Ако не Швейцария, поне да сме Сингапур на Балканите

Текстът е публикуван в бр. 5 на сп. Business Global 

Малцина могат да видят толкова обективно къде сме ние в образованието и как то може драстично да се подобри и да доведе до просперитет, като д-р Пламен Миразчийски. Той е хем българин, продукт на нашата образователна система, хем работи в чужбина, ако и не далечна – Словения, хем се занимава с огромни масиви данни от цял свят. 

Основната работа на д-р Миразчийски е свързана с международните широкомащабни оценявания в образованието като TIMSS (Trends in International Mathematics and Science Study), PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study) и най-познатото у нас – PISA (Programme for International Student Assessment). Интересите са му предимно в областта на методологията на изследванията в образованието и психометрията. Автор е на софтуер за анализ на данните от международните широкомащабни изследвания.

Защо е избрал да се занимава с наука и образование? Като малък обичал да разглобява играчките, за да види какво има вътре. А когато вече е студент, любознателността преминава в осъзнато желание да се занимава с наука. 

Дългият пъТ от науката до технологията

Пламен Миразчийски е роден през 1974 г. в Русе. Завършил е Софийския университет, с докторат по социална педагогика. През 2008 г. започва работа в Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (International Association for the Evaluation of Educational Achievement – IEA) в Хамбург, Германия. В IEA работи осем години и половина, като последните три години е заместник-началник на отдел „Изследвания и анализи“.

От 2016 г. живее и работи в Словения, където е женен и работи в една и съща област заедно със съпругата си Ева. Основател е на Международния институт за изследвания и оценяване в образованието (International Educational Research and Evaluation Institute – INERI). Работи също и за словенския държавен Институт за изследвания в образованието (Educational Research Institute). Асистент е в Евро-средиземноморския университет (Euro-Mediterranean University – EMUNI).Пламен е убеден, че образованието и науката са двигател на прогреса на всяко общество. И те винаги са били взаимносвързани. Светът се променя с много бързи темпове и знанието има все по-голямо значение във всеки един аспект, казва Пламен. И дава за пример как професии като сеячи, орачи и жътвари престават да съществуват с появата и развитието на механизираното селско стопанство, а в по-ново време изчезват телеграфистите и телефонистите. След около 20 години вероятно няма да има шофьори. И хората, които сега упражняват професии, които утре няма да ги има, трябва да се насочат към нещо друго. Но това все по-рядко ще са професии, изискващи физически и/или рутинен труд, тъй като тези дейности ще бъдат изместени от технологиите. И хората ще трябва да се насочат към професии, които изискват нови знания и умения. Затова науката и образованието стават все по-важни.

Колкото до образованието и просперитета на едно общество, в САЩ още от средата на ХХ век се правят дългосрочни изследвания за ефекта на образованието върху личностното развитие, казва д-р Миразчийски. А от 60-те и 70-те години – за ефекта от предучилищното възпитание. Предучилищното възпитание сериозно влияе върху интелектуалното, образователното, социалното и кариерното развитие на личността. Тези изследвания продължават няколко десетилетия, проследявайки развитието на групи от деца до зряла възраст. Стигат дотам, че да изчислят например какви са разликите в заплатите за всяка допълнителна година, която един човек е посещавал детска градина. И тук говорим само за детската градина, която е само началото на общественото възпитание и образованието.

„Защо тия учени не вземат да измислят нещо, което да донесе пари?“, чува често упреци д-р Миразчийски. Дава си сметка, че книгите и киното често налагат модела на учен в бяла престилка в лаборатория, който сглобява някакви апарати, които правят чудеса. Това обаче не е наука, а технология. Науката не създава крайни продукти, тя няма пряк утилитарен характер. Технологията обаче използва постиженията на науката да създава нови неща, които да влизат в употреба.

Понякога това може да отнеме повече от век. Миразчийски дава пример с  полупроводниковите свойства на материалите, открити през 1821 г., като човекът, който е открил тези свойства, не е имал никаква представа за какво може да се използват. Изминават повече от 50 г., преди първият примитивен полупроводников елемент да се появи, но той е бил крайно ограничен като употреба. Изминават още 80 г., преди първите транзистори да се появят в електрониката. Днес транзисторите са част от всяка технология.

Друг пример – продължава Пламен – през 1916 г. Айнщайн публикува своята теория на относителността – теоретичен научен труд, обясняващ Вселената. Самият Айнщайн едва ли е имал представа какво би могло да е практическото приложение на тази теория, ако изобщо би имала някакво приложение. Изминават повече от 60 г., преди GPS навигацията да се появи. Какво общо има тя с теорията на относителността? Ами GPS използва теорията за огънатото време-пространство на Айнщайн.

Науката и развойната дейност са най-скъпоструващите човешки дейности, защото инвестициите (не само като пари, но и като кадри и време) са огромни, а възвръщаемостта не е непосредствена и пряко наблюдаема. Това не значи обаче, че инвестирането в образование, наука и развойна дейност е напразно. Възвръщането на тези инвестиции е в дългосрочен план, казва Пламен. И дава пример с цяла държава – Сингапур. 

Азиатски скок 
за 30 години

Да, тя е изключително малка като площ държава в Югоизточна Азия, колкото Софийското поле, но с над 5 млн. души население. Допреди половин век е много бедна страна, без суровини, почти без индустрия, храната изцяло се внася отвън. И в края на 70-те години на ХХ век се намира решение – изобилието от хора на тази миниатюрна територия е  всъщност капиталът. А това са не просто необразовани хора, по-голямата част от тях дори не умеят да четат. Решението е – образованието става топ приоритет. Училищното образование става задължително, основават се университети, започват мащабни реформи. Учебните програми се ревизират на всеки три години. В края на всяка учебна година учебниците по всички предмети за всички класове се изхвърлят и се пишат нови, като се следи стриктно те да са в съответствие с учебните програми, които се обновяват непрекъснато. Учебниците по всички предмети за всички класове са одобрени с подписа на министъра на образованието, който носи персонална отговорност за тях. 

Сингапур участва във всички международни образователни изследвания, правят се и национални. В страната има над 20 института, които се занимават с анализ на данните от всички тези изследвания и на основата на тези анализи се изработват политики за бъдещото развитие на образованието. Всичко това, разбира се, е доста скъпо. Затова и до днес бюджетът за образование е 20% от общия бюджет на държавата! Едва ли  има друга страна в света с толкова висок бюджет за образование. Какъв е резултатът от всичко това? Само за 30 години, от една от най-бедните и неразвити страни в Югоизточна Азия, Сингапур се превръща във водещ икономически, финансов, образователен и технологичен център в региона. За последното (технологии) си съперничи с Тайван, макар че той е по-скоро производствен център, отколкото развоен. Освен това Сингапур се превръща в голям износител на знания благодарение на международните студенти, които учат в местни университети. 

„Не знам дали някога ще станем Швейцария на Балканите, но нека поне да станем Сингапур на Балканите“, мечтае Пламен. И веднага подчертава, че промените там се случват след 30 години на цялостни, обмислени, целенасочени, последователни политики и усилия от страна на държавата и обществото. А у нас нагласата е по-скоро след някаква малка, частична промяна да искаме резултати тук и веднага. Образователната система обаче е „бавна“, промените изискват дълго време и резултатите се виждат след години. Ако сега се направят някакви промени в началното образование, резултатите ще бъдат видими едва след като учениците завършат гимназия, че и университет, и започнат работа. 

Пламен предупреждава, че е крайно време у нас да се вземат сериозни мерки, защото образователното ниво на българските ученици според международните изследвания спада. По четивна грамотност (измервана от PISA) в началото на века бяхме добре, но от 2011 г. слизаме надолу и в последното изследване от 2018 г. сме последни в ЕС. По математика и природни науки (според изследванията на TIMSS) резултатите също не са много добри. Миразчийски няма комплексно кратко обяснение защо е така, но и данните говорят сами за себе си, че образователнят процес е слабоефективен. 

Лошите политици ясни още от училище

Международните образователни изследвания, по които работи д-р Миразчийски, се провеждат на всеки няколко години и са изключително влиятелни инструменти за подобряване на образованието по света, но и за социална промяна. И дава за пример как на основата на резултатите от Международното изследване по гражданско образование (International Civic and Citizenship Education Study – ICCS) в редица страни се поражда  идеята минималната възраст за правото на гласуване да се намали на 16 г. Резултатите от ICCS (и не само те) сочат, че осмокласниците вече показват достатъчна зрелост като граждани, както и достатъчно познания по гражданско образование. В същото време зрелостта в тази възраст не е еднаква при всички и навсякъде. Така например при анализ на данните от ICCS за 2009-а и 2016-а за една публикация, върху която работел, Пламен  установява, че колкото по-ниски са постиженията на осмокласниците по гражданско образование, толкова те са по-склонни да се занимават активно с политика, когато достигнат зряла възраст (с изключение на осмокласниците в Дания). И тази връзка е най-силна в България, като през 2016 г. зависимостта е още по-силна, отколкото през 2009 г. 

Пламен е автор на един от пакетите за анализ на данните от международните изследвания, който е написан в R (софтуер и език за статистическо програмиране), който е безплатен и с отворен код. Може да бъде свален и използван без никакви ограничения. Той е горещ привърженик на свободния софтуер и софтуера с отворен код и смята, че свободният достъп до знание и технологии е пътят за по-бързо развитие на обществото, давайки равен шанс на всички. Убеден е, че това е особено важно, когато става дума за наука и образование. Обратното създава неравни възможности за развитие, когато винаги ще има изоставащи групи от хора, дори и цели държави.