Текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business Global.Искра Колева е на 31 години. Завършва Националната природо-математическа гимназия през 2008 г. Учи за бакалавър по компютърна химия във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Завършва магистратура по материалознание в същия факултет. В 4-ти курс влиза в кръжока на проф. дхн Георги Вайсилов и решава да се отдаде на науката. Става негов докторант по теоретична химия. През 2017-а защитава дисертация на тема „Квантово-химично моделиране на хетерогенни каталитични системи на основата на цериев диоксид“, с научни ръководители проф. Вайсилов и проф. Християн Александров. В становището си по работата на Искра Колева проф. Вайсилов отбелязва, че „дисертационният труд съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката, и показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по теоретична химия и способности за самостоятелни научни изследвания“. Самата Искра оценява приноса си така: единият принос е, че колеги експериментатори са работили върху катализатор, състоящ се от гамадиалуминиев триоксид, върху който са нанесени цериев диоксид и родий, и бяха установили, че в окислителни условия каталитичната система съдържа значително количество Ce3+ (цериеви) катиони, които са характерни за редукционни условия. „Всъщност успяхме теоретично да изясним, че това експериментално наблюдение се дължи на спонтанното формиране на кислородни ваканции (отделяне на кислород) в отложената цериево-диоксидна наночастица, което води до редуциране на Ce4+йони до Ce3+, а не на експерименталното предположение, че се дължи на включени Ce3+катиони в кухините на диалуминиевия триоксид“, обяснява д-р Колева.
Другият принос е свързан с изследване на влиянието на концентрацията на въглероден оксид върху стабилността на отложени платинови клъстери върху цериев диоксид. Резултатите спомагат за изясняването на типа на активните центрове в каталитичните реакции, които зависят от вида на носителя и условията, в които се намира системата.
Малко след защитата д-р Колева става асистент в катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“, макар че научните ѝ занимания са главно по теоретична химия. Сега е главен асистент и продължава изследванията си в проблемната област от доктората – хетерогенен катализ.
Катализаторите, това го знаем дори само от часовете по химия в средното училище, най-често се използват за ускоряване на химичните реакции. Да, а голяма част от тях включват хетерогенен катализ, добавя д-р Колева. И подчертава, че катализаторите са от значение и за опазването на околната среда, намалявайки вредните емисии в атмосферата, каквито например са въглеродният оксид и азотните оксиди, и ги превръща в безвредни вещества – въглероден диоксид и азот.
Сред водещите в нейната област са учени от университета в Барселона и тя има съвместни публикации с тях в списание Angewandte Chemie International Edition и RSC Advances. С д-р Francesc Vines и проф. Konstantin Neyman д-р Колева работи от години. Имала е планове за постдокторска специализация в чужбина, но ковид-пандемията направи пътуванията изключително трудни, а и по лични причини засега не може да се отдели от дома. Иначе погледът за специализация е към Барселона. В момента д-р Колева приключва постдокторска програма за млади учени на Министерството на образованието и науката, след като за трета поредна година ѝ е одобрен научноизследователски проект.
Добре че не плаща наемИскра е софиянка и този факт сам по себе си улеснява заниманията ѝ с наука, защото, ако плащаше за квартира, сигурно щеше да работи друго. Въпреки лекото повишение наскоро на университетските заплати те си остават ниски. С всичките си надбавки за доктор и прослужени години гл. ас. Колева получава чисто 1400 лв. – доста под средната заплата в София, която според НСИ е над 2000 лв. Все пак учените получават допълнително пари по проекти, в нейния случай включително по споменатата вече постдокторска програма на МОН. Миналата година тя бе една от трите стипендиантки на програмата „За жените в науката“ на L’Oreal и ЮНЕСКО и получи еднократно 5000 евро. С тези пари тя може например да отиде при колегите си в Барселона, да участва в международни конференции, а също отчасти да подпомогне бита си.
Фундаментална или приложна наука са заниманията на д-р Колева? Отговорът е – те са фундаментална наука, но би могло да им се намери и практическо приложение, просто това става по-бавно. „Например целта на проекта и по стипендията „За жените в науката“ е да изследвам как чрез въглерод и азот могат да се модифицират свойствата на катализаторите. Резултатите вече може да подскажат насоката за практическо приложение“, казва младият учен. Трудно ѝ е да предвиди революция в знанието за катализаторите, но може да даде пример за вече направен голям скок, който има връзка и с нейния проект. Изследователите са установили, че добавянето на малко количество въглерод към някои преходни метали им придава свойства, подобни на благородните метали. А преходните метали са много по-евтини от благородните и това води до значителна икономическа изгода. Карбидите на преходните метали всъщност вече са намерили приложение като катализатори. Е, ако имаха не само свойствата, но и вида на благородните метали, д-р Колева и колегите ѝ щяха да са алхимици.
С колегите в Барселона д-р Колева е работила и по проект за изследване взаимодействието на въглерод със злато, сребро и мед, което установява, че въглеродните атоми могат да проникнат в подповърхностните слоеве на металите. Публикува заедно с тях в престижното списание Angewandte Chemie International Edition.
Д-р Колева вече има поглед за сравнение „къде сме ние“ и смята, че сме на добро европейско ниво в областта на теоретичната химия. И все повече и по-често наши химици трупат опит от работа в чужбина и публикуват в престижни научни издания. Научният ѝ ръководител проф. Вайсилов например има публикация в едно от най-престижните списания за природни науки – Nature Materials.
Удовлетворение от преподаванетоЗа разлика от учените от БАН, университетските учени преподават. И натовареността на гл. ас. Колева е по-голяма от тази на колегите ѝ в Университета в Барселона. Например този семестър тя води упражнения 4 дни в седмицата, често има по две упражнения на ден. Но пък преподаването помага за затвърждаването на собствените знания, защото, докато си още млад преподавател, се готвиш повече за часовете. Студентите понякога имат много интересни въпроси, което я стимулира допълнително да се поинтересува от дадени теми, а и може да споделя с тях и за нови изследвания. Равносметката е, че преподаването не тежи, а носи удовлетворение – когато студентите са усвоили преподадените знания и когато у тях са възникнали въпроси по материята.
Повече пари за наукаКакво е усещането на един млад учен за състоянието на науката и посоката на развитие? Д-р Колева смята, че вървим в правилна посока, но трябва да се отпускат повече средства за научни изследвания, за да може повече способни млади хора да останат у нас. И изследванията им да допринасят за развитието на България, а не на други страни.
Съгласна е, че голяма част от финансирането на науката трябва да е на проектен принцип, но че трябва да се търси баланс с прякото държавно финансиране, защото в университетите учените нямат много време „за себе си“. Зает в немалка степен и с преподаване, ученият няма физическата възможност да кандидатства и работи по много проекти. Докато в редица страни един университетски специалист с добри научни постижения има право да избере дали повече да преподава, или повече да се занимава с наука, у нас всеки е с равен брой часове независимо от научния му принос.
Д-р Колева е забелязала, че в чужбина постоянните позиции са много малко и човек със семейство трябва през 2 – 3 години непрекъснато да се мести. Докато плюсът в България е, че имаме постоянни щатове. Не постоянни, а почти доживотни, контрираме ние – станеш ли асистент, стигаш рано или късно до доцент и професор и се пенсионираш в същия ВУЗ, което не е от полза на конкуренцията. Ето, млад, способен и красив човек като Искра Колева – не се ли е отдала на нещо като отшелничество? Университетската ѝ кариера не наподобява ли средновековната манастирска ученост? Със скромните си доходи е почти като в религиозен пост, отказала се от динамична среда и е избрала спокойствието и сигурното работно място, а кариерата ѝ е напълно прогнозируема – до 40 ще е доцент, до 50 – професор (плюс-минус 5 години). „Да, има нещо такова – с усмивка признава д-р Колева, – но в основата е удоволствието и удовлетворението от научните занимания. С наука се занимават хора, които изпитват удоволствие да правят научни изследвания, никой не би избрал да стане учен заради заплатата. Изисква се страст, за да станеш учен. Разбира се, трябва да имаш и качества.”
Д-р Колева смята, че ако държавата отделя значително повече пари за образование и наука, това ще доведе до качествена промяна в дългосрочен план – след 10 и повече години. А в краткосрочен план ефектът ще се види веднага в засилен интерес към докторантурите, който сега е нисък, защото хората не могат да се издържат с докторантска стипендия, особено тези, които трябва да плащат за квартира. Добре е също да има и средства за апаратура, защото сега тя се купува само с парите от проектите.
Какво си мечтае да постигне д-р Колева? Да завърши успешно започнатите изследвания и да продължи с други, т.е. да не престава да работи по един научен проблем, с който се е захванала. Разбира се, всеки учен си мечтае и за някое откритие. Едва ли обаче днес всяка жена химик сънува да стане Мария Кюри. Защото, както казва младият изследовател, освен че човек е по-добре да е реалист, науката днес е колективно занимание, трудно можеш да изпъкнеш със самостоятелен принос, откритията не са толкова персонифицирани.
Д-р Колева си харесва факултета, харесва си групата, с която работи най-тясно – проф. Вайсилов, проф. Александров и проф. Петков, никой не я ограничава в научните ѝ интереси. Студентите ѝ също я харесват и ѝ дават високи оценки в анкетите за качеството на учебния процес. Има вече 16 публикации в чужди и международни научни издания. Изобщо „манастирът“ не е тесен за нейната душа.
.jpg)
