Турската геополитическа спирала

Текстът е публикуван в бр. 2 (30) на сп. BGlobal

Димитър Гърдев

"Всичко което се развива, се стреми да заеме по-голям обем. С тази цел расте нагоре и се разстила в ширина. Комбинацията на тези два процеса води до развитие на формата във вид на спирала." Гьоте е не само велик поет, но и естествоизпитател, който мечтаел да създаде единно учение за света. Той забелязал тенденцията на спирално развитие на повечето природни форми и нарекъл спиралата "крива на живота". Спиралата се наблюдава във всичко от строежа на галактиките, движението на въздуха и водата, живата и неживата природа до формулата на живота - ДНК.

Странното е, но в политиката също се наблюдава това спираловидно движение, като обикновено играчите са поставени пред абсолютно идентични обстоятелства, но с разменени роли.

Възходът на Ердоган

Наблюдавайки кариерата на президента на Турция Реджеп Таип Ердоган неволно си спомних за спиралата в политиката. Неговата политическа кариера изгрява като кмет на Истанбул, спечелил изведнъж пред партиите, които имаха над 20 годишно доминиране. Събитията го изправиха пред предизвикателството да се справя с последствията от тогавашното голямо  разрушителното земетресение, отнело живота на над 35 000 души. В резултат на неговите усилия той излезе начело в предизборната борба за министър-председател, овладя огромната инфлация, прекара държавата през геополитическите земетръси на атентатите в САЩ от 11.09.2001 и установяващият се нов еднополюсен свят. Войните в Ирак, Либия, Сирия. Преживя преврат, промени конституцията и посоката на Турция от кемалисткия път към неосманизма и ислямизма. През 1999 г. той беше олицетворение на новото начало, визионерът за новия път, реформаторът на системата.

Тази година Спиралата го постави в същото положение, но с разменени роли. Сега той е на другия край в позицията на защитаващ собственото си 20-годишно статукво. Сегашните избори ще се проведат под знака на  честванията на 100-годишнината от създаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк и ще трябва да отговорят на един основен стратегически въпрос: Успешен ли беше европейският, про-западен път на Ататюрк за Турция и докъде доведе ревизионистката политика на Реджеп Таип Ердоган?

Тежка ситуация след 20 години на власт

Политическият фон сега, по странната ирония на Спиралата, е абсолютно същият. Турция е сполетяна от ужасно земетресение с огромни жертви и разрушения, а отговорността за справянето с него отново пада върху Ердоган. Инфлацията е в галопиращи размери, над 80% официално, в действителност може би е над 100%. Обществото е разделено, големите градове Анкара, Истанбул и Измир са спечелени от опозицията. Войната на Русия в Украйна постави въпроса за еднополюсния и многополюсния свят (също както на 11.09.2001 г.) и изисква стратегически правилни решения. Турция е въвлечена в няколко военни кампании едновременно - в Сирия, Либия, Северан Ирак и Азербайджан. Пречките пред европейското членство остават непреодолими.

По тези основни теми опозицията има кардинално противоположно виждане от президента. По законите на политическата спирала, Ердоган използва поуките от собствения си политически старт и веднага неутрализира основния си опозиционен конкурент, кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, чрез скалъпена присъда за изказани обидни думи срещу членовете на ЦИК. Турски съд осъди Имамоглу на две години и седем месеца затвор и му забрани да се занимава с политика. Причината за решението на съда е негова реч след  спечелването на местните избори през 2019 г., в която уж нарича избирателната комисия "идиоти". Преди точно 20 години самият Ердоган като кмет на Истанбул е лишен от поста си, забранено му е да заема политически постове и е хвърлен в затвора за четири месеца заради обвнинения в подбуждане на религиозна омраза – понеже е рецитирал  стихотворение на Зия Гьокалп в реч пред симпатизанти.

Назад към заветите на Ататюрк

Настоящата турска опозиция се обедини в коалиция с водач лидера на Народно-републиканската  партия (НРП) Кемал Калъчдароглу, като ясно даде знак каква ще е основната линия на противопоставяне, а именно светската държава на Ататюрк (Народно-републиканската  партия е основана от самия Мустафа Кемал) срещу политиката на Ердоган. Опозиционната коалиция представлява странна смес от традиционни политици като Калъчдароглу, нови лица като лидера на Партията на щастието Темел Карамоллаоглу, лидера на Демократическата партия Гюлтекин Уйсал, през вече участвали във властта - като председателката на "Добрата партия" Мерал Акшенер (бивш министър на вътрешните работи от квотата на Партията на националистическото действие, коалиционна на Партията на справедливостта и развитието), до откровени бивши съратници на президента Ердоган, като лидерът на Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу (бивш министър-председател) и лидерът на Партията за демокрация и напредък (ДЕВА) Али Бабаджан (бивш министър на финансите на Ердоган).

Това, което ги обединява е желанието да върнат държавното устройство от времето на Ататюрк, като възстановят парламентарното управление, а властта на президента, с право на един 7-годишен мандат, се свежда до представителни функции.

В предизборната програма от 240 страници са заложени 2300 цели. Сред тях са: парламентарна система с 3% изборен праг за представителство в парламента; политическа партия да може да бъде забранявана само с решение на парламента; сред мерките за борбата срещу корупцията са залегнали продажбата на част от президентските самолети; премахване на голяма част от президентските служби; връщане на контрабандно изнесените в чужбина активи; отмяна на канал Истанбул; отваряне на летище „Ататюрк“; отмяна на системата за защитени депозити във валута; премахване на Съвета за висше образование и автономия на университетите; връщане на президентството в стария дворец „Чанкая“, което при Ердоган бе настанено в новопостроения президентски комплекс. В документа партньорите обещават, че ще бъдат сключени споразумения за обратно приемане на мигрантите с държавите, които са източник на незаконна миграция, увеличаване на  броя и капацитета  на центровете за връщане, както и подписване на споразумение със Сирия.

Може би най-голямата промяна, която обещава опозицията е в сферата на външната политика. Не толкова афиширана предизборно, но съществена от геополитическа гледна точка промяна в ориентацията на страната към безусловна подкрепа на водача на еднополюсния свят - САЩ. Геополитическата обстановка, в която се развиваше политиката на президента Ердоган е заложена от едни събития, които няма как да не ни върнат 100 години назад и да очертаят за пореден път аксиомата за Спиралата в политиката.

Геополитически прозорец

Тогава събитията и играчите са същите,  като в сегашно време. В началото на 20 век  Великобритания, Франция, САЩ и Русия са преформатирали региона на Близкия Изток, Северна Африка и Кавказ за сметка и в ущърб на Турция. По силата на Лозанския договор от 1923 г. Турция губи Триполитания, Киренайка (днешна Либия), Леванта (днешна Сирия), нефтените полета на Мосул и Киркук в Ирак.

След век същите събития, повтарящи се в днешни дни накараха президента на Турция да види един геополитически прозорец, за да увеличи тежестта на своята държава и трайно да навлезе на териториите на Сирия, Ирак, Либия, Азербайджан, вече с военно присъствие. Отново, както тогава Ататюрк, Ердоган направи ситуативен съюз с Москв. И както тогава Фрунзе и Ворошилов предоставят оръжие на генерала на Ататюрк – Иньоню, срещу гръцкия лидер Венизелос, сега Ердоган закупи руските комплекси С-400. Ататюрк се възползва активно и от търговските отношения с държавата на болшевиките, която се е стремяла отново да излезе на геополитическата сцена след разпада на Руската империя, както сега се опитва Путин след разпада на Съветската.

В резултат на сближаването на Ердоган и Путин към момента Турция е вторият търговски партньор на Русия след Китай. В предложената от Путин газова сделка, президентът Ердоган видя сбъдването на неговата отколешна мечта да превърне Турция в газов хъб за Европа. Путин от своя страна видя възможност за директно заобикаляне на санкциите. Какво реално представлява това предложение? На практика руската страна удвоява капацитетите си по вече наличните газопроводи с Турция - "Син поток" и "Турски поток". Продава газ на директно договорени с Турция изгодни цени. Веднъж влезли, тези количества се смесват с такива от Азербайджан и Иран, нищожни по обем спрямо руските, но "миксирайки" произхода на газа,  Турция го продава вече като свой собствен на международни цени. Газът не може да попадне под санкции, защото изведнъж е "препран" и се явява турски продукт.

Възможностите за регулация от страна на ЕС са "нулеви", защото отсреща е Анкара, а не правителството в София. Ако не бяха толкова късогледи в  Брюксел, сега можеха да имат такъв хъб за Южна и Централна Европа, но базиран в България и с възможност за всички видове регулации. Сега ще си имат работа с Ердоган.

И за да завършим теорията за Спиралата в геополитиката, да обърнем  внимание на едно събитие, което ще окаже сериозно въздействие върху света. В Европа отново се води пълномащабна война, бойните действия са отново на територията на Украйна, Европа отново е обединена, но за да спазим правилото, че спиралата поставя страните в противоположните на предишните събития краища, сега Русия е в ролята на агресор. Турция отново е на кръстопът и се опитва да остане неутрална, но тази позиция много ще зависи от изборите на 14 май.

Сто години след създаването на съвременната турска държава и нация страната трябва да избира между европейския и про-западен път и неясните, но пълни с носталгичен заряд амбиции да си върне влиянието от времето на  османлиите и тяхната политическа доктрина - ислямизма. Тогава един реформистки генерал Мустафа Кемал паша загърби амбициите по миналото и видя възможността да се качи на Спиралата по възходящ път. Много държави, водени от носталгията, избраха тогава низходящата Спирала и потънаха в национални катастрофи - Германия, Унгария, Италия и нашата  България. 


Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!