Да правим наука у нас, която да се цитира по света

Текстът е публикуван в бр. 1/2022 г. на сп. Business Global.

Доц. д-р Ина Анева от секция „Приложна ботаника“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската  академия на науките (ИБЕИ – БАН) е сред най-динамично развиващите се млади учени у нас.

Родена е през 1985 г. в Благоевград, където завършва Природо-математическата гимназия „Акад. Сергей Корольов“ с профил „Биология с английски език“. Пълен отличник е, но признава, че единственият предмет, който буди интереса ѝ и за който е чела много повече от задължителното в учебната програма, е биологията. Е, и донякъде химията. „Това, което ме вълнува от дете, е природата – с цялата ѝ величественост и с всичката ѝ загадъчност. Първата ми любов бяха животните, а втората – растенията“, споделя Ина. Заради любовта към животните вече 15 години е вегетарианка, а заради любовта към растенията е ботаник. 

Щастливка е, че вкъщи има съмишленици. Често прибират по някое изпаднало в беда на улицата животно, а през лятото холът се превръща в място за сушене и класификация на растения. Майка ѝ често идва с нея на теренните проучвания, а приятелят ѝ, който също е избрал пътя на науката, винаги я подкрепя.

Разбира се, и Ина като повечето деца си мечтае каква ще бъде, като порасне. Сменяла е на няколко пъти любимата професия, но всеки път предусловие е било работата да бъде в полза на живота на хората и да носи добро. 

Без опити с животни

Не е изненада за нея и близките ѝ, че избира да следва молекулярна биология в Софийския университет. Просто иска да научи възможно най-много за процесите, които се случват в организма на молекулно ниво. Но – само до бакалавър. Лабораторните упражнения, в които има опити с животни, я отказват да продължи в следваща степен – „защото според мен всяко живо същество има право на живот точно колкото и човек“. Затова се пренасочва към проучване на растенията. Отново в Софийския университет завършва магистратура „Ботаника (Висши растения)“, при това със златна значка за отличен успех. Тук първото ѝ истинско предизвикателство е да научи латинските наименования на видовете растения. А знанията, придобити по време на следването ѝ по молекулярна биология, ѝ  помагат да навлезе по-дълбоко във възможните механизми на действие на растителните екстракти на ниво клетка.

„Човек се учи цял живот, но когато това „учене“ се превърне и в професия, то вече не е просто работно задължение, а става начин на живот. Заниманието с наука изисква отдаване – за него няма работно време, защото често пъти продължава денонощно“, казва д-р Анева. Научната работа я вдъхновява и ѝ носи удовлетворение. За нея няма почивен ден, защото стремежът към познание надделява над физическата умора.

Защита на „Мурсалския чай“

Защитава докторска дисертация на тема: „Биологично и фитохимично in situ и ex situ проучване на видове с природозащитен статус от род Sideritis в България“. Проучванията включват теренна и лабораторна работа върху три вида от род Sideritis („Планински чай“), които имат ограничено разпространение у нас. Единият от тях е прочутият Пирински („Мурсалски“) чай, който е известен с лечебните си свойства, но същевременно е вид с голямо консервационно значение, тъй като расте само в България, Гърция, Северна Македония и Албания. По време на теренните проучвания Ина Анева картира естествените му находища в Славянка, Пирин и Родопите, като прави и оценка на застрашаващите фактори. Въз основа на изследванията за разпространението и състоянието на вида изпраща писмо до екоминистерството с искане да се смени режимът на опазването му. И успява. На 16 март 2016 г. министърът издава заповед за пълна забрана за събиране на Sideritis scardica от естествените му находища. 

Лабораторните изследвания са включвали фитохимични анализи върху съдържанието на основните биологично активни вещества (общи феноли и флавоноиди), както и анализ на антитуморната активност на екстракти от проби, събрани от естествените находища и от култивирани площи. Изводът е, че култивирането на „Мурсалски чай“ е целесъобразно, тъй като притежава високо съдържание на биологично активни вещества, равняващо се или дори превишаващо това на диворастящите. А растителната биомаса от едно култивирано растение многократно превишава тази от диворастящите – цветоносните стръкове на диворастящите са до 30 на растение, а при култивираните могат да надхвърлят 200. 

Ина обаче не смята, че ангажиментът ѝ приключва с лабораторията. Тя влиза в ролята и на медиатор правозащитник, като провежда срещи с жителите на над 30 селища (!), за да ги информира за критичното състояние на „Мурсалския чай“ в естествените му находища и да ги насърчи да го култивират. Изготвен е и наръчник за успешното култивиране на S. scardica, който е раздаван на местните хора заедно с посадъчен материал. В оранжерията на ИБЕИ ежегодно създават и посадъчен материал (500 – 1000 броя). 

Растения срещу рака

По време на докторантурата Ина Анева печели младежки проект по схема „Наука и бизнес“ към МОН, благодарение на който изследва  антитуморната активност на избрани растения (включително Sideritis scardica и Sideritis syriaca) във високоспециализирана лаборатория в Хановер, Германия. Специализацията е един месец, в който тя  изследва активността на растителните екстракти върху  злокачествено образувание на дебелото черво. Резултатите са обещаващи и откриват възможността за използването на българските билки в борбата с онкологичните заболявания.

Д-р Анева изследва лечебните свойства на определени растения и спрямо други заболявания, като алцхаймер, паркинсон и деменция, с което печели една от трите награди „За жените в науката“ през тази година на L‘Oréal и ЮНЕСКО. Както тя сама отбелязва, невродегенеративните заболявания са резултат от прогресивно увреждане, водещо до загуба на невроните, и засягат милиони хора по света. Според прогнозите през 2050 г. само болестта на алцхаймер ще засегне 131 милиона души по света. И въпреки че причините за това прогресивно увреждане на нервните клетки не са напълно изяснени, част от патологичните пътища са установени и се обобщават в няколко хипотези, посочва д-р Анева. Целта е да се открият специфични молекули-инхибитори, които да се включат в определени стъпки от каскадните пътища и така да предотвратят дегенеративните процеси. Откриването на такива молекули е предизвикателство, което трябва да намери своето решение. 

Според нашия учен човечеството е постигнало голям напредък в проучванията на фармакологичните активности, които проявяват растителни екстракти или отделни изолирани съединения, и на тази база се разработват редица фармацевтични препарати. Българската флора е изключително богата на видове, голяма част от които са слабо или напълно непроучени. В досегашната ѝ изследователска работа има опит и наблюдения върху видове, които имат потенциал при лечение на невродегенеративни заболявания. Такива са видовете от родовете „Планински чай“ (Sideritis), „Росопас“ (Fumaria), „Жълт кантарион“ (Hypericum), „Златен корен“ (Rhodiola rosea). Екстрактите, показали активност, ще бъдат анализирани с биоавтографен тънкослойно хроматографски метод за идентифициране на активните  вещества, след което ще се направи селекция на екстракти с висока AChE-инхибираща активност за бионасочено фракциониране и изолиране на активни фракции и чисти вещества.

Доц. Анева има по 3 – 4 научни проекта на година, като средно на по един е ръководител. Да, трудоемко е, често прекалява с кафетата и енергийните напитки, но пък всяка добре свършена работа носи удовлетворение. А и опитът ѝ показва, че работата по различни въпроси разширява мирогледа, разкрива нови възможности и идеите буквално започват да преливат от една в друга. 

Занапред научните изследвания на д-р Анева, по собствените ѝ думи, могат да бъдат разгледани в две основни направления: 1) опазване на растителното и флористичното разнообразие и разкриване на възможностите за устойчиво използване на лечебните видове растения; 2) фитохимични анализи върху състава на лечебни видове растения и установяване на фармакологичните активности, които проявяват техните екстракти.

Тя обаче няма амбиции да отиде в по-големи научни центрове извън страната – чувства се истински щастлива и благословена за възможността да работи именно в БАН. „Възхищавам се на учените, които са загърбили блясъка на чуждестранните високоспециализирани лаборатории и научни центрове извън страната, творят наука в малките, но уютни лаборатории, намират начини сами да си поправят наличната апаратура. Желанието ми е да продължа тяхната мисия, а именно – да има наука в България, която се цитира по света и често е повод за гордост“, казва д-р Анева.  

Убедена е, че избирайки БАН, младите хора ще имат възможността да усетят духа и възвишените идеи на създателите на Академията, да се изпълнят с вдъхновение, да развият своя потенциал и да оставят приноса си за науката и за доброто на България. Защото „много е хубаво да си търсен и признат учен в света, но да имаш възможността да работиш за родината“.

Според доц. д-р Анева връзка между науката и бизнеса винаги е имало и ще продължи да е така, защото бизнесът разчита на науката във всяко едно отношение. Но е грешно да се смята, че всяко откритие трябва бързо да се превърне в иновация, която да може да се продаде и веднага да се усети ползата от науката и от учените. Защото в резултат на научната дейност се разкриват нови факти и закономерности, които в повечето случаи не могат да се използват веднага в бизнеса, но пък тежат на мястото си и оставят своята следа в развитието на съответната научна област, и със сигурност след време ще намерят и своето практическо приложение. 

Ина не дели живота си на научен и личен. Вкъщи споделя  вълненията си от работата, а с много колеги са приятели и им споделя емоциите от вкъщи. Чувства удовлетворение, когато завърши дадена задача, когато се заема въодушевено с нова, когато в края на деня си припомня всички поводи за радост и те отново я карат да се усмихне, когато отношенията ѝ с колегите са мили и сърдечни. Няма свободно време, защото всеки ден си има своите задачи, често ограничени от кратки срокове, при което често се налага да влиза в състезания със себе си, за да се справи с поставената задача, и работата буквално продължава денонощно. Но това не означава, че не намира време за близките си – „винаги намирам по някой час, в който да се поразходим заедно, да си поговорим, да се порадваме на природата и един на друг, да си сготвим нещо“. Не намира време за филми, за телевизия, дори за театър – „но това не е толкова страшно, ако можем да открием смисъла и посланието (а защо не и хумора) на всяка реална ситуация от нашето ежедневие“.

Д-р Анева е и последовател на учението на Петър Дънов. И си мечтае  за един по-осъзнат, възвишен свят, в основата на който стои любовта между хората, към животните и растенията, към всичко, което ни заобикаля. „В мечтите си виждам промяна на ценностите от материални към духовни, живот в хармония с природата, любов и уважение към всяка душа, дори към най-малката животинка“, казва младият учен.