– Г-жо Георгиева, какво следва за проекта IGB, след като двете жалби срещу процедурата за избор на инженер-консултант бяха отхвърлени?
– Това е една от петте най-важни обществени поръчки, които трябва да обезпечат реализацията на проекта. Вече можем да възобновим процедурата с удължаване на срока за подаване на оферти и изчакаме тяхното постъпване. В този случай удължаването по закон трябва да е с 26 дни, т.е. крайният срок се измества към средата на февруари. Освен това проучваме възможностите на свой ред да потърсим със законови средства правата си, както и обезщетение за претърпените вреди, следствие на обжалването.
– Какъв е заявеният международен интерес към газопровода на този етап?
– По време на първата фаза бяха получени 9 необвързващи оферти, а заявеното количество надхвърляше обявения капацитет от 2,7 млрд. куб.м/г., като интересът бе за 4,3 млрд. куб.м/г. Обвързващата фаза се проведе в периода август – ноември 2016 г., когато при пазарния тест за резервиране на капацитет бяха получени оферти от пет търговци за резервиране на около 1,57 млрд. куб. м.
В момента усилията на проектната компания са насочени към успешното пускане на процедурите за обществени поръчки и получаване на решение за освобождаване от правилата за регулиран достъп, тъй като искаме акционерите да получат поне 50 на сто резервиран достъп от капацитета на тръбата (с по 50% в дружеството участват „Български енергиен холдинг“ и гръцката IGI Poseidon, а в самия гръцки акционер дяловете са разпределени поравно между гръцката „ДЕПА“ и италианската „Едисон“– бел. ред.). Считам, че след пускането на процедурите, ако имаме решение от ЕС за дерогация, както и разрешение за допълнително европейско финансиране, ще отправим сериозно послание към пазара.
– Кога се очакват доставки от Азербайджан и какви са количествата?
– Азерският газ е гръбнакът на връзката. Той трябва да дойде по ТАНАП (Трансанадолския газопровод) и по ТАП (Трансадриатическия) до нас. Разчитаме на тях и на азербайджанската компания СОКАР да спазят срока и към средата на 2020 година газът да идва тук. През 2018 г. трябва да разберем дали от азерска страна ще спазят този срок, защото има възможност за отлагане на доставките с най-много година. ICGB има договор с „Булгаргаз“ за 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан. Условията по тези доставки са договорени изключително добре от наша страна. Ако при същите условия се договорят още 500 млн. куб. м газ, те ще са добре дошли. 2016 г. беше ключова за азерския газ, защото тогава се препотвърди, че точката, в която трябва да се достави горивото, е Комотини и газпороводът е IGB.
– Осигурено ли е финансирането на проекта?
– Проектът ще бъде финансиран със собствен капитал от акционерите, с безвъзмездно финансиране и със заеми на средства, което ще позволи гарантиране рентабилността му. Говорим за проект на стойност 240 млн. евро, от които от ЕС вече сме получили 45 млн. евро. Припомням, че ICGB има държавна гаранция, одобрена от Министерския съвет и включена в бюджета за 2018 г., в размер на 215 млн. лв. (110 млн.евро), при привличане на заемно финансиране.
До края на юни очакваме разрешение и за още допълнително безвъзмездно финансиране от структурните фондове на България и Гърция, от които 35 млн. евро от българските фондове. Работим за това от 2015 г., но все още не е факт дори и след проведения комитет за наблюдение през м.г. От нас се иска допълнителна информация, която ние предоставяме. Надявам се това да стане най-късно през юни. Ако трябва да сме честни, това по-скоро е срок за ЕК, след като ние вече подадохме цялата необходима документация и очакваме писмена обратна връзка дали ще бъде приета.
– Необходими ли са още действия от българска страна?
– Кандидатстването на ICGB за структурните фондове в България изисква изменение на оперативната програма „Иновации и Конкурентоспособност“ и включването на проектната компания като директен бенефициент. За това изменение беше взето принципно решение на Комитета за наблюдение на програмата през ноември 2016 г. Дружеството е предоставило на управляващия орган исканата информация, като през юни 2017 г. изготви и анализ, който потвърждава наличието на финансов дефицит на проекта и допустимостта му за кандидатстване за безвъзмездно финансиране от структурните фондове.
– Кога планирате да бъде обявен търг за строител на тръбата?
– Процедурата за доставка на тръби вече е обявена като ограничена, крайният срок за подаване на предложения е 1 февруари. На втора фаза, която се очаква в началото на март, ще бъдат поканени само кандидатите, които отговарят на критериите за подбор. В България са завършени и отчуждителните процедури за земята, която е необходима за трасето на проекта и има разрешение за строеж. Следващата процедура е за възлагане на работно проектиране, строителство и доставки, която вероятно ще обявим още в първото тримесечие на 2018 г. Тя е по-сложна, защото се отнася за цялото трасе, включително и гръцката част. Това налага хармонизиране на инженерната документация за двете части, така че участниците да получат интегрирано задание.
– Как се движи проектът от гръцка страна?
– Там са едва 31 километра от тръбата, докато на наша територия са 151 км. Законодателно там нещата стоят по малко по-различен начин. Статутът е различен – за да се получи строителното разрешение за газопровода на гръцка територия, първо трябва да се установи статутът на проекта – т.е. това, което вече сме направили с искането за изключение от правилата. Ако техните регулаторни органи са готови през февруари, както казват пред нас, а ЕС се произнесе през април, значи до средата на годината се надявам всичко това да е факт.
– Какъв е оптималният срок за започване на работа на газопровода от днешна гледна точка?
– Газопроводът по пътна карта трябва да се реализира през 2020 година, когато трябва да потече 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан. Тук и сега битките са да докажем проекта търговски, да го развиваме, и все пак той да бъде приет и от ЕК със съответните финансови показатели. Имаме срок за първа копка през юни, което е изключително амбициозна задача, но считам, че ще използваме европейското председателство за постигане на ключов напредък по проекта, както и това проектът да стане необратим. Необратим означава да получим разрешение от дирекция „Енергетика“ в ЕС за максимално висок процент дерогация и да получим допълнителното европейско финансиране.
Трябва обаче да кажа, че сме уязвими от възможни жалби при обявяване на търговете по Закона за обществените поръчки. Въпреки че законодателството в областта на обществените поръчки е хармонизирано и би следвало нашите акционери в Гърция и Италия да имат същите проблеми, за тях е безкрайно нетипично да може една процедура да се обжалва или връща безкрайно.
– Ще се свърже ли IGB с предстоящия за изграждане плаващ терминал LNG край Александруполис?
– Проектът има изключителна синергия и се допълва с този за реализация на терминал към Александруполис. Проучва се участие на „Български енергиен холдинг“ ЕАД като акционер на терминала. За нашите търговци ползването на терминал Александруполис ще е изключително важно, защото логистично се намира на близко разстояние до IGB. И
Теодора Георгиева е икономист по образование с опит в управлението на газови проекти. Преди да оглави ICGB от българска страна, тя беше изпълнителен директор на Nabucco Gas Pipeline Bulgaria. Работила е още като изпълнителен директор и директор „Финанси и услуги“ в OMV България.
Текстът е публикуван в брой 3/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
