Достъп до добро образование е първата стъпка за интеграция на маргинализираните групи в икономиката
Д-р АСЕН АСЕНОВ, Американски университет, Вашингтон
Текстът е публикуван в брой 1 на списание BusinessGlobal
Днес името на България неизменно се съчетава с определенията за най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС, но и още по-тревожното – за една от най-бързо топящите се нации в света. Това неизбежно поставя въпросите дали е премината онази критична точка на изчезване на генетичния фонд, след която няма връщане; има ли алтернатива на оцеляването и кой е пътят към нея?
Произходът и причините на богатството и корените на бедността на един народ винаги са били сред най-изследваните теми в икономическата наука. Класиците сочат човешкия капитал и неговата функция труд като основен създател на богатството на всяко общество. Най-тъжният резултат от прехода на България към пазарна икономика е загубата на над 2 милиона души, или около 23% от нейното население. Този драстичен спад е равен на демографска катастрофа, многократно по-голяма от загубите на население в двете световни войни през миналия век. Според демографските прогнози населението в света ще се удвои до 2050 г., но не и българската нация – прогнозата за нея (заедно в групата на страни като Латвия, Литва и Украйна) е, че българите ще намалеят с още 23% до малко под 5 млн. души. Или през следващите 30 години България ще загуби още 2 милиона души.
Количественото намаление е само един от елементите на демографската криза. Съществено значение за реалните загуби на човешки капитал имат и качествените промени – застаряване, намаляване на дела на работоспособните, емиграция на икономически активните, загуба на най-талантливите и конкурентоспособни ученици, студенти и млади специалисти, които напускат България с намерение за дългосрочна реализация зад граница. По данни на Евростат за последните няколко години само западноевропейските страни приемат между 55 000 и 60 000 български имигранти и тази тенденция е стабилна.
Защо България загуби и продължава да губи огромни човешки ресурси и много от своите таланти?
ПроблемитеФормирането, запазването и рационалното използване на човешкия капитал никога не са били приоритет на българската държава и на мнозинството български фирми в най-новата ни история. Криминалната приватизация унищожи стотици хиляди добре платени работни места и остави на улицата хора с огромен човешки капитал, тласкайки ги към миграция. Години наред страната бе рекламирана пред чуждестранните инвеститори като място на евтина работна ръка и в резултат различията в заплащането създадоха стимули най-подготвените и предприемчиви хора да търсят зад граница по-високи дивиденти от човешкия си капитал. Мутренският модел на правене на бизнес роди корупцията и превърна държавата в инструмент за потискане на конкуренцията. Лоялността към партията на власт и криминализирания бизнес стана основен критерий за наемане на държавна работа, а нерядко и на работа в частния бизнес.
Партийните обръчи от фирми не просто „усвояваха“ парите на българските и европейските данъкоплатци – те лишиха предприемчивите хора от възможността да създават иновации на основата на конкурентни идеи, да създават и развиват успешен бизнес без протекциите на партиите. Превръщането на държавата в инструмент за печалба за политическия елит и свързания с него кръг от мутренски фирми доведе до хронично и системно ограбване на обществени средства, което разби здравеопазването, образованието и културата – трите сфери, които формират човешкия капитал.
Може ли да спре спиралообразното пропадане и икономическо унищожаване на държавата? Кое пречи да се задействат имунните сили на нацията?
Умните и предприемчиви хора пречат на олигархичната форма на управление и това е причината „елитът“ не само да не предприема мерки, за да се справи с масовата емиграция, но и създава условия тя никога да не стихва. Така не може да се формира критична маса от гражданско общество, която да промени модела на управление, да премахне олигарсите и феодалите от бизнеса и държавата и да постави обществения интерес във фокуса на държавните институции, да промени обществената отговорност на частния бизнес сектор.
Демографският срив на българската нация е достигнал критична точка. Обезлюдяването не само на села и малки градчета, а и на областни центрове се засилва със застаряването на българите в комбинация със силните нагласи на младите хора да учат в чужбина и да имигрират. Системното изтичане на мозъци означава загуба на генетичния фонд на нацията. В страната остава все по-малко, по-възрастно и по-малко образовано население. В същото време българите в чужбина и техните деца преминават през естествен процес на ускорена икономическа, езикова и културна асимилация и тяхната връзка с България отслабва.
Това спиралообразно движение към национална катастрофа е средата, в която мутренският модел на правене на бизнес се чувства най-малко застрашен.
РешениятаОчевидно е, че спирането на демографския срив и просперитета на нацията трябва да стане първи национален приоритет. Във времето на дигиталната икономика това минава през няколко радикални промени:
1) Нова демографска политика за възпроизводство на качествена работна сила – системни мерки за стимулиране на раждаемостта, добре финансирани детски градини, училища, вузове и болници, които да предоставят качествено и достъпно образование и здравеопазване. Достатъчно е да спре ограбването на държавата и европейските фондове и финансиране ще се осигури. Освен това премахването на корупцията ще възроди здравословната конкуренция и ще създаде нов климат, който ще постави възнаграждението за талант над възнаграждението за лоялност. Това е пътят, по който талантливите българи след обучението си в чужбина ще се завърнат в държавната администрация и в бизнеса.
2) Програма за привличане и реинтегриране на българите в чужбина – привличане на високообразовани и опитни специалисти и реинтегрирането на критична маса от човешки таланти във всички сфери на обществото, за да могат да направят промяната! Българският бизнес и българската държава трябва да се включат активно в конкуренцията за привличане на талантливи специалисти и на студенти, завършващи образованието си в западни университети. България има образована и опитна диаспора и дигиталната икономика прави достъпа до този човешки потенциал реална възможност, към която и държавата, и бизнесът трябва да подходят сериозно. Една програма за държавно подпомагане и стимулиране на образователните връзки на български ученици, студенти, преподаватели със сънародниците им в чужбина не само ще подобри качеството на образованието в България, но ще засили връзките на диаспората с родината. Моментът за спечелването на българите зад граница за каузата на България е сега, защото след десетилетие или две връзката им с българската нация ще бъде скъсана!
3) Премахване на дискриминационните практики и създаване на условия за интеграцията на всички етноси в икономиката и в обществения живот. Сегрегацията на ромското население струва огромни средства на държавата за социални програми за хора, абонирани доживотно за облагите им. По-лошото е, че тя е източник на социално отчаяние и оправдание за криминално поведение. И над всичко това, системно възпроизвежда неграмотност и бедност. Всъщност хиляди талантливи хора не са образовани и не са им дадени възможности да добавят стойност в икономиката. Има много примери (Франция, САЩ) за интеграцията на маргинализирани групи в икономиката. Първата стъпка е достъп до добро образование, после премахване на дискриминацията на пазара на труда и даване на възможности на ромското малцинство да поеме своята отговорност в управлението на общностите и държавата. Реализацията на такава програма изисква системни усилия и средства, но тя е по-евтина и носи повече възвръщаемост от сегашната практика на доживотно социално подпомагане и възпроизводство на криминален контингент.криминален контингент.
Д-р Асен Асенов преподава международни финанси и световна търговия в Американския университет, Вашингтон. Бил е заместник-директор на Центъра за преподаване, изследвания и обучение на Американския университет. Работил е като консултант на Световната банка и федералното правителство на САЩ. Завършил е докторантура в Американския университет с фокус върху паричната политика и валутните курсове; специализирал е в Института за напреднали изследвания, Виена. 
.jpeg)
.jpg)
