Берлинската стена: кои рани все още се усещат

Точно преди 60 години, през август 1961 г., беше построена Берлинската стена. Доколко и днес се усещат големите щети от диктатурата и изолацията?, пита германският вестник Die Zeit.

Именно комисарят по въпросите за Източна Европа от ХДС Марко Вандервиц, вероятно случайно предизвика дебат за последствията от диктатурата. В интервю преди няколко седмици той искаше да предупреди избирателите да се предпазят от ухажването на Алтернативата за Германия ( AfD). Но в същото време той отбеляза, че източните германци все още са "социализирани от диктатурата." Изявлението му предизвика дискусия за това какви рани от социализма все още се усещат.

Изграждането на стената беше върхът на терора на диктатурата на източногерманската комунистическа партия (ГЕСП). Сега не са индивиди, които са преследвани, наказвани, арестувани, отвличани, унижавани, осъждани, убивани, за да сплашат всички останали. Не, сега, без съмнение има сутиация, в която са задържани всички останали, около 17 милиона души.

В разбирането на тези, които ги издигат, стените се строят за векове наред. През лятото на 1961 г. всички разбраха това послание, особено след като след 13 август бяха извършени хиляди арести и бяха постановени много присъди. В страната нямаше настроение, че мнозинството хора приеха затварянето на границите с добра воля, както понякога се твърди напоследък. Наложеното положение, подкрепено от поправителни задържания от страна на военните, обрече хората на конформизъм, на мълчание, на подчинение.  

Има много противоречия относно това какво представялва опозицията по време на диктатурата на ГЕСП. Но в по -малка степен се обсъжда въпросът какво всъщност означава приспособлението и подчинението при диктатура. При това мнозинството го направи, милиони се приспособиха.

В рамките на цялостната образователна система милиони хора бяха подложени на постоянна индоктринация, която започна в детска градина, беше повсеместна в почти всички предмети в училищата и университетите и, наред с Националната народна армия, притежаваше най -ефективните средства за унищожаване на индивидуалността. Беше невъзможно да се избяга: идеологизацията можеше да се види на всеки ъгъл, тя проникна и в медиите. Всички учители бяха задължени да преминават постоянно идеологическо обучение.

Облъчването с червена светлина сработи. Това е установено от изследователи през 60 -те години на миналия век. Уве Джонсън забеляза през 1970 г., че хората от ГДР - които между другото сега живееха във Федерална република Германия, и в никакъв случай не са последователи на системата - говорят за ГДР, сякаш това е техен родител. В това отношение нищо не се е променило до днес. През последните 30 години това дори се засили: много от живеещите в ГДР по един или друг начин останаха свързани с режима - често несъзнателно. "Диктаторската социализация" е тежко бреме за демокрацията и свободата, което не изчезва от само себе си.

Има една тема, която напоследък много често се споменава в дискурса за Изтока и Запада: наследството. Когато младите източногерманци са помолени да обяснят какво ги отличава от западногерманците, те казват: Вие получавате от родителите си къща, а ние в най-добрия случай беседка на площадката.

Това е не само въображаема, но и реална истина. Преди няколко месеца Германският институт за икономически изследвания (DIW) публикува проучване на тази тема:" В Източна Германия наследството е много по -малко ", се казва в него. Първо , тук има по -малко наследство. На второ място, размерът му е по -малък - средно е 52 хил. евро, докато на запад е 92 хил. евро. Така според DIW разликата в богатството се увеличава, а неравенството расте. Така че изток и запад автоматично се отдалечават един от друг финансово.

Ако търсите произхода на този проблем, няма да попаднете в периода след обединението след Германия. Произходът е на друго място: в следвоенния период. Докато през 1950 г. имаше 50 000 марки годишни приходи на западногерманско домакинство, през 1975 г. те вече имаха 200 000 марки. Капитализмът, икономическото чудо, е направил социалните катаклизми възможни за мнозина.

В Източна Германия социализмът не позволи процъфтяването на богатството. Статистиката на Федералната банка на Германия показва колко средно гражданин на ГДР е успял да спести през 1990 г .: 10 000 марки.

„Нямаше много възможности за натрупване на собственост - казва историкът Йенс Гизеке " Следователно, когато източногерманците започнаха да търсят своя път в капитализма, много западногермански семейства отдавна бяха натрупали богатство, което те все още предават на своите деца и внуци. По време на обединението на изток нямаше дори 100 милионери. На запад вече имаше 85 милиардери“.

Селското стопанство в Източна Германия се промени почти напълно през годините на съществуване на ГДР. Ако през 1949 г., годината на основаването й, все още имаше повече от 800 хиляди селски предприятия, то 40 години по -късно тяхното място бе заето от около 4,5 хиляди големи социалистически ферми. С малки изключения, самостоятелно заетите частни фермери изчезнаха е те заработиха главно като наемни работници в земеделски производствени кооперации.

Освен това, поради нарастващия дълг на страната, имаше липса на инвестиции и малко иновации от средата на 70-те години на миналия век. Малък брой успешни производствени кооперации контрастира с безброй нерентабилни ферми и плановете бяха изпълнявани до голяма степен на хартия. Това преструктуриране на селското стопанство днес има последици - и повечето от тях не са особено добри.

Основните проблеми вече бяха очевидни в ГДР. В конюшните за големи животни, в допълнение към високата заболеваемост и смъртност, изхвърлянето на оборски тор е сериозен проблем, който има сериозни последици за околната среда. Това замърсяване на околната среда се засили в резултат на бурна химизация. През 80-те години на миналия век са използвани 40-50% повече пестициди на хектар обработваема земя, отколкото във ФРГ.

Огромните полета доведоха до ерозия, отслабваща културите. Пътищата бяха разорани и границите на полето, като жив плет, бяха премахнати. Тъй като всичко това се случваше в огромен мащаб, биоразнообразието в селските райони значително намаля, особено след като се култивираха повече монокултури. Днес малките ферми все още до голяма степен отсъстват в източната част на страната. Не беше възможно да бъдат възстановени.

Ако искате да знаете последствията от диктатурата и изолацията до ден днешен, може да погледнете отвъд Източна Германия. Трябва да обърнете внимание дали има прилики със страните от Източна Европа. Един паралел е очевиден: постсоциалистическите общества имат тенденция към национализъм и особено изразен скептицизъм към наднационалните структури.

През октомври в Чешката република ще има избори и един човек е решен да остане на власт: Андрей Бабиш, настоящият премиер, който може най -добре да бъде описан с думата„ популист “. Той подхранва страховете от ислямизация и предполагаемата заплаха от маргинализация на чехите в резултат на контролираната от ЕС масова имиграция. Той отговаря с фрази от рода на: „Ние сами решаваме кой ще живее и работи в нашата страна“.

В Източна Германия това е познат тон. Както в Унгария на Орбан, Полша на Качински или Чехия на Бабиш, националистическите лозунги понякога падат на плодородна почва. Просто погледнете успехите на AfD. Партия, чиято предизборна програма включва думата "нация" във всичките й политически и граматически значения 93 пъти.

Трябва да се осъзнае, че Източна Германия и Източна Европа са обединени от опита на социализма. Това включва и опита за принадлежност към наднационална единица - Източния блок, ръководен от СССР, на когото трябваше да се подчинява.

Разбира се, сравнението с Европейския съюз изглежда възмутително. Но за тези, които го използват, не става въпрос за историческа точност, а за емоции. Има голяма загриженост, че страната отново ще бъде доминирана от далечна сила. Следователно отношенията с ЕС имат шизофреничен характер.

Разказът за предполагаемото опекунство обаче е един от най -деликатните в Централна и Източна Европа. Той също е свързан с дълга история на чуждо господство и обяснява защо пламенен противник на ЕС и дългогодишен президент на Чехия Вацлав Клаус сравнява ролята на Брюксел с тази на Москва в съветско време. Тъмните страни на техния национализъм бяха скрити - по аналогия с ГДР. Що се отнася до националистите, те посочиха другата страна на Желязната завеса. Това е още една причина, поради която призивът за национален суверенитет може да има ефект и днес на изток.

Друг впечатляващ факт в днешна Германия е, че на изток връзките с партиите са по -слаби. Делът на членовете на партиите сред населението е по -нисък там, отколкото на запад (единствените изключения са две партии: Лявата партия и AfD. Като процент те имат повече членове на изток, отколкото на запад). При изборите партиите на изток се затрудняват с мобилизирането на избирателите. Избирателната активност там е по -ниска. Това не е ли свързано с миналото на ГДР? Предположението е очевидно. Всъщност в ГДР несъмнено е имало враждебност към държавата или държавния посреднически апарат. Всеки, който е станал част от ГЕСП или някоя присъдружна партия, става част от системата. Въпросът е дали повече от три десетилетия по -късно, това все още може да окаже влияние? Може би източногерманците са по -недоверчиви, защото никога не са се отървали от това недоверие.

Демокрацията живее чрез участие; благодарение на факта, че хората участват в процеса. При диктатурата обаче източните германци научиха, че участието може да бъде амбивалентно, деликатно. Всеки, който се е включил в политическия живот на ГДР, е смятан за конформист, наивен или дори за поддръжник на линията. Участието в обществения живот, например, в спортна група на предприятие или доброволна пожарна, не предизвиква подозрения, но участието в живота на домсъвета вече беше съмнително: ще разкриете ли политическите възгледи на вашите съседи?

Активността в ГДР беше опит да се намери баланс между личното и политическото. В сравнение с това, днес има относително безобидни начини за участие в нашата демокрация. Но източните германци твърде често ги изоставят. Например е по -малко вероятно те да се присъединят към асоциации и обединения. Те предпочитат да се изолират.  Защото са научили, че ангажираността е опортюнизъм или принуда? Недоверието и разочарованието са толкова дълбоко вкоренени в тях, че всяка социална работа се възприема само като капан или поражение?

Комисарят на федералното правителство за Източна Германия Марко Вандервиц твърди, че източните германци имат проблеми с разбирането на демокрацията и живота в нейните условия. Това е твърде опростено. Като цяло те разбират много добре принципа на демокрацията! Това е единствената причина, поради която мирната революция беше възможна. Ставаше дума за свободни избори, свобода на печата, свободен избор на професия, самоопределение и свобода.

Но поради противоречията, описани по -горе, убеждението, че тяхната собствена, лична, политическа, социална или обществена дейност може да бъде в основата на демокрацията, е трудно постижимо за тях.