Данъчно облагане, адекватно на Индустрия 4.0

                                     Георги Денборов е адвокат, практикуващ в сферата на данъчното право. Възпитаник на Софийския унивeрситет „Св. Климент охридски“ и Georgetown University Law Center, Денборов е трупал опит в едни от най-реномираните компании в областта, преди да започне частна практика. Преподавател е в Нов български университет.
Георги Денборов 


Здравната криза, свързана с коронавируса, започна да измества световния дневен ред към дебат за преодоляване и на икономическите последици и слабости, разкрити от кризата. Част от този дебат засяга и световната система за облагане с преки данъци на дигиталната икономика. Част от промените вече се случват, за други тепърва ще се говори и България трябва да има позиция, която да отстоява.

Икономическото възстановяване неизбежно ще премине през скъсяване на веригата от доставки, ускорена дигитализация и въвеждане на нови бизнес модели. „Четвъртата индустриална революция“ е вече факт, но параметрите й са различни от очакваното: дигиталната глобализация ще достигне нови висоти, но в същото време физическото ни битие може да продължи да съществува в свят на антиглобализъм (ограничителни мерки, социална дистанция и ред други препятствия пред свободното движение на хора, дори в рамките на ЕС). Същевременно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) постави за обсъждане нещо конкретно, което не само ще влияе върху поколения напред, но е изключително важно в процеса на текущото дигитализиране като опит за изход от т.нар. ковид-рецесия. На 21 ноември м.г. започнаха публични консултации в ОИСР по т.нар. „Единен подход“ (Unified Approach) за данъчно облагане на дигиталната икономика. Този проект променя цялостно архитектурата на системата за разпределение на данъчно облагателни правомощия между държавите. 

Накратко: икономическата рецесия, активирана от здравната криза, тласка бизнеса в стремежа му да оцелее към масирано въвеждане на нови технологични решения. Но при адаптирането на новите бизнес модели трябва да се взема под внимание обсъжданата данъчна промяна, защото въвеждането й може да доведе до последваща неефективност на бизнес процесите и в голяма степен да обезпредмети част от текущите оптимизации. 

Т.нар. „Единен подход“ на ОИСР въвежда


нов ключов термин в международното облагане – Nexus


в допълнение към настоящите правила. Той няма да зависи от физическото присъствие на даден бизнес в определена юрисдикция, а облагането в голяма степен ще е базирано на възможността на този бизнес да осъществява продажби в съответната юрисдикция.

Nexus е термин, който не съществува в българската данъчноправна наука като понятие, нито в практиката. Малцината прогресивно мислещи практици в България го превеждат като „дигитално място на стопанска дейност“ – въпреки че понятието за Nexus отразява алтернативата на класическото понятие за „място на стопанска дейност“, – опитвайки се да създадат поне приблизително разбиране какво означава. Опростено представено, Nexus е необходимата връзка на даден бизнес с дадена юрисдикция, за да има право тази юрисдикция да обложи с преки данъци този бизнес.

Официалното предложение на ОИСР предвижда три алтернативни възможности за създаване на т.нар. Nexus с дадена държава: 1) участие на потребителите от съответната държава (user participation nexus); 2) наличие на маркетингови нематериални активи, резултат от активност в дадена държава (marketing intangibles); или 3) значително икономическо присъствие в дадена държава (significant economic presence), дори и същото да е само дигитално. На този етап се коментира, че тези правила при липса на физическо присъствие ще се прилагат при минимален глобален оборот от 750 млн. евро на групово ниво. Но не би било изненада, ако в хода на дебатите този праг бъде свален драстично.

Идеята на това правило е при една задълбочаваща се дигитализация да защити


интересите на държавите, в които физически се намират потребителите


на даден бизнес, без самият той да присъства нито с персонал, нито с материални активи в тези държави.

Според ОИСР това правило цели постигането на „справедливо данъчно облагане“, като е адресирано към дигиталния бизнес, който взаимодейства дистанционно с потребителите. Същевременно то е адресирано и към други бизнеси, които взаимодействат с физически лица, но може да реализират оборот от В2В трансакции, например събирането и експлоатацията на бази данни, както и маркетингът и брандирането, осъществявани от дистанция. Пример за нещо подобно е туристическата платформа Tripadvisor: честите посещения на немски граждани в български хотел и горещите им препоръки на хотела в платформата на Tripadvisor е възможно да създадат т.нар. Nexus с Германия. Все още се дебатира дали в този случай Германия ще има възможност да обложи само Tripadvisor, или и българския хотел, който е препоръчван от потребителите в дигиталното пространство. Аргументите са, че от една страна, коментарите на потребители в платформата генерират съдържание, което увеличава стойността на самата платформа, но от друга, те представляват маркетинг за съответния хотел.

Безспорно е, че т.нар. единен подход на ОИСР е нещо по средата между миналото и настоящето, опит за облагане на дигиталната икономика (съществуваща паралелно със старата) и едновременно с това полагане на архитектурата на напълно нова международна данъчна система. Въпрос на недалечно бъдеще е да станем свидетели и на това как старата данъчна система ще бъде заменена изцяло от правилата, които сега се обсъждат. На този етап Unified Approach не обхваща всички, по-скоро е ориентиран към дигитализирания бизнес, но ковид-рецесията масирано тласка всяка бизнес ниша към дигитализиране и при едно сваляне на праговете за прилагане на новите правила не е невъзможно да бъде засегнат директно голяма част от преструктуриращият се бизнес в България. 

Предложението на ОИСР предвижда


разпределение на печалбата чрез тристепенен механизъм


класифицирайки различни видове печалби (суми) в три групи:

– „А“ (остатъчна печалба) - дял от предполагаемата остатъчна печалба следва да се разпредели и между държавите, в които се осъществяват продажбите. Това ще се случва при прилагане на новите правила, по определена формула, а не съгласно правилата на Спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане;

– „Б“ (възнаграждение за рутинни функции) – предвижда се тази част да се формира като фиксирано възнаграждение за изходни рутинни функции като маркетинг и дистрибуция, извършващи се в юрисдикцията на финалната консумация. Съответната юрисдикция ще има право да обложи печалбата, формирана от тези рутинни функции, отново използвайки формула, а не по съществуващите правила;

– „В“ (печалба, която може да бъде обект на спор) – тя ще се разпредели след прилагане на обвързваща и ефективно действаща система за решаване на спорове по отношение на т.нар. допълнителни функции, надвишаващи обложените рутинни функции.

Важно е да се подчертаят следните характеристики на новите правила:

– Първо, при „силно дигитализиран бизнес“ правото дадена държава да обложи част от печалбата му ще е резултат от разпределение между държавите по определена формула, а не от някакво предполагаемо „създаване на стойност“ в съответната държава.

– Второ, началната точка на предложението е да установи йерархия между държавите и (да се опита) да задоволи интересите на държавите с големи пазари, като в същото време не създава възможност за равен старт и справедливост с държавите, в които се произвеждат материалните блага.

– Трето, като се изключат някои доходи/дейности от печалбата, считана за остатъчна, предложението диференцира три вида печалби, което създава допълнителни възможности да има несправедливост при третирането на сходни вериги от доставки с разлики в данъчното структуриране.

– Четвърто, при определени условия е възможно целият доход (според трите категории по-горе) да бъде алокиран към държавата на финалната консумация, а не към държавата производител и/или търговец (държава на източника).

Всъщност един от основните проблеми с предложението на ОИСР се крие във факта, че това е половинчато решение – не се преминава категорично към нов модел на данъчно облагане, като в същото време се залагат структурни проблеми в прилагането на стария. Това ще доведе до много високо ниво на комплексност и несигурност при спазването на законодателството. В сегашния си формат новото правило за Nexus и разпределението на данъчната печалба чрез формула не създава претендираните справедливи условия за облагане. На този етап правилата изглеждат по-скоро като действия в защита за държавите с големи пазари и опит да се предотврати разпространението на некоординирани едностранни национални подходи в облагане на дигиталната икономика като този на Франция.

Дигиталната технология вече се очертава като религията на XXI век и българският бизнес трябва да формира визията за съществуването си с оглед предстоящото преструктуриране на международната данъчна система, за да взема правилни стратегически решения, а не да търси палиативни способи за оцеляване. Отговорност на държавата е да участва активно в обсъждането и приемането на правилата в ОИСР и Брюксел и да позиционира националния интерес в международния дебат. Отговорност на българския гражданин е да излезе от безумния дебат за плоския данък (в 99% от държавите по света корпоративният данък е конкретен процент от определена данъчна основа, т.е. плосък), от още по-безумния дебат за ДДС (което е данък върху личното потребление), от вкоренените патриархални разбирания за личен „келепир“ и да участва в процеса на съзидание на икономика, основана на знанието и технологиите. 

В стремежа си да постигне прокламираните цели за справедливост предложението на ОИСР е с ниво на сложност до степен, която би била сериозно препятствие пред прилагането му. И вероятно е по-разумно световната общност да се възползва от инерцията на дигиталните реформи, диктувани от ковид-рецесията, за да премине директно към изцяло нова система на облагане на международния доход. В подобна ситуация активната позиция на българския бизнес, българската държава и българския гражданин трябва да се формира и изрази сега, а не постфактум отново да търсим сговор на „Великите сили“ срещу националния интерес.