ни има много проблеми, замърсен въздух, но като цяло балансът е добър. Чувствам се по-спокойно тук, отколкото в Париж“.

Марсенак определя повечето българи, които познава, като предприемчиви и трудолюбиви и отворени към културните различия. „В по-широк смисъл българите са европейци, споделяме общи ценности и етични норми“, обобщава той. Но смята, че от бизнес гледна точка политическата нестабилност не е добро нещо. „Казват, че хората получават политиците, които заслужават, но много държави са в това положение“, коментира французинът. Той смята, че решение на проблема с политическото безвремие е повече млади хора да проявяват заинтересованост към обществените процеси, да са по-активни и да участват в политическия дебат, а не само тези, които са пряко мотивирани да го правят.

За него е разочароващо, защото България изпуска много възможности – не вижда много нови чужди инвеститори да идват тук, а в същото време много хора напускат страната. Това е един порочен кръг, негативна спирала и трябва наистина да се промени нещо, категоричен е Марсенак.

Съветът му е България да мисли за бъдещето, а не за миналото. Да инвестира в иновации и в индустриите на бъдещето. Дава за пример новия институт по изкуствен интелект INSAIT, но смята, че трябва да има още десетки като него – в биологията, генетиката, което ще привлече много талантливи хора в страната. Ускорено трябва да се придвижим към е-правителството, но да имаме воля да го направим. „В момента се изразходват невероятни купища хартия, а хората губят времето си по опашки за всяка дреболия. Естония преди 20 години реши да дигитализира всичко и сега е сред най-богатите в Източна Европа. Това от своя страна намали и корупцията“, обяснява Марсенак.

Според него правителството може да е по-активно в привличането на чужди инвеститори, като им предлага субсидии, както правят другите страни. „Ако БМВ иска да направи фабрика и гледа България, Сърбия, Румъния или Турция, само България няма да даде субсидии. Всички други дават и бизнесът отива там, защото следва парите. Това не е подарък от правителството, а инвестиция. Може, например, в началото данъците да са намалени, но в дългосрочен план страната ще спечели“. За Марсенак ключово е и инвестирането в образованието, защото това е начин да се инвестира в бъдещето.

Французинът отбелязва, че България все още може да се похвали с успех, особено в ИТ и технологичната индустрия, които привличат инвестиции. Но това не е достатъчно, защото имиджът на страната извън региона за съжаление не е добър: „Когато говоря с инвеститори и им казвам, че бизнесът ми е базиран в България, първият им въпрос е: Защо? Хората не се чувстват много удобно да инвестират в България. Рискът е много по-нисък в Полша, Румъния, а възможностите там са по-добри.“

Макар пряко да не се е сблъсквал с корупция, признава, че понякога усеща как някои административни процеси вървят подозрително бавно, но за него като чужд инвеститор корупцията е нещо изключено. „Чакаме, до края на срока или докато стане ясно, че не плащаме извън регламентираните такси. Това е стратегията ни както сега, така и преди“, казва французинът.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!