Привличането на голям автопроизводител трябва да стане национална цел

Пламен Димитров е управител на Кофас България. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири от тях е бил директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 година постъпва в  Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а скоро защити успешно и MBA в Cotrugli Business School.

- Г-н Димитров, политическият риск в България се установи като нормално явление. Какво влияние оказва той върху бизнеса?

- Политическите рискове в България и в света са различни. При нас голямата разлика е липсата на правителство, което води до невъзможност за взимане на дългосрочни решения. Това, че не влизаме в Шенген и в еврозоната със сигурност трябва да ни притеснява, и то има ясно отражение върху бизнес перспективите в страната ни. Ако гледаме на България като на къща, все още не сме ѝ построили втория и третия етаж. Ние сме на първия етаж в Европа, на втория и третия все още стоим някъде в Ориента. И това е, което трябва да направим – няма нито една причина, за която да се сещам, против влизането на България в еврозоната и в Шенген.

Политическият риск обуславя голямата непредвидимост. Имахме клиенти, на които над 60-70% от доставките бяха свързани с Русия и обратното – над 70-80% от пазара им беше там. В момента виждаме, че те трябва да пренастроят своите бизнеси из основи.

- Има ли мерки, които предприемачите могат да предприемат, за да минимизират политическия риск?

- Всяка сделка трябва да се разглежда на индивидуална база и ако компанията има пазар в световен мащаб, бих препоръчал да се обръща към специализирани институции като Кофас, които да дават по-детайлна информация за всеки един контрагент в какво състояние е в момента. Така евентуалната загуба може да бъде поета от професионалисти, а не от бизнеса.

- Защо чуждестранните инвестиции намаляват?

- Най-искреният отговор е, защото в България липсва предвидимост. И наистина, това, което се каза в панела „Политически рискове“ по време на Осмото издание на Конференцията по управление на риска на Кофас, взимането на непредвидими решения и приемането на закони със задна дата, не могат да бъдат основа за дългосрочен бизнес.

Инвеститорите са шокирани от това, че правилата в България буквално се менят не от днес за утре, а от днес за вчера.

- Изчерпва ли България потенциала си за инвестиции и как можем да ги привлечем обратно?

- Точно обратното. България има голям потенциал за инвестиции. Видяхме по време на Ковид пандемията, че доставките от далечна Азия, Китай, които съставляваха огромна част от производството в Европа, могат да бъдат пренесени в страни от Източна Европа. Така за малко по-голяма цена производителите получават по-голяма гъвкавост. А големите производители в Европа вече търсят това – да могат да поръчват на по-малки пратки и по-често.

- Но все още България не може да се похвали с т.нар. ниършоринг инвестиции.

- Има държави в Централна и Източна Европа, като започнем от Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, които дават пример. Кое е това, което те имат, а ние нямаме? Голям инвеститор – автомобилен производител. В Румъния най-голямата компания е Dacia, над 20% от БВП на Словакия идва от производителите на автомобили. Чехия има Skoda. Един такъв производител е мотор на цяла една държава, а ние го нямаме. Да, имаме страхотни производства в Пловдивско, София, Ботевград, които доставят за големите брандове, но голямата, истинската стойност, се създава там, където е автомобилният завод.

- Как бихме могли да привлечем автомобилно производство?

- Присъствам на редовни срещи с правителството и всеки път задавам въпроса: „Кога ще имаме и ние автомобилен производител?“. Всеки път отговорът е: „Ние в момента сме в преговори“. Ако е истина, това означава, че всяко едно правителство - (дори и временно), е в преговори и в момента, в който дойде нов кабинет и съответно нов министър, той трябва да започне преговорите от начало. Проблемът е, че приемствеността между отделните правителства е много малка, за да може да се доведе такава сделка докрай.

- Смятате ли, че повишаването на нивото на държавна помощ за такива стратегически проекти ще доведе до резултат?

- Винаги е хубаво, когато има мерки, подкрепящи бизнеса по най-добрия начин. За съжаление това, което виждаме в България, е, че често мерките са в обратната посока – вървят към капсулиране и изграждане на гиганти в определени сектори с държавна подкрепа.

- Според Вас, ако се създаде редовно правителство, какви мерки би трябвало да предприеме, за да подобри бизнес средата?

- Трябва да има електронно управление, което да бъде работещо. Това ще съкрати разходи, ще намали бюрокрацията и корупцията. Ако крайната цел ни е държавата все по-малко да се меси в делата на бизнеса, то електронното правителство е най-правилната стъпка в тази посока. Другото е насърчаване на инвестициите в България. Привличането на един автомобилен производител за мен е от национално значение.

- А ако не се постигне споразумение за правителство и се насрочат нови избори какви ще са последиците за бизнеса и инвестициите?

- Отново няма да може да се взимат дългосрочни решения и това, което ще се случи, е, че пак ще бъде отместена в бъдещето датата за приемането ни в еврозоната и в Шенген, което се отразява пряко върху нашия бизнес. Когато си 100% част от Европейския съюз е едно за бизнеса и за начина, по който те възприемат, когато не си част от Шенген и еврозоната, е друго.

- Какво бихме загубили най-много, ако в резултат от евентуален референдум бъде взето решение за запазване на лева?

- Няма да бъдем пълноправни членове на семейството на Европа. Винаги ще се спекулира с валутния риск. Има и политически елемент, че когато станем част от еврозоната и Шенген, много по-трудно би било България да се обърне отново на Изток. Докато в момента като че ли много ни се иска да бъдем лошото дете на Европа, както Унгария, например, която казва: „Ние няма да изпълняваме решенията“. И е с 30% инфлация.