Всеки добросъвестен предприемач трябва да има втори шанс след фалит

Текстът е публикуван в бр. 19 на сп. Business Global.

Надежда Йорданова е избрана от 47-ото Народно събрание за министър на правосъдието заедно с целия състав на кабинета на премиера Кирил Петков на 13 декември 2021 г. Завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е английско търговско право в The University of Law, Лондон. От 2007 г. е вписана в адвокатската колегия в Разград. Експерт е в областта на административното и търговското право, изпълнение и решаване на спорове при изпълнение на проекти, финансирани със средства на ЕС и други международни организации. Била е народен представител в 45-ото и в 46-ото Народно събрание и зам.-председател на правната комисия в двата парламента. В 46-ото оглавява т.нар. комисия „Магнитски“. От 2014 г. до 2015 г. е началник на кабинета на министъра на правосъдието Христо Иванов. Работила е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където започва като експерт и достига до началник на дирекция „Правна”. Професионалния си път започва като секретар на Общинската избирателна комисия в Кубрат през 1995 г.

Преодоляването на тежките дефицити на законност у нас непременно ли е свързано с промени в конституцията, или можем да го  постигнем и на по-ниски нива, госпожо Йорданова?

Моята цел е в България да имаме правосъдие, в което всеки има доверие. Това означава законът да бъде добър и да бъде прилаган еднакво към всеки – независимо от социалния му статус, образование или дори връзки с властта. Означава съдебни институции, които работят ефективно и прозрачно. Да имаме справедливост, означава още да имаме прокуратура, която разследва ефективно и повдига обвинения в съда по най-добрия начин, защото без качествени обвинителни актове не можем да стигнем и до влезли в сила присъди. Означава още бързо и качествено гражданско и административно правораздаване, защото наказателните дела са само част от общата правосъдна система и усещането за справедливост. За да се случи всичко това, са необходими много мерки – както законодателни, така и организационни. Не за всяка мярка е необходимо конституционно изменение. За част от наболелите, дългогодишни проблеми обаче трайните решения минават през конституцията. Един от тези примери е статутът на главния прокурор и неговата демократична отчетност,  изискванията за прозрачна работа и за ефективно търсене на отговорност, когато той е нарушил закона. Има и други въпроси, които е добре да бъдат решени на конституционно ниво. Но дори да няма изменения на конституцията, настоящият законодател може да свърши много неща. 

Но изглежда, скорошни изменения на конституцията не можем да очакваме, защото специално създадената за целта парламентарна  комисия за промени в конституцията е блокирана и не е провела дори едно заседание. 

Аз все още не съм загубила надежда, продължавам да вярвам, че партиите в парламента ще намерят път към диалога, включително по конституционните изменения. Нека припомня, че тази година Народното събрание трябва поне на два пъти да постигне мнозинство от две трети по два важни въпроса – избора на инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет и избора на членове на ВСС от парламентарната квота. От това ще зависи как ще работи съдебната власт и как ще се гарантира независимостта ѝ, т.е. независимостта на съдиите и прокурорите, както и сработването на ефективни механизми за търсене на дисциплинарна отговорност при нарушаване на закона и при неспазване на високите етични норми, заложени в Етичния кодекс на българските магистрати. Това са част от най-важните инструменти, с които да се изчистят гнилите ябълки в българската съдебна система, както отдавна стана популярен този израз. Така че народните представители не могат да се скрият от своята отговорност и трябва да намерят пътя към един задълбочен и отговорен дебат и да направят отговорен избор. Настоявам и ще направя всичко възможно да не се приложи известната ни практика от миналото да се следва квотният принцип, а не професионалните качества на кандидатите. 

Две са възможностите тази година за раздяла с главния прокурор Иван Гешев – той да бъде отстранен сега, по повдигнатата от Вас процедура, или наесен, при подновяването състава на ВСС. Какви са шансовете за успех?

Има и трета възможност – за въвеждане на законово ниво на ефективен механизъм за разследване и търсене на отговорност от главния прокурор –  мярка, предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост. Настоящото правителство предложи, за разлика от предходното, амбициозни мерки в тази посока. Сега тази част от плана се оценява много високо в Брюксел.

Каква е технологията за въвеждането на този механизъм?

На първо място са необходими законови изменения – в Закона за съдебната власт и в Наказателнопроцесуалния кодекс. Необходими са и мерки за по-ефективно разследване в цялост. В Министерството на правосъдието е създадена работна група и тя работи по конкретните законови промени. Целта е до лятната ваканция на парламента те да са изработени и внесени в Народното събрание. План-графикът за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост предвижда тези мерки да са част от действащото ни законодателство от началото на 2023 г. Това означава, че най-късно през есента те трябва да се обсъждат и гласуват в пленарна зала. 

Ако се върнем на конституцията, какви други промени, извън отнасящите се до съдебната власт, са необходими?

На първо място, трябва да въведем правото на конституционна жалба, за да се разшири входът към Конституционния съд (КС) за гражданите. Има редица случаи, в които граждани водят с години съдебни битки, за да стигнат до Върховния касационен съд, където се оказва, че законът противоречи на конституцията, и чак тогава въпросът може да бъде отнесен до КС. Това трябва да може да става на много по-ранен етап и освен омбудсманът, и самите граждани да могат да оспорват закони пред КС. Разбира се, при много ясни критерии, за да не затрудни работата на съда, каквато опасност има при недобро законодателно решение. 

Друга промяна би била свързана с осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Една група случаи е относно лицата, поставени под запрещение. 

Но недостатъците на българската съдебна система не са ли главно в прилагането на правото, а не толкова на „дупки“ в основния и в други закони?

Конституцията на Република България съдържа основните ценности, които гарантират функционирането на едно демократично общество. В нея добре са разписани човешките права и основните свободи. Нашият проблем е доброто им провеждане в законодателството и най-вече – в спазването им. В много от случаите, включително и в осъдителните решения на ЕСПЧ, става въпрос за това как прилагаме на практика правилата. Неотдавна имах среща с депутати от Европейския парламент, които са от различни държави и от различни политически семейства, и много ясно разбрах какво е усещането им за България –  че на хартия нещата у нас изглеждат много добре, но действителността е коренно различна. 

Като министър вероятно вече имате представа кое най-много пречи на бизнеса като законодателство и административни процедури. Какво трябва да се направи най-напред за подобряване на бизнес климата?

Трудно мога да направя класация кое е най-важно и кое по-маловажно. Но съм напълно наясно, че бизнесът има нужда от правна сигурност и от добре работеща съдебна система. Нуждае се от предвидимо законодателство – да няма изменения в 12 без 5 и норми с обратна сила. В нашето министерство работим по множество конкретни теми. Една от големите ни теми е промяната на нормативната рамка на несъстоятелността, така че производството по несъстоятелност да стане по-бързо и с по-ясни правила. Важно е също и правото на втори шанс – особено в условия на криза или когато искаме да насърчаваме иновативния бизнес. А иновациите често са свързани с рискове – в едни случаи иновацията сработва веднага, но в други – не, и по една или друга причина няма ефективност на тази стопанска инициатива. Ако твоята компания бъде обявена в несъстоятелност, законодателството ти поставя редица пречки, които спъват развитието ти. Трябва, когато си паднал, да можеш да се изправиш и да продължиш с друга инициатива, да опиташ отново. Сегашната регламентация изключително забавя търговския ритъм, спъва търговския оборот, обезсърчава предприемачите. Скоро ще приключим законопроекта и ще го представим за обществено обсъждане. (Още по темата на стр. 62)

Промените прицелени ли са към компании според големината им или според бранша?

Не, става въпрос за всички. Дадох примера с иновациите, защото там най-ярко се вижда как сегашната уредба пречи, но тя е пречка за всеки бизнес. Има редица случаи, в които си добросъвестен и си направил всичко възможно компанията да работи добре, но нещо непредвидено се случва и тя фалира.

Това отлагане на фалита ли е?

Не, става дума за две групи мерки. Едната цели несъстоятелността да се случва по-бързо, докато сега процедурата може да отнеме твърде много време. Освен това трябва да има възможност, след като е приключила несъстоятелността, да можеш да започнеш нов бизнес. Сега, ако си бил част от компания, обявена в несъстоятелност, има пречки да започнеш нов бизнес, дори с нова компания с ново име.

Т.е. преминалите през фалит ще могат да изчистят досието си, така да се каже?

Да. Аз, ако съм член на съвет на директорите на компания, обявена в несъстоятелност, после не мога да създам друго дружество – забранено е. До голяма степен ще премахнем тези ограничения. Но трябва да подхождаме внимателно – има и редица случаи на умишлен фалит. Трябва да отграничим добросъвестните от недобросъвестните предприемачи. 

Наричате го втори шанс. А трети, четвърти – да не създадем фалиращи рецидивисти?

Затова е важно да се направи балансът, за да не може недобросъвестните да се възползват. 

Ще съберете ли подкрепа за тези промени от различните партии в парламента?

Подобряването на рамката за несъстоятелността е част от управленското ни споразумение. Убедена съм, че ще намеря подкрепа, защото тези въпроси отдавна ги дискутираме. Целта е до юни да вкараме промените в Народното събрание. 

Има ли модел на тази рамка в други страни, от който да се водите?

В много от страните в ЕС чак такива тежки рестрикции като у нас няма. Но самата практика – трупащите се кризи, иновативният бизнес като относително ново явление, ни налагат да извършим такива промени. 

Друг проблем, който поставя бизнесът, е, че юристите, които излизат от университетите, нямат практически умения. С новата наредба за минималните изисквания за придобиване на висше образование по право се надяваме да започнем да преодоляваме този дефицит. Дори самите студенти при срещите ми с тях се оплакват, че са подковани с теоретични знания, но са без почти никаква практическа подготовка.

Признават и публично, че не могат да напишат една молба до съда.

Масово не могат да напишат молба до съда или договор. Изобщо нямат умението да пишат правни текстове. За съжаление, българското образование не подготвя студентите как да защитават правна теза, писмено и устно. За съжаление, в XXI век българските студенти по право все още възпроизвеждат наученото, възпроизвеждат текст от учебник, вместо да аргументират и защитават собствени тези.