Искаме почтеността, компетентността и образованието да станат ориентир на всеки българин

Господин Пирински, Вие сте сред инициаторите на инициативата „Граждани за България“. Какви хора обединява тя? Кое е Вашето гориво и какво искате да постигнете?

„Граждани за България“ обединява българи, академични преподаватели и специалисти, работещи в изявени университети и институции по света. Мисията ни е да мобилизираме ресурси, за да подпомогнем развитието на страната. Нашият портфейл от дейности включва поредица от семинари и експертни срещи. Също така помагаме на бизнес колежи в България да получат международна акредитация.

Идеята за тази организация се появи по време на протестите през 2020 година. Дадохме си сметка, че голяма част от българите в чужбина симпатизират на идеите и ценностите на протестиращите, искат да бъдат ангажирани с България, но не знаят как точно това може да стане.  Тогава решихме да поканим колеги да подкрепят идеите на протестиращите в едно отворено писмо. Голяма част от тях откликнаха.  Протестите отшумяха, но желанието на много от нас да бъдат свързани с България остана. Така стигнахме до идеята да регистрираме „Граждани за България“.

Виждате дейността си в три основни направления – обучение на гражданите; укрепване на върховенството на закона в България; формирането на култура и норми, необходими за независимото и устойчиво икономическо развитие на страната. Подобни ценности имат и други организации, политически партии. С какво Вашият продукт ще бъде по-различен и как планирате да влияете на процесите в страната?

Ние сме организация с идеална цел и по закон не се занимаваме с политическа дейност. Ценности като почтеност, компетентност и образование не са прерогатив на партии, напротив, те са основата на гражданското общество. Ние искаме тези ценности да станат ориентир на всеки българин, независимо къде се намира той или тя по света.Конкурс „Дракон“

„Граждани за България“ обявява конкурс за есе

Tема: Кой е драконът, който ни спира, и как да го победим?

Отворен е за: Ученици от гимназиалните класове (8 – 12 клас)

Обем: До 1500 думи

Краен срок за предаване на есетата: 9 март 2023 г.

Решението ще бъде обявено: На 5 май 2023 г.

Наградeн фонд: 15 000 лв.

Наградният фонд e осигурен от Борда на директорите на „Граждани за  България“.Това е открита покана към гимназистите да разсъждават върху темата – кои аспекти от нашата култура и възприятия за света пречат на развитието ни като нация и като личности.

Независима комисия ще определи носителите на първа (8000 лв.), втора (4000 лв.) и трета (3000 лв.) награда. Повече подробности на https://c4bg.org/dragon.Една определяща характеристика на нашата организация е, че тя черпи от опита на българската академична диаспора в световен мащаб. Eмиграцията обикновено се интерпретира като недостатък за България, но тя вероятно е най-ценният ѝ актив.

Вие събирате огромна експертност в различни области. Имате консултативен съвет, съвет на сътрудниците – каква ще е тяхната роля, в какво е тяхната сила?

Работим с български преподаватели от повече от 20 държави. Нашето основно предимство е, че сме разнообразни и независими. В нашия Управителен съвет имаме представители от САЩ, Англия, Колумбия и Италия. Искаме да въвлечем колкото се може повече успели българи в нашата дейност, но тези хора са доста заети. Затова ние им предлагаме възможността да се включат като консултанти или съветници. Това може да им спести време и да направи нашата инициатива по-привлекателна.

На кого разчитате в България, с кого ще работите? Как вашите идеи ще стигат до хората, институциите, компаниите?

Разчитаме на всички българи да ни съдействат като симпатизанти, съмишленици и доброволци.  Имаме представители в София и се надяваме скоро да имаме и в други части на България. Работим с преподаватели и администратори от редица български университети.  Бихме работили с всяка фирма или неправителствена организация, която симпатизира на нашата мисия.

Вашият първи проект е свързан с гражданското образование. Защо той е толкова важен за Вас, какво искате да се случи?

Стигнали сме до заключението, че чувството за гражданство и гражданското образование са изключително важни за националното развитие на една държава. Всичко останало следва от това – политическата стабилност, икономическото развитие, качеството на живот. 

Чувството за гражданство обаче не е нещо вродено, то се възпитава. До това заключение стигнах миналото лято, когато посетих една от водещите банки на Япония. Бях удивен от изключителната чистота на Токио. Когато попитах моите колеги там на какво се дължи това, че най-големият град в света е вероятно и най-чистият, те ми дадоха един изненадващ отговор. Според тях училището ги е научило на това да уважават и поддържат чистотата. Децата във всяко училище в Япония, всеки ден, отделят 15 минути, за да почистват училището си. И това е факторът, който е възпитал във всеки японец навика да поддържа чистота около себе си. 

Тогава си дадох сметка, че един народ има свободата да се самоопределя и да възпитава ценности в своите граждани. И образователната система е една важна част от този процес.

Как изглежда България отвън, има ли основания за оптимизъм?

Ние сме 100% оптимисти за бъдещето на България. Това ни мотивира да развиваме нашата дейност. Но ако трябва да бъдем откровени, в момента България не изглежда особено добре отвън. Всяка втора новина за страната започва с думите „България, най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз....“. Това звучи ужасно. Но то не отразява адекватно нашия потенциал като хора и като народ. Нека да го променим.

Какво трябва да се случи, за да можете Вие като лидер на инициативата „Граждани за България“ да си кажете „Успяхме“?

Добър въпрос. Хората и организациите могат лесно да загубят ориентир. Засега не сме разработили формални мерки, които да оценяват нашата успеваемост.  Но може да придобиете представа от нашия уебсайт за това как приблизително виждаме успеха:

„Ние си представяме България като страна, която се нарежда сред най-добрите по социално-икономически показатели. Страна със солидни институции, предприемчиви и социално ангажирани граждани и значителен принос към световната цивилизация“.

Има ли по-пряк път към бъдещето на България, кой е той и как можем да тръгнем по него?

Да, има, но той минава през гражданството. Това е нещо, което не можем да заобиколим. След като то вече е факт, ние можем да търсим преки пътища. Можем да си спестим много от дейностите, които няма да са фактор в бъдеще – например мръсните технологии, погрешната индустриализация. Това са неща, които може да заобиколим. 

                                   
                                          Инициаторите на „Граждани за България“

Христо Пирински е професор в департамента по бизнес на University of Central Florida и е директор на финтех програмата към университета.Преди това е бил финансов икономист в Американската комисия по ценните книжа и борсите във Вашингтон (SEC), както и преподавател в Тексаския A&M University, Rutgers University и университета „Джордж Вашингтон“. Научните му интереси са в областта на корпоративните финанси, инвестиционния анализ и иновациите. В изследванията си също така изучава влиянието на културата и институциите върху икономическото поведение на гражданите и фирмите. Израсъл е в Ловеч, където завършва немската езикова гимназия. Приет е за студент към Факултета по математика и информатика в СУ “Св. Климент Охридски“ с максимален бал, където специализира теория на вероятностите и математическа статистика. След това защитава докторат по финанси от Ohio State University. Живее в САЩ от 1996 г. Той е лидер на инициативата „Граждани за България“.
Венета Андонова е декан и доцент по бизнес стратегии и предприемачество в катедрата по мениджмънт на Universidad de los Andes, Колумбия. Има докторска степен от университета Pompeu Fabra, Испания. Проучванията и са в сферата на икономиката и мениджмънта, с акцент върху развиващите се икономики. Публикувани са в престижни издания като Journal of Development Economics, Journal of Development Studies, Journal of Business Research, Entrepreneurship Theory and Practice, Telecommunications Policy, Management Research. Работата и` в областта на мултинационалните компании в Латинска Америка и бизнес средата в региона са събрани в книгата и` Multilatinas: Strategies for internationalization. Най-новата и` книга е Entrepreneurial ecosystems in unexpected places и е за предприемачеството, предприемаческите екосистеми и новите бизнеси. Ментор на предприемачи, води университетски курсове по предприемачество.

Емилия Занкина е вице-ректор по международната дейност на Темпъл, декан на Римския филиал на университета и доцент по политически науки. Под нейно ръководство кампусът получава световно признание заради добрите си практики в образованието и качеството на международните си програми. Била е вицепрезидент по академични въпроси на Американския университет в Благоевград, помощник-директор на Центъра за руски и източноевропейски науки в Питсбъргския университет и управляващ директор на катедрата по Източноевропейска политика и общественост в университета. Доктор по международни отношения и магистър по източноевропейски науки от Питсбъргския университет. Проучванията и` разглеждат навлизането на демокрацията и промяната на елита в Източна Европа, популизма, реформите в държавните администрации и политическото представляване на половете. Член е на изпълнителния съвет на университета Темпъл, както и на неправителствената Международна асоциация на Филаделфия.

Иван М. Манев е професор по мениджмънт в Университета на Мейн в Ороно, САЩ. Завършва английската гимназия в Пловдив (с пълно отличие) и международни икономически отношения (със златен медал) в тогавашния Висш икономически институт в София. От 1990 г. живее в САЩ. Завършва с пълни стипендии магистратура по бизнес администрация (МВА) в Университета на Минесота в Дулут и докторат (Ph.D.) по мениджмънт в Бостън Колидж. От 1997 г. преподава организационно поведение, международен бизнес и стратегическо управление в Университета на Мейн. Автор е на над 100 статии и доклади за социални мрежи, лидерство в различни култури и предприемачество в посткомунистическите страни. Публикувал е в много от водещите научни списания по мениджмънт. От 2010 до 2017 г. е декан на колежа по бизнес в Университета на Мейн, а от 2014 до 2019 г. е председател на настоятелството на Американския университет в България.

Любомир Литов  е роден в Плевен, завършва с отличие математическата гимназия „Гео Милев“ в града през 1993 г. Едновременно учи международни икономически отношения (с преподаване на английски и немски), международни отношения (с френски и испански) и счетоводство и контрол в УНСС. През последната година на следването и през следващите две години работи като инвестиционен банкер в Bank Austria Creditanstalt AG (банката, през която минават продажбите на „Нефтохим“ на „Лукойл“ и на „Соди Девня“ на „Солвей“). След работата в банката записва право в Нов български университет, което прекъсва, тъй като започва докторантска програма по икономика и финанси в Нюйоркския университет в САЩ. Оттогава е член на Финансовия факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Факултета по финанси и право на университета на Аризона. Заема поименната катедра по финанси, дарена от Дейвид М. Мофет на университета на Оклахома.  

Стенли Гьошев е директор на магистърската програма по финанси и мениджмънт в University of Exeter Business School. Магистър по математика от СУ „Св. Климент Охридски“, от Университета на Мейн и от Университета Дрексел. Доктор е по финанси от Университета Дрексел. През 2013 г. е избран за един от 25-те професори по бизнес на света, за годината, на The Economist Intelligence Unit. Старши сътрудник на Академията за висше образование на Негово Величество (Великобритания). Член на съвета за икономически анализи към Министерски съвет на Република България. През 2019 г. печели грант на Института Алън Тюринг за “Откриване на аномалии в ДДС мрежата” в България. Участвал е в бордове на директори на финансови и технологични компании в САЩ, Британските Вирджински острови, Великобритания, Нидерландия и България. Преподавал е в топуниверситети в Бостън, Филаделфия, Уилямсбърг и Екзитър. Има публикувани патент и серия научни статии за България.