Текстът е публикуван в специалното издание на BGLOBAL "ЖЕНИТЕ В БИЗНЕСА А КЛАСА".Ирина Бокова е родена на 12 юли 1952 г. в София. Завършила е Московския държавен институт за международни отношения, специализирала е в Мерилендския университет и във Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“, Харвард. Два пъти е избирана за депутат, посланик на Република България във Франция 2005 – 2009 г. Избрана за генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г. и преизбрана през 2013 г. Като генерален директор участва активно в изработването на Дневния ред на ООН за устойчиво развитие 2030. Проявява особена активност в защита на културното наследство по време на конфликтите в Мали, Сирия и Ирак и в приемането на поредица от резолюции на Съвета за сигурност на ООН, подчертаващи връзката между опазването на културното наследство и мира и сигурността.Ирина Бокова има държавни награди от повече от 40 страни в света и е почетен доктор на водещи университети като Кингс Колидж, Лондон, Единбургския университет, Великобритания, Университет Париж-Сакле, Франция, Бостънския университет, САЩ, Университета Тонджи, Шанхай, Китай, Московския държавен университет. През 2016 г. „Форбс“ я включва в списъка на най-влиятелните жени в света, а през 2020 г. Ирина Бокова е избрана за почетен член на Американската академия за изкуство и наука.В момента е член на Управителния съвет на Университета на мира на ООН, на Управителния съвет на фондацията „Бан Ки Мун“, преподавател в Университета в Женева по въпросите на устойчивото развитие, преподавател по културна дипломация в Института по международни отношения, Париж.Гoспожо Бокова, Вие пътувате до различни краища по света, срещате се с лидери от културата, политиката, бизнеса. Променя ли се участието на жените в решаването на проблемите на модерния свят? Как жените променят този свят?
Наистина пътувам много. И като генерален директор на ЮНЕСКО, и сега. Определено има промяна – участието на жените в политиката, бизнеса, науката и всички други сфери е необратимо. Светът има нужда от техния талант, енергия и ангажираност. Но този процес е бавен и не е такъв, какъвто искаме да бъде.
В същото време с пандемията от Covid-19 има връщане назад. Милиони момичета вероятно няма да влязат отново в училище по най-различни причини.
Участието на жените и тяхното равноправие е процес, който трябва непрекъснато да се следи. Прогресът е очевиден, промяната също. Но това не означава, че равноправието на жените ще се случи без особени усилия. Преди две години на Световния икономически форум в Давос бе представено изследване за равното заплащане на труда на мъжете и жените. Видя се, че при сегашните тенденции на решаване на този въпрос светът ще има нужда от 200 години, за да постигне равноправие. Очевидно този темп е неприемлив и се изисква много по-различен подход.
Вие на два пъти бяхте номинирана и много категорично бяхте избрана за генерален директор на ЮНЕСКО – през 2009 и 2013 г. Кои Ваши лични качества Ви помогнаха да спечелите и да ръководите успешно тази най-голяма културна организация в света?На първо място, трябва да кажа, че когато ме избраха първия път, през цялото време имах подкрепата на държавата. Направих кампания, в която показах откъде идвам, че съм българка, каква страна и култура представлявам, каква древна история имаме. В голяма степен това, което ми помогна, беше моят опит на дипломат, търпението ми, познаването на историята на международните отношения, историята на регионите и защо възникват конфликти. Дълбоката ми убеденост, че всеки трябва да бъде уважаван и че в световното културно пространство няма големи и малки държави и големи и малки култури. Помогна и убедеността ми в значението на ЮНЕСКО. Това е първата агенция към Организацията на обединените нации, създадена след трагедията на Втората световна война с цел най-вече да работи за установяване на мира. Това е и първият параграф в конституцията на ЮНЕСКО. Тъй като войните възникват в умовете на хората, там трябва да се изгражда и мирът – върху основата на сътрудничеството в областта на образованието, културата, науката. Тази моя дълбока убеденост беше важна за спечелването на изборите и за ръководенето на организацията.
Кога най-много сте се гордели, че сте българка?Много пъти съм се гордяла, че съм българка. Като генерален директор на ЮНЕСКО пътувах много и се случваше често, независимо че представлявам организацията, да ме посрещнат с българския химн. На много места са ми показвали колко много знаят за България и за културата ни. Това винаги ми е било много приятно.
Но може би се почувствах най-горда, когато ме избраха за първи път за генерален директор на ЮНЕСКО, защото това дойде след важна, интензивна и трудна кампания. В началото беше нормално да има съмнения и недоверие, че малка България може да оглави тази голяма международна организация. И когато ме избраха, на церемонията, на която поех ръководството, започнах изказването си с разказ за България и какво представлява тя за мен. Почти във всяко слово после на страните членки, които ме поздравяваха, се посочваше, че съм от България. Тогава изпитвах особена гордост.
Кои са успехите, с които най-много се гордеете?Когато бях генерален директор, лансирах много идеи, свързани с равноправието на жените, с достъпа им до образование и работа. С генералния секретар на ООН имахме инициативи в областта на образованието и науката.
Но може би това, което в особена степен остави отпечатък върху моя мандат, бяха трагичните събития, при които екстремисти разрушиха културни и исторически ценности в Мали, в Сирия, в Ирак. Спомням си Мавзолеите в Тимбукту, които имаха хилядолетна история, символизираха идентичността на този народ като кръстопът на различни култури и търговски стокообмен. Също така в Сирия и в Ирак, люлката на човешката цивилизация. Разрушаването на Палмира, Хатра и много храмове от различни култури. Това изискваше друг подход от мен и от ЮНЕСКО – да убедим политиците и общественото мнение, че унищожаването на исторически ценности не просто е нарушение на международното право, а е военно престъпление. Стъпвайки на международното право и конвенциите, убедихме Съвета за сигурност, че разрушаването на културните ценности е свързано с мира и сигурността. Това беше периодът, когато се прие историческа резолюция на Съвета за сигурност – 23/47 от март 2017 г. Това е единствената резолюция на Съвета за сигурност, посветена изцяло на връзката между опазването на културното наследство, мира и сигурността. Имаше поредица и от други решения и резолюции на Съвета за сигурност срещу незаконния трафик на културни и исторически ценности. Започнахме сериозно сътрудничество между ЮНЕСКО и Интерпол в тази област.
Светът става все по-несигурен, как културата може да играе още по-важна роля в укрепването на доверието между различните държави?Културата има огромна роля, тя е в основата на идентичността на всеки народ, общност, на всеки един от нас. Тази идентичност не е въпрос само на миналото и на историята, но е въпрос и на бъдещето. Списъкът на ЮНЕСКО, който съдържа повече от 1000 паметника на културата и природата, е отворена книга на разнообразието на човечеството. И фактът, че в момента знаем достатъчно за културата благодарение на този списък, показва, че ние сме свързани един с друг, свързани сме с народи и общества, които са далеч от нас. Показва, че би трябвало да се уважаваме взаимно, и това е смисълът на опазването на културното наследство.
В момента чета един курс по културна дипломация в Института по международни отношения „Сианс По“ в Париж и виждам с какъв огромен интерес младите хора се отнасят към въпросите на културното сътрудничество. Знаем, че в много моменти, когато съществува напрежение или недоверие, един от начините то да се намали е чрез културния обмен. Много често на основата на културната неграмотност и съществуването на стереотипи се появяват и конфликти. Затова мисля, че културата е в основата да се създава едно по-голямо доверие. Разбира се, тя не решава проблемите на мира, не преодолява конфликтите. Но без нея, без познаването и уважаването на идентичността не може да има траен мир. И това го видяхме в много конфликти.
Смятате ли, че България може да заеме по-важно място в света и как може да се случи това?Разбира се, че България може да заеме по-важно място – и с културата си, и с древната си цивилизация. България е място на кръстопът и винаги сме били част от културния обмен. И не говоря само за това, че едно от най-старите находища на златни предмети е открито тук или че сме неизчерпаем източник на археология. ЮНЕСКО е организация, която ми даде възможност да извлека опит в областта на образованието, иновациите и вярвам, че трябва да инвестираме много повече в образованието, в модерните технологии, в таланта. Ние нямаме природни ресурси, но винаги съм смятала, че неизчерпаемият източник на енергия в света е човешкият талант. И България трябва да инвестира повече в него.
Вие сте пример за много жени, какво казвате на българките, които искат да приличат на Вас – кое е най-важното, за да имат успешен път, независимо в коя област се развиват?Най-вече човек трябва да вярва в себе си и в своите възможности. Мисля, че първият ми избор за генерален директор на ЮНЕСКО беше постигнат заради подкрепата на държавата, но и защото вярвах в себе си. Спомням си за един случай, след като ме избраха. Бях във френската телевизия TV5 и докато седях в гримьорната, един от известните журналисти дойде при мен. И с много симпатия и уважение ме попита: „Г-жо генерален директор, между кой и кой от петте тура Вие всъщност повярвахте, че може да бъдете избрана?“. Аз се обърнах и му казах: „Повярвах преди една година“. Той се засмя. Знаех, че може и да не бъда избрана. Имаше много ходове, преструктурирания и прегрупирания на държави и интереси, но ако нямах тази вяра в себе си, сигурно нямаше да мога да го постигна. Така че най-важното е човек да вярва в себе си.
В какво трябва да възпитаваме децата си и следващото поколение, за да може светът да се развива и планетата да стане по-добро място за живеене?Много труден въпрос. Мисля, че децата трябва да се възпитават в ценности. В днешния ден образованието дава изключително много възможности, но то не е това, което бе за моето поколение. Ние загубихме като че ли пътя към ценностите на солидарността, емпатията, уважението между поколения, култури, различни виждания. Мисля, че едно от важните неща, в които трябва да възпитаваме децата ни, са ценности и етика. Те трябва да се върнат и в образованието, и в нашите взаимоотношения, защото липсват.
Вярвате ли, че идват по-добри времена?По принцип съм оптимистка и смятам, че това, което предстои, е по-добро и по-хубаво. Познавам трудностите, виждам и връщането назад в определени области или че процесите не са праволинейни. Но това не означава, че не трябва да се стремим напред. Човек трябва да живее с малко идеализъм, да си поставя по-високи цели. Може да са по-трудно достижими, но да очертават нещо позитивно и по-светло. Трябва да се стремим към това, иначе ще се загуби смисълът от онова, което правим.
С какво се занимавате в момента, кои са каузите, на които служите?Когато напусках ЮНЕСКО, много от тогавашните посланици и приятели ме попитаха с какво ще се занимавам. Моят отговор винаги е бил, че ще опитвам да защитавам каузи. В момента преподавам в два университета и може би това е най-интересното ми занимание. В Университета в Женева преподавам по въпросите на културата и образованието, свързани с устойчивото развитие. В Париж – културна дипломация. Членувам в управителни и консултативни съвети на много неправителствени организации, сред които на Университета на Мира на ООН в Коста Рика, в Световния хуманитарен форум и други. Работата със студенти ми отнема най-много време, но е и най-интересната. Позволява ми да общувам с тях не само по време на занятията. Във връзка съм и с много от някогашните ми студенти, които вече са завършили, но продължават да ме търсят за съвети и това много ме радва.
Какво бихте пожелали на нашите читателки, успешни жени в бизнеса?Бих пожелала да запазят увереността в своите способности и настойчивостта си. Неотдавна участвах в една конференция и там бе представено много интересно изследване за жените в бизнеса в България, изготвено от агенция „Тренд“. Освен многото позитивни тенденции ясно се виждаше и какви са трудностите, свързани със стереотипите и старите нагласи. В България жените са равноправни и в политиката, и в бизнеса. Нямаме институционални, правни или други трудности, които да се преодоляват. Но все пак стереотипите съществуват и преодоляването им е важен въпрос, ако жените искат да се утвърдят в бизнеса. Това, което остава като глобална тенденция, е, че имат малък дял в управителни съвети на големите компании. Жените в България са много добре представени в науката. Но в иновациите и новите технологии трябва да заемат по-значимо място.
.jpg)
