Има ли шанс за нови инвестиции след пандемията?

Покрай кризата с коронавируса и проблемите, свързани с веригите на доставка, все по-често започва да се говори за намаляване на зависимостта от Китай чрез nearshoring – вид аутсорсинг, при който производството се премества в по-близо разположени държави, където разходите за труд все още са по-ниски. Може ли България да се възползва от ситуацията, за да привлече нови производства?

Принципно да, но трябват добре насочени усилия и много работа. Според Иван Паспалджиев от „Денкщат България“, Европа е конкурентоспособна във високите технологии и услугите, ВЕИ, автомобилно производство, части и компоненти за автомобилната индустрия. „С Китай трудно ще се конкурираме за базови стоки. Независимо от кризата и риска, там трудът винаги ще е по-евтин. Китай няма да изчезне като играч, но икономиката ще се диверсифицира. Това се случваше и преди кризата – някои страни вече търсеха алтернативи в Южна Азия – Виетнам, Индонезия и т.н.“, допълва Паспалджиев.

„От изключително значение за превръщане на настоящата ситуация в шанс за България е да се разгърне потенциалът ѝ като близка и сигурна инвестиционна и производствена дестинация чрез бърза реакция и популяризиране на нейните предимства“, казва Весела Тодорова-Мозеттиг, изп. директор на Френско-българската търговска и индустриална камара. Тя посочва, че страната ни може да се конкурира с много географски зони – не само с Азия, но и със Северна Африка. Но развитата местна мрежа от индустриални предприятия е ключовият фактор, обуславящ интереса на френските компании, търсещи нови доставчици или производствени центрове.

„Идеята за привличане на нови инвеститори чрез позициониране на България като доброто място за релокация на производства в близост до Европа заслужава да бъде развита и да се направи сериозен опит за осъществяването ѝ“, казват от Американската търговска камара в България (AmCham).

Кризата с Covid-19 показа, че редица икономически отношения и сектори в България имат нужда от стратегическа промяна и нов подход. Това може да стане чрез поне две основни направления. Едното е ускорена дигитализация, истинско въвеждане на е-управление у нас и развитие на иновациите. Другото е ниършорингът, който би дал допълнителен бизнес на наши традиционни индустрии като производство, фармация, храни и напитки, минно дело, строителство, металургия, енергетика и др., допълват от AmCham.

Тихомир Давидов, производствен директор на фабриката на швейцарския производител на оптични кабели R&M в България, също смята, че имаме шанс за инвестиции във всякакъв тип машиностроене, обработка на метални и пластмасови детайли. „В България има потенциал за развитие, но проблемът е, че в страната все още няма необходимия брой подготвени хора, които да създадат и управляват голям брой такива производства“, казва той.

Компаниите, които оперират в България в голямата си част доставят повечето си базови компоненти от чужбина, защото тук все още няма силно развита мрежа от поддоставчици. Големите компании мотивират преместването на свои производствени мощности с икономическа изгода, но тя не е обвързана само с ниската цена на труда, а дългосрочната им цел е да развият локална мрежа от надеждни доставчици, способни да се адаптират и да реагират много бързо при промяна на търсенето.

„Необходимо е да създадем благоприятна среда за навлизане на големите международни компании, защото те осигуряват нещо много по-важно от финансови  инвестиции или просто нови работни места – предават познание и практики, развивани с десетилетия. Практики, които българската постсоциалистическа индустрия няма възможност да развие самостоятелно“, смята Тихомир Давидов.

Текстът е публикуван в брой 15/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.