Дамата с перлите и дневниците

Глюкел от Хамелн (град в Долна Саксония) е интересна историческа личност заради това, че е от малкото жени в Европа, които се занимават с бизнес през XVII век и една от малкото жени, които пишат мемоари.


Ражда се през 1646 г. в Хамбург в богато еврейско семейство. Баща ѝ е бижутер, успешен търговец на диаманти и лидер на местната еврейска общност, уважаван и от германците. Майка ѝ също участва в бизнеса. Глюкел има брат и четири сестри. Получава начално образование в еврейско училище. Когато е на дванадесет, е сгодена за Хаим от Хамелн, за когото се омъжва през 1660 г., на 14-годишна възраст. Тя помага на съпруга си в семейния бизнес с перли. Една от малкото жени по това време в Европа, които пътуват в различни европейски градове по пазари и панаири, за да търгуват със скъпоценности. Сред дестинациите са Амстердам, Бамберг, Данциг, Хановер, Хилдесхайм, Копенхаген, Франкфурт, Лайпциг, Берлин, Виена, Мец, Париж. Поддържа и богати социални контакти.

Глюкел и Хаим имат 14 деца, едно от които умира рано. През 1689 г. умира и Хаим. След смъртта му Глюкел сама поема семейния бизнес, а през 1700 г., вече на 54, се омъжва повторно. Преди това е отказала много предложения за брак, но накрая е склонила в името на сигурността на децата си. Вторият ѝ съпруг, Серф Леви, е банкер от Мец. Две години след сватбата обаче той фалира, като загубва не само собственото си, но и нейното имущество. През 1712 г. Серф умира, оставяйки Глюкел вдовица за втори път. Страхувайки се да не бъде в тежест на децата си, тя живее сама. Вече 70-годишна, тя се разболява тежко и след много молби от децата си се премества да живее при дъщеря си Естер и зет си Мойсей. Умира от естествена смърт на 78 г., през 1724 г.

Глюкел от Хамелн оставя ценно наследство за следващите поколения – дневниците си. Започва да ги пише през 1691 г., две години след смъртта на възлюбения си съпруг Хаим. С мемоарите си 44-годишната вдовица цели да удави мъката си, но и да даде напътствия на децата си. Малко преди втория си брак спира да пише, но след смъртта на Серф продължава. Последната си, седма книга завършва през 1719 г.

Глюкел се ражда в края на 30-годишната война и е свидетел на опустошителното наследство на тази тотална религиозна касапница. Съвременник е на войната на Швеция с Дания, френско-холандската война, войната за испанското наследство, въстанието на Богдан Хмелницки, експулсирането на евреите от Хамбург. Историите на Глюкел дават много сведения за несигурността, в която евреите от Северна Германия са живели в края на XVI и началото на XVII век.

Дневниците на Глюкел обаче са по-ценни с това, че дават редкия за времето си женски поглед върху живота на евреите от долината на Рейн през XVII век. Те са единственият предмодерен дневник, написан от жена на идиш. Глюкел разказва как е ръководила финансовите и личните съдби на децата си чрез брачни договори, как се е  занимавала с бизнес пътувания и търговия и как изобщо е прекарала живота си в насърчаване благосъстоянието на голямото си семейство. Тя пише подробно както за своето семейство, така и за семейството на първия си съпруг, защото е искала децата ѝ да познават родословието си. Била е уверена, че творбата ѝ трябва да бъде запазена за бъдещите поколения, опасявайки се, че децата или внуците на нейните деца един ден няма да знаят нищо от семейната си история. И