През последните месеци българите не крият своята повишена тревожност и потребността си от повече сигурност. Принадлежността ни към ЕС обаче не се проблематизира в масовите оценки от началото на пандемията. Това не означава, че сънародниците ни са безкритични или пък, че не виждат проблеми в еврообщността. По-скоро е вярно това, че позитивните нагласи се запазват и заради очакванията за подкрепа от ЕС.
Това сочат данните от национално представително изследване на "Екзакта", проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) лице в лице са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.
71% от българите заявяват, че одобряват членството на страната ни в Европейския съюз, а 19% не го одобряват. От края на 2019 г. досега не се регистрира съществена промяна в обществените нагласи към еврочленството на страната ни. 96% от избирателите на ГЕРБ одобряват членството на България в ЕС, а подкрепа за еврочленството декларират 49 на сто от избирателите на БСП.
Сред привържениците на останалите партии одобрението за членството ни в ЕС е по-висок дял от регистрирания сред електората на социалистите. В София, където информираността на населението за предприетото от ЕС е по-висока, е регистрирана критичност към Брюксел над средната за страната.
От края на миналата година досега с 4% нараства делът на българите, които одобряват членството на страната ни в НАТО. В средата на юни членството в пакта е одобрявано от 60%, а 25% не го одобряват.
Подобно на отношението към ЕС, най-слабо одобрение е регистрирано сред избирателите на БСП - едва една трета одобряват членството ни в НАТО. През последната година е налице известна промяна в нагласите на привържениците на Обединените патриоти /ВМРО и НФСБ/. Те все по-често декларират позитивни нагласи към членството ни в ЕС и НАТО. Участието им в управлението на страната „работи” за промяна на нагласите на електората им, смятат изследователите от "Екзакта".
.jpg)
