Фалшива регулация на фалшиви новини

Закриването на сайтове ще ни нареди до държави като Турция и Китай, а спирането на рекламата за тях е частично решение

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 16 November 2018 14:59 >
Фалшива регулация на фалшиви новини
Заявка: Министър Лиляна Павлова се обяви за регулации срещу фалшивите новини на конференция, една от организаторките, на която бе Гергана Паси
Седем месеца преди евроизборите ВМРО и ГЕРБ решиха, че могат да започнат дискусия за законодателни промени, които да осветят собствениците на сайтове, които произвеждат фалшиви новини, и да ги закриват.

Конкретната причина е, че у нас съществуват десетки сайтове, които произвеждат заглавия от сорта: Лиляна Павлова смята, че имигрантите са алчни, защото не пращат пари на пенсионерите, а собствениците на тези сайтове не могат да бъдат осъдени, защото не се знае кои са. Липсват лица за контакт, както и имейл адреси. Според ВМРО тези новини уронват престижа на лицата, а сайтовете представляват по същество медийни бухалки или пък търсят сензация, за да трупат трафик и да печелят от реклами. Всички те са посочени като заплаха за предстоящите евроизбори, защото „изкривяват реалността“. За регулация на фалшивите новини е и министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, която била най-честият обект на дезинформации. Нейните аргументи обаче са по-мащабни. „18 държави в света са имали проблем с фалшивите новини, което е довело да изкривяване на изборните резултати в тях. В света има над 1,3 млрд. сайта, които произвеждат новини, а голяма част от тях са фалшиви. 80% от потребителите всеки ден срещат такива новини, а 70 на сто трудно ги разпознават“, твърди Павлова.

И макар Брюксел да не може да даде ясна дефиниция на фалшиви новини, защото лъжата и дезинформацията са от зората на човечеството, от ВМРО смятат, че са намерили начин как да се справят с този древен проблем. „Патриотите“ предложиха законодателна промяна през Закона за личните данни, според която всеки сайт трябва да посочи лице, отговорно за личните данни. Ако не го направи, сайтът да се закрива. Второто им предложение е да бъде създаден домейн - .media, на който да се регистрират онлайн медиите и те да подлежат на регулация от Съвета за електронни медии. Ако новинарски сайт не се регистрира с този домейн, няма да има право да сключва договори за медийно отразяване с политическите централи. Така след закона на ДПС, според който собственици на медии, включително и онлайн издания, са длъжни да обявяват собствениците си пред Министерството на културата, или в противен случай ще бъдат глобявани с до 10 хил. лв., това е вторият опит за регулация на медиите в рамките на два месеца. От ВМРО подчертаха, че и те не могат да дадат определение на това какво е фалшива новина, но затова пък са обнадеждени, че проектът им ще бъде приет от засегнатите лица, т.е. от медийната общност.

Според Кирил Вълчев от Дарик радио обаче закриването на сайтове ще ни постави в редицата на държави като Турция и Китай. Усложняващо за партиите обстоятелство е, че социалните мрежи не могат да бъдат регулирани и всеки може да пише каквото иска и във facebook, и в twitter, а троловете на партиите се възползват най-много по време на изборите. „Единствената борба с лъжата е истината. Половината от фалшивите новини излизат от политиците“, смята Вълчев.

Колкото до контрола от страна на СЕМ върху съдържанието на сайтовете, той на практика е невъзможен. Регулаторът е с бюджет 1,6 млн. лв., с 50 служители, от които 80% в пенсионна възраст, и със система за мониторинг, която е внедрена през 2006 г. „Това е все едно ние да наблюдаваме „Айфон“ десетка с „Нокия“ с фенерче“, смята шефът на Света за електронни медии София Владимирова.

Възможните решения явно ще ги предложи Еврокомисията. В момента там се работи по Кодекса за добри практики към онлайн дезинформацията. Той е предложен от рекламната индустрия и предвижда спиране на финансирането за сайтове, разпространяващи дезинформация. Така и политическата реклама би станала по-прозрачна, макар и това да не засегне рупорите на фейк нюз с политическо финансиране.

Другият силен коз срещу фалшивите новини е медийното образование.

Текстът е публикуван в брой 46/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ