Случаят "Иванчева" в услуга на бизнеса и гражданите

Готвят се мълчаливо съгласие при общинските уведомления за строителни разрешителни и облекчени процедури за присъединяване към ел. мрежата

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 04 May 2018 16:03 >
Случаят
Източник: БТА
Поправката „Иванчева“, с която се въвежда институтът на мълчаливото съгласие при издаването от кметовe на документи за строеж, ще влезе до дни в парламента. „Има работна група, която обсъжда различни варианти как да се облекчат процедурите. В нея се разглежда и предложение за въвеждане на мълчаливото съгласие“, потвърди пред „Икономист“ работата по промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) шефът на парламентарната комисия по регионална политика и благоустройство Искрен Веселинов. Според него въпросът с мълчаливото съгласие трябва да се прецизира много внимателно, защото не е все едно да се издаде разрешение за малък обект, или за небостъргач. „Трябва да се обмислят всички възможности, така че да не се допуска административен произвол“, каза Веселинов.

За въвеждане на мълчаливото съгласие при издаването на разрешения за строежи от страна на общините заговори през април шефът на новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. По повод ареста на заловената с подкуп кметица на софийския район „Младост“ Десислава Иванчева той каза, че има пропуски в законодателството, които позволяват на районните кметове да забавят издаването на документи. В случая с Иванчева става дума за забавяне на издаване на документ на инвеститор за повече от година. Документът представлява уведомление до заинтересованите страни – преди началото на строеж и след като има разрешително за такъв. Процедурата е формална, но законодателят е пропуснал да застави кмета да спазва сроковете. И вместо задължителни тези срокове са препоръчителни. Според Георгиев, когато този формален документ, чийто инструктивен срок за издаване е 14 дни, е забавен, трябва да се приема за мълчаливо съгласие на кмета. Т.е. все едно че документ има, и строeжът да може да започне. Сега е обратното, когато срокът не се спази, действа принципът на мълчаливия отказ, който изисква инвеститорът да наема адвокати по административно право, които да обжалват мълчаливия отказ в съда. Ако законът се промени и мълчаливият отказ се замени с мълчаливо съгласие, това по същество ще е антикорупционна мярка. „В „Младост“ за формалното действие преди началото на строеж, каквото е издаването на уведомлението до заинтересованите страни, е поискан подкуп от половин милион евро, защото без този документ не може да се започне строежът, а обикновено строителният предприемач е теглил кредит и от забавянето на този документ той губи много, защото му текат лихви“, коментира необходимостта от тази промяна Георгиев.

Тромаво включване към енергото
Проблемът с неспазването на срокове от страна на кметовете съществува отдавна и той засяга не само инвеститорите, но и гражданите, на които е трудно да получат документи, за да си узаконят постройки и гаражи например.

По данни на Световната банка България е на 50-о място в световната класация по „Правене на бизнес“. От наблюдаваните 10 индикатора през 2017 г. най-лоши са показателите ни по критерия „Свързване с електричество“. По този показател страната е на 141-во място от общо 190 държави. През 2014 г. България беше на 135-о място. Тогава кабинетът набеляза спешни мерки за подобряване на бизнес климата и резултатът от тях е, че паднахме с 6 места надолу.

Тази непрестижна позиция е една от причините да се мисли и за други промени в Закона за устройство на територията, които ще се гледат заедно с промените на работната група за мълчаливото съгласие. Автори на тези промени са група депутати от „Обединени патриоти“ начело с Искрен Веселинов. Промените са насочени към решаване на тежките проблеми на инвеститорите при присъединяването на обектите към енергоразпределителните дружества.

Един от проблемите пред инвеститорите е скъпоструващата процедура по присъединяване към електрическата мрежа, която отнема много време и е свързана със значителни утежнения за инвеститора. Темата се подхваща от различните правителства от 2014 г. насам, но без съществен резултат.

Предложение: Шефът на парламентарната комисия по регионална политика Искрен Веселинов е един от авторите на промени в ЗУТ, които улесняват достъпа до включването в електропреносната мрежа


По данни на КЕВР от 2014 г., за да получи един обект достъп до електричество, са нужни средно 130 дни, като трябва да се изпълнят 6 процедури. Първата е подаване на заявление за сключване на предварителен договор с доставчика на ток, за което се плащат 211 лв. Втората процедура е подаване на заявление за сключване на предварителен договор с доставчика и изчакване на оценка, за което се плащат 1500 лв. Третата е подаване на заявление за сключване на окончателен договор с доставчика, изчакване на договора и одобрение на проекта. Четвъртата е закупуване на материали. Петата е осъществяване на външното свързване, за което се дават 31 лв. И шестата е уведомление от компанията и сключване на договор с доставчика на електричество, инсталиране на измервателна инсталация и достъп до ток. След известни промени, правени от 2014 г. насам, в момента тези изисквания са още по-усложнени.

„Получават се парадокси, при които се събират огромни такси от ЕРП-тата за информация, която може да се събере за 20 минути. Имало е случаи отговорите от енергоразпределителните дружества да се бавят по две години, което си е жива агония. Затова ние предлагаме всичката тази информация, свързана с включването в ЕРП-тата, да минава през общината. Още при искането на издаване на виза за строеж общината да събира тази информация, а не гражданите. Това ще се отрази на цената на издаване на виза, но пък срокът ще се съкрати на един месец. А издаването на виза ще е основание за сключване на договор за присъединяване към съответното ЕРП. Това представлява комплексна административна услуга, която ще скъси с година инвестиционния процес“, обясни пред „Икономист“ Веселинов.

В проекта за промени на ЗУТ се предвижда въвеждане на комплексна услуга не само за ЕРП-тата, но и за водоснабдяването и канализацията, топлоснабдяването и газификацията. Тези дружества ще бъдат задължени в 14-дневен срок да предоставят служебно пред кметовете на общини изходни данни и информация, необходими при разработването на устройствени планове и инвестиционни проекти. А съгласуването на заданията, на предложенията за изменение на подробни устройствени планове и на проектите на устройствени планове и техни изменения с експлоатационните дружества ще се извършва служебно от кмета на общината.

В момента пазарът е изкривен. Гражданите заплащат предварително такси, за да получат необходимата информация как да станат клиенти на съответните дружества, което е абсурдно. Такава е системата, че бъдещите клиенти плащат за проучване на възможностите за присъединяване, за предоставяне на данни, за сключване на предварителни договори, за съгласуване на проектите и за окончателното присъединяване към съответните мрежи. Според авторите на предложенията за промени в ЗУТ това значително забавя и утежнява целия процес. При това размерът на таксите, които се заплащат, е значителен и не отговаря на изискването за съразмерност на вложения труд в определянето на таксите. Което пък обяснява защо сме толкова надолу в класацията на Световната банка по правенето на бизнес.

Текстът е публикуван в брой 18/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа в петък, 4 май. Вижте какво още можете да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ