Парламентът се поправя за неплатените заплати

ИГЛИКА ГОРАНОВА

Проблемът с прехвърлянето на дружествени дялове на фирми при неплатени заплати и осигуровки се решава до дни. Бизнесмените няма да чакат Главната инспекция по труда (ГИТ) и Националната агенция за приходите (НАП) да правят проверка дали са изрядни, а ще доказват, че не дължат заплати, с клетвена декларация пред нотариус при извършване на сделката.

Поправката в законодателството е изготвена от депутати от ГЕРБ начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и е под натиска на бизнеса. Тя засяга работата на 250 000 фирми, които бяха поставени в патова ситуация в края на миналата година заради недомислица в законодателството, която направи невъзможно прехвърлянето на дялове.

През декември влязоха в сила новите промени, които създадоха ядове на бизнеса – чрез текстове в преходните и заключителни разпоредби на Търговския закон, засягащи Кодекса на труда. Те имаха за цел да защитят правата на работниците, които не си получават заплатите, и да забранят на работодателите да прехвърлят фирми със задължения на други фирми, най-често водещи се на клошари. След влизане в сила на тези промени стана ясно, че няма как ГИТ и НАП да правят такива проверки, защото нямат капацитет за това, а без такива документи от двете институции Агенцията по вписванията не може да регистрира сделките.

Промените, които трябваше да защитят работниците и от недоглеждане увредиха интересите на бизнеса, бяха приети по настояване на омбудсмана Мая Манолова и синдикатите и бяха гласувани от парламента, който не отчете пропуските в законодателството. „Знаем, че е възникнал такъв проблем, но той ще се реши”, коментира пред „Икономист” вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък смятат, че подобни промени в законодателството няма да решат генерално въпроса с неплатените заплати.

Неработещи

решения

Съгласно промените, приети в края на миналата година, прехвърлянето на дружествен дял от едно предприятие на трети лица се извършва само когато няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. За да удостовери тези обстоятелства обаче, работодателят трябва да представи два документа – от НАП, която събира осигуровките, и от ГИТ, която следи за плащането на заплатите. От ГИТ остро възразиха, че не могат да вършат такава огромна допълнителна дейност без допълнителен персонал, същото направиха и от НАП. Работодателите излязоха с изявления, че тези изисквания пречат на работата им. Проблемът беше решен временно от Министерството на правосъдието, което разреши на работодателите, които искат да прехвърлят дялове, да го правят с клетвена декларация пред нотариус при извършване на сделката. А временните неща са най-трайни.



Освен че не могат да прехвърлят дялове, ако са длъжници на работниците, фирмите не можеха да участват и в обществени поръчки съгласно промените в законодателството. От КНСБ заявиха, че тези действия са важни и правилни, но те няма да решат генерално проблема, защото неизплатените възнаграждения при подобни сделки са малък дял от общия брой неплатени заплати. По данни на КНСБ, взети от ГИТ, в последните десет години размерът на неплатените заплати варира между 30 и 70 млн. лв. годишно.

ГИТ ще иска обявяване

в несъстоятелност

По настояване на синдикатите и на омбудсмана от април влизат други драстични промени, засягащи фирмите, които не плащат заплатите. След 1 април ГИТ ще може да иска от съда обявяване на фалит на предприятия заради неплащане на заплати. Бивши служители, напуснали до 3 години преди работодателят им да фалира, също ще могат да искат изплащане на обезщетения от фонда за гарантиране на вземанията при започване на процедурата за несъстоятелност.

Срещу тези две възможности остро възразиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според АИКБ ГИТ не е кредитор и не може да иска обявяване на несъстоятелност на фирми. „Никой не ни дава отговор защо ще има неравнопоставеност в исканията за несъстоятелност. Според новите промени ГИТ ще може да предприема мерки срещу фирми, регистрирани само като ООД. Това е избирателност, а освен това няма гаранции, че такива действия няма да се предприемат само срещу определени фирми”, коментира пред „Икономист” юристът от АИКБ Ивелин Желязков. Според Чавдар Христов от КНСБ обаче това не е аргумент, защото институциите у нас извършват функциите, с каквито ги натоварва законът.

Инспекцията ще може да подава в съда молби за обявяване в несъстоятелност, когато работодателят не е плащал поне 2 месеца на най-малко една трета от работниците си. За целта обаче ГИТ трябва да събира доказателства за исковите молби, които да издържат в съда. Независимо от тези нови правомощия на агенцията не са отпуснати допълнително средства за назначаване на юристи, които да вършат тази работа, което поставя под въпрос изпълнението на задълженията им.

Има неяснота и кога се стартира процедурата по искане на несъстоятелност – дали щом се установи нарушението, или след като не бъде изпълнено предписанието да се изплатят заплатите, коментираха пред "Икономист" депутати от БСП. Те предполагат, че и тези промени ще се доуточняват, след като влязат в сила и се види, че създават проблеми. Според КНСБ пък изискването поне една трета от работниците да не са получавали заплатите си насърчава работодателите просто да стеснят обхвата на служителите, на които не плащат, за да не подлежат на санкция. Затова синдикатът предлага ГИТ да предприема действия за несъстоятелност, когато фирмата не плаща на една пета от работниците.

Съгласно новите промени от 1 април работниците ще имат право на обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията, ако са напуснали до 36 месеца преди започване на процедурата по несъстоятелност за бившия им работодател. В момента този срок е само три месеца. Възможност за обезщетения има, защото натрупаните суми във Фонда са над 257 млн. лв. Те са от солидарни вноски, които трябва да подкрепят работниците на фалиращи предприятия с неплатени заплати, а по данни на омбудсмана Мая Манолова средногодишно се изплащат под 1 млн. лв. С новите промени работниците, на които не е платено, ще имат право да получат до 4 пъти минималната заплата, тоест за 2018 г. ще могат да вземат от фонда максимум 2040 лв. Увеличава се и срокът, в който работниците трябва да поискат от фонда парите си – от 2 на 3 месеца от вписването на решението за процедурата по несъстоятелността.

КС: работодателите могат да бавят заплати

Конституционният съд (КС) реши, че текстът в Кодекса на труда, който позволява на работодател да изплаща 60% от трудовото възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, при затруднения не е противоконституционен. Това положение беше атакувано пред КС от омбудсмана Мая Манолова, която смята, че тази наредба противоречи на основния закон, в който пише, че работниците и служителите имат право на заплащане, което съответства на извършената работа.

---

Текстът е публикуван в брой 3/2018 г. на списание "Икономист" от 19 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.