Лека нощ, гора!

Преди години Сънчо от „Лека нощ, деца!” се спускаше със ски между борчетата, докато накрая катастрофира в едно дръвче. Днес в ролята на Сънчо аниматори са ГЕРБ и Патриотите. Ще строят ски писти, лифтове и влекове, а дръвчетата ще са само на рисунка.

Ще има сеч за прокарването на пистите и за празните просеки под лифтовете и влековете, но в регистрите и в отчетите пред Еврокомисията всичко ще е гора.

„Сечеш я, а не намалява.” Такова бъдеще за българската гора е заложено в поправки в Закона за горите, внесени на 9 февруари от депутати от „Обединени патриоти” и ГЕРБ. В тях се предлага занапред ски писти, лифтове, влекове и техни станции да се изграждат, без да се променя статутът на земята и без теренът да се изключва от националния горски фонд. От това виртуално-реално положение обаче направо ще потече рогът на изобилието за предприемачите в зимния туризъм. Съвсем не скромно, а напротив, доста щедро, държавата ще им опрости две такси. Първата се начислява за това, че гората под лифтовете се превръща в строителна площадка и се сменя статутът на терена. Тя е между 1000 и 2000 лв. за декар, в зависимост от местоположението, растителните видове, които ще се унищожат и пр. Втората такса е за т.нар. компенсаторно залесяване, т.е. инвеститорът плаща на хазната, защото е унищожил част от националното богатство, и тези пари трябва да отидат за ново залесяване.

Съвсем отделен въпрос е, че властта вече се олива с подобен тип подаръци. Сегашните преференции за лифтове и влекове идват едва 10 дни след като президентът Радев наложи вето върху удължаването, и то безплатно, на строителния статут на 2000 имота край морето и още 13 000 във вътрешността на страната.

Окрилени от девиза „Сечеш я, но не намалява”, депутатите от управляващата коалиция се оказаха и тотално изгубени в законодателните си аргументи. В мотивите си вносителите посочват, че са необходими „неотложни законодателни мерки” за премахване на „неравноправното третиране” на сходни дейности. И дават за пример изграждането на стълбове за електропроводи, при което не се изисква смяна на статута на терена и той си остава гора. Само че, между електрическите стълбове не се прави просека и дърветата остават. Те виждат неравноправно третиране и при нефтопроводи, газопроводи и топлопроводи, които също прекосяват горски територии, без обаче да се сменя статутът на земите в терен с право на строеж. Тези съоръжения обаче „не катерят” планините, а и по-голямата част от тях са обекти с национално значение, от които зависи задоволяването на основни нужди на населението, а не бизнес интереси.

Всъщност кучето е заровено още по-надълбоко. Поправките не се правят само за да бъдат спестени такси за писти, лифтове и влекове. Неволно, ама не чак дотам, именно тези текстове ще позволят порочните горски замени, направени по времето на тройната коалиция на принципа „кон за кокошка”, най-накрая да започнат да носят пари на новите частни собственици на имотите. Тези масиви стояха замразени от идването на власт на кабинета “Борисов-1”, който наложи мораториум върху смяната на статута на взетите със замени гори и не всички успяха да получат права за строежи. Сега ден година ще храни – по тези терени ще могат да никнат писти, лифтове и влекове и най-накрая собствениците им ще спечелят. „Напълно ще е възможно това да е една от целите на поправките. На практика заменките пак влизат в обращение като инвестиционни имоти, поне за прокарване върху тях на писти и лифтове. Законът ще е спазен и на терените няма да им е променено предназначението. Ще ви напомня, че масивите в Пирин, взети от фирми на Христо Ковачки, са разположени по дължина и са точно подходящи за ски писта. Остава само да се изсекат дърветата от тях”, каза за „Икономист” бившият шеф на природен парк Витоша Тома Белев.

Заменките обаче вече са позабравена тема. Въпреки че след мораториума България призна пред Брюксел, че с тях е извършила неправомерна държавна помощ. Еврокомисията очаква сделките или да бъдат развалени, или за терените да бъде доплатено от новите им собственици. Но не и да се превръщат в инструмент за още печалби по схемата „гора на хартия”.

Текстът е публикуван в брой 7/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.